Узбекистан (Republic of Uzbekistan)
Национално знаме на Узбекистан |
Това което сега е Узбекистан, в древността е било част от иранско-говорещ район на Трансоксиана и Туран. Първите регистрирани заселници са източно иранските номади, известни като скити, които основават царства в Хорезм (VIII – VI в. пр. Хр.), Бактрия (VIII – VI в. пр. Хр.), Согдия (VIII – VI в. пр. Хр.), Фергана (III – VI в. пр. Хр.) и Маргиана (III – VI в. пр. Хр.). Районът е включен в Иранската империя Ахемениди и след период на Македонско управление е управляван от Иранската империя, а по-късно и от Сасанидската империя до арабското завладяване на Иран през 7 век. Мюсюлманското завладяване през 7 век става причината мнозинството от населението, включително местните управляващи, да са привърженици на исляма. През същия този период градове, като Самарканд, Хива и Бухара, започват да забогатяват благодарение на това, че Пътят на коприната минава през тях.
Местната династия и Централна Азия като цяло са унищожени от монголското нашествие през 13. век. След монголските завоевания районът става все по-доминиран от тюркски народи. Град Шахрисабз е родното място на Тимур, който през 14. век основава Тимуридската империя и е обявен за Върховен емир на Туран със столицата си в Самарканд. Районът е завладян от узбекски шайбаниди през 16. век, като тогава се измества властта от Самарканд в Бухара. Районът е разделен на три отделни държави: Ханство Хива; Кокандско ханство и Бухарски емират. Постепенно регионът е присъединен към Руската империя през 19. век, като Ташкент става политически център на Руския Туркестан. През 1924 г., след националното определяне на границите, е създадена СССР, към която е присъединен и Узбекистан. След разпадането на СССР, тя обявява независимост като Република Узбекистан на 31 август 1991 г.
Узбекистан има разнообразно културно наследство поради своята история и стратегическото си местоположение. Първият му основен официален език е узбекски – тюркски език, който се пише на латиница и е говорим от около 85% от населението. Руският език е широко разпространен като де-факто език. Той е най-широко преподаваният втори език. Узбеките съставляват 81% от населението, следвани от руснаците (5,4%), таджики (4,0%), казахи (3,0%) и други (6,5%).
Мюсюлманите съставляват 79% от населението, докато 5% от населението следват руското православно християнство, а 16% от населението вярва в други религии или не са религиозни. Узбекистан е член на ОНД, ОССЕ, ООН и ШОС. Официално е демократична република до 2008 г., но въпреки това неправителствените организации за правата на човека определят Узбекистан като „авторитарна държава с ограничени граждански права“.
След смъртта на Ислам Каримов през 2016 г. вторият президент, Шавкат Мирзийоев (Shavkat Mirziyoyev), започва нов политически курс, който е описан като „Тиха революция и революция отгоре“. Той заявява, че възнамерява да премахне робството на памука, системното използване на детския труд, изходните визи, да въведе данъчна реформа, да създаде четири нови свободни икономически зони, както и да амнистира някои политически затворници. Отношенията със съседните държави Таджикистан, Киргизстан и Афганистан са се подобрили драстично след неговото идване на власт.
Докладът на Amnesty International относно правата на човека в страната за 2017/2018 г. описва, че репресивни мерки все още продължават, включително принудителният труд при събиране на памук и ограничения на движението на „освободените“ затворници.
Узбекската икономика е в процес на постепенно преминаване към пазарна икономика, като външнотърговската политика се основава на заместването на вноса. През септември 2017 г. валутата на страната стана напълно обръщаема в пазарните цени. Узбекистан е основен производител и износител на памук. В страната работи и най-голямата златна мина в света. С гигантските мощности за производство на електроенергия от съветската епоха и обширните доставки на природен газ, Узбекистан стана най-големият производител на електроенергия в Централна Азия. Възобновяемата енергия представлява над 23% от енергийния сектор на страната, като водноелектрическата и слънчевата енергия са съответно 21,4% и 2%.
Територията на Узбекистан е център на много древни цивилизации. През 6 век пр.н.е. земите на днешен Узбекистан влизат в състава на Персийската империя при династията на Ахеменидите.
През 327 пр.н.е. узбекските земи са завладени от Александър Велики по време на похода срещу Дарий III. Победата на Александър Велики над персийската армия слага края на династията на Ахеменидите.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
UZS | Узбекистански сом (Uzbekistan som) | so'm or Ñўм | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
RU | Руски език (Russian language) |
TG | Таджикски език (Tajik language) |
UZ | Узбекски език (Uzbek language) |