С масовото заселване на европейски мигранти в тези земи избухва поредица от войни с маорите, които са особено унищожителни за местното население. Освен че са изтласкани почти изцяло от земите си, те претендират, че белите заселници не са спазили клаузите на Договора от Уайтанги от 1840 г., който е крайъгълен камък за историята на младата държава. В резултат на дълъг процес на помирение между белите новозеландци и наследниците на коренното население, държавата възприема голяма част от културната идентичност на маорите и на практика всички държавни институции имат английско и маорско название. Това важи и за самата държава. Името „Нова Зеландия“ произлиза от стари нидерландски географски карти, назоваващи земите, открити за пръв път от европеец в лицето на Абел Тасман, в чест на Зеландия – богата и влиятелна нидерландска провинция, дълго време със свой собствен флот и дълбоки мореплавателски традиции. От латинското название (по онова време латинският е смятан за език на висококултурните и образовани хора) „Nova Zeelandia“ е възприето англоезичното „New Zealand“.
На свой ред маорите наричат страната „Aotearoa“, което няма точен превод на английски език, но най-често се предава като „Земя на дългия бял облак“.
Въпреки че е сравнително млада страна, Нова Зеландия има обширна история, отразяваща наследството както на маорите, така и на първите заселили се европейци. Паметниците и съкровищата на маорите, някои от които датират от повече от 1000 години, силно контрастират на колониалните сгради.
През 1642 г. първият от европейските изследователи, Абел Тасман от Холандия, достига до Нова Зеландия. След като скицира частично бреговата линия, Тасман напуска Нова Зеландия, без да има възможността да стъпи на брега. Над сто години изминават преди пристигането на следващите европейци – през 1769 г. Джеймс Кук, британски изследовател, и Жан Франсоа, командир на френски търговски кораб, пристигат едновременно в Нова Зеландия. От края на 1790 г. нататък китоловци, търговци и мисионери пристигат и се заселват по крайбрежието. Слага се началото на междуплеменни войни.
Слуховете за френски планове за колонизация на Южния остров ускоряват действията на британците за присъединяване и последваща колонизация на Нова Зеландия. Маорите, местното население на островите, подписват договор с британците на 6 февруари 1840 г., известен като договора Уайтанги. Последващото вливане на европейски колонисти довежда до бурния период на Новозеландските войни, които продължават от 1843 до 1872 г. и завършват с разгром на местното население.
Валута / Език (лингвистика)
