Карта - Абхазия (Abkhazia)

Абхазия (Аҧсны [Апснъ], Абхазия; აფხაზეთი [Апхазети]) е историко-географска област, един от 12-те региона на Грузия. Площ 8665 km² (2-ро място по големина в Грузия, 12,45% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 243 564 души (8-о място по брой на населението в Грузия, 6,13% от нейното население). Столица град Сухуми. Разстояние от Тбилиси до Сухуми 405 km.

На нейната територия се намира частично признатата Република Абхазия. Подобно на Южна Осетия, в Абхазия също на голяма част от гражданите са раздадени руски паспорти, което се приема от Русия като предпоставка за интервенция в Грузия. През ноември 2006 г. е призната за независима от самопровъзгласилите се Южна Осетия и Приднестровие. На 26 август 2008 руският президент Дмитрий Медведев официално признава Абхазия като независима държава. На 28 август 2008 Парламентът на Грузия приема декларация, с която обявява Абхазия и Южна Осетия за територии, окупирани от Русия.

Абхазия заема северозападната част на Грузия. На северозапад и север граничи с Краснодарски край и Република Карачаево-Черкезия на Русия, на изток – с областта Мегрелия-Горна Сванетия, а на юг и югозапад се мие от водите на Черно море. В тези си граници заема площ от 8665 km² (2-ро място по големина в Грузия, 12,45% от нейната площ). Има излаз на Черно море.

Областта е разположена в северозападната на Закавказието. Бреговете на Черно море са слабо разчленени, на много места с широки каменисто-филцови плажове. Морските простори, субтропичната растителност, плантациите с чай, тютюн и цитруси, гъстите гори, бурните реки и върховете на Голям Кавказ предават на Абхазия необичайна живописност. Голяма част от територията ѝ е заета от разклоненията на южните склонове на Главния, или Вододелен хребет, ограничаващ областта от север с максимална височина връх Домбай-Улген 4046 m 43.24361°N, 41.72667°W), издигащ се на границата с Република Карачаево-Черкезия на Русия. Неговите разклонения са Гагрински, Бзъйбски, Абхазски и Кодорския хребети. Главният хребет се присича от проходите Клухорски (2781 m), Марухски (2739 m) и др. От югоизток в Абхазия навлиза, постепенно стесняващата се Колхидска низина, по крайбрежието се простира тясна низинна ивица на северозапад от устието на река Кодори. Между нея и планините на север е разположен широк пояс от хълмисти предпланински райони с множество карстови форми (пещерите Абрскила, Анакопийска и др.).

В района на низините и предпланинските части климатът е топъл, влажен субтропичен, а в планините – влажен, умерено топъл и студен. Средната януарска температура в субтропичния пояс е от 4 до 7 °C, в планините от 2 до -2 °C. Средната юлска температура съответно 22 – 24 °C и 18 – 16 °C. Годишната сума на валежите варира от 1300 – 1500 mm по крайбрежието и в предпланинските райони, до 2000 – 2400 mm в планините. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) в приморската полоса е от 250 до 300 денонощия. В планините за 2 – 3 месеца се установява снежна покривка, а по най-високите части на Главния хребет има много ледници.

Всичките реки в региона принадлежат към басейна на Черно море. Най-значителните от тях са Бзъйб, Гумиста, Кодори, Келасури и Ингури, които са многоводни и богати на хидроенергия (потенциарните хидроенергийни ресурси се оценяват на над 3,5 млн.квт). Реките имат предимно дъждовно и снежно подхранване и ясно изразено пролетно пълноводие. Високо в планините са разположени красивите езера Рица и Амткел.

В низините и предпланинските райони се съчетават блатни, субтропични подзолисти, червеноземни и жълтоземни почви. В планините на височина до 1700 m са развити торфено-карбонатни и кафяви горски почви, а нагоре следват хумусни и хумусно-торфени планинско-ливадни почви. Флората на Абхазия включва над 2000 вида растения. Горите заемат на 55% от нейната територия. Причерноморската полоса е заета от културна растителност (субтропични, технически, плодови, декоративни и зърнени култури), а по долните участъци от долините на реките има отделни масиви от широколистни гори (габър, келяв габър, дъб, кестен и др.). В района на сгт Пицунда се е съхранила малка гора от пицундски бор. В планините преобладават буковите, по горните части на склоновете – еловите и смърчовите гори. Районите от 2000 m нагоре са заети от субалпийски храсталаци, алпийски пасища и скалисто-чакълеста растителност. Районите с височина над 2900 m са покрити почти изцяло със снежна и ледникова покривка. В горите обитават мечка, глиган, рис, благороден елен, сърна, тур; по най-високите части – кошута, канказки тетерев; в низините – чакал.