Щатски долар
$
Щатският долар (United States dollar), наричан също американски долар, е официалната парична единица в Съединените американски щати и основната световна резервна валута.Паричното обращение се контролира от банковата система на Федералния резерв. Най-често използваният символ за щатския долар е знакът „$“. Кодът на щатския долар в стандарта ISO 4217 е USD и цифров код 840, а Международният валутен фонд използва и US$.
През 1995 г. над 380 млрд. долара са в употреба, като 2/3 от тях се намират извън САЩ. През април 2004 г. доларите в употреба са близо 700 млрд., като отново приблизително 50% – 65% са извън границите на САЩ.
Доларът се въвежда като парична единица в САЩ на 2 април 1792 г. с т.нар. Coinage Act, в превод Закон за сеченето, приет от Конгреса на САЩ. С този законодателен акт се установява биметален стандарт за долара, който се равнява на определено количество злато или сребро. Въвежда се за първи път десетичната система за подразделенията на паричната единица, като 1 долар е равен на 100 цента.
Законът разрешава производството на следните монети:
През 1900 г. САЩ изоставят биметалния стандарт и преминават към златен стандарт, като долара е изцяло обезпечен със злато и се равнява на 23,22 грана (1,505 g) злато (1 тройунция злато=$20,67). Поради постоянната девалвация на долара САЩ се отказват от златния стандарт през 1933 г., и валутата става свободно конвертируема. Намалява се значително златното покритие, като 1 долар се равнява на 13,71 грана (0,888 g) злато (1 тройунция злато=$35). Този стандарт просъществува до 1968 г.
Страна
-
Британска индоокеанска територия
Най-големият и най-южен остров Диего Гарсия е с площ от 44 км2 и помещава съвместна британско-американска военна база. След прогонването на местното население през 60-те и 70-те години на 20 в., единствените обитатели на острова са британски и американски военни и свързаните с тях изпълнители, чийто общ брой възлиза на 2500 (данни за 2012 година). Достъпът до островите на случайни туристи, журналисти и предишните им обитатели е забранен. -
Американски Вирджински острови
Американските Вирджински острови се състоят от три основни острова Санта Крус, Сейнт Томас и Сейнт Джон, както и множество по-малки острови. Архипелагът има население от 108 612 според преброяването от 2002 г., а площта му е 346,36 km². Столица и най-голям град е Шарлот Амали. Американските Вирджински острови са единствената част от Съединените щати, където превозните средства се движат отляво. -
Барбадос
Обитаван от индианци кариби от 13 век и преди това от други американски индианци, Барбадос е посетен от испански мореплаватели в края на 15 век и обявен за владение на испанската корона. Островът се появява за първи път в испанска карта през 1511 г. Португалците посещават острова през 1536 г., но не успяват да установят свое влияние и присъствие, като единственият им принос е въвеждането на диви свине за добро снабдяване с месо. Английски кораб пристига на Барбадос през 1625 г. и англичаните завладяват острова в името на крал Джеймс I. През 1627 г. първите постоянни заселници пристигат от Англия и той става английска и по-късно британска колония. Като богата захарна колония, тя се превръща в английски център на африканската търговия с роби, докато тази търговия не е обявена за незаконна през 1807 г., с окончателно освобождаване на робите в Барбадос през 1833 г. -
Бермудски острови
Островите са открити през 1503 г. от испанеца Хуан Бермудес. От 1684 г. са колония на Англия, а от 1968 г. имат статут на самоуправляващо се владение на Великобритания. Около 68% от населението на Бермудите е от африкански произход, 12,5% са англичани, почти 9% американци, 8,7% португалци и около 2% други. Жизненият стандарт на населението е висок. Основната религия е Християнство (протестанти, католици). -
Британски Вирджински острови
* 15 ноември 1493 г. – островите са открити от експедиция на Христофор Колумб; -
Панама
Панамският провлак се формира преди около 3 млн. години, когато Северна и Южна Америка се свързват окончателно и животински и растителни видове от двата континента започват движение на юг и север. -
Салвадор
Салвадор е на второ място по брой убийства на човек от населението в света с 66 убийства на 100 000 души през 2011 г. -
Съединени американски щати
Официално САЩ е федерална конституционна република, състояща се от 50 щата и един федерален окръг, представляващ столицата ѝ – Вашингтон. Четиридесет и осем от щатите и окръг Колумбия лежат последователно в средата на континента, разположени между Тихия и Атлантическия океан, като граничат с Канада на север и Мексико на юг. Щатът Аляска се намира северозападно от Канада, а Хаваи е архипелаг, разположен в средата на Тихия океан. Страната също така има пет населени и девет ненаселените територии пак в Тихия океан и в Карибско море (виж Островни територии на САЩ). Съединените щати се нареждат трети по брой на населението (318 000 000 души), включващо в себе си различни етнически групи с разнообразни култури, продукт на интензивна имиграция от много други страни. Географията, климатът и дивата природа на Щатите също са изключително разнообразни. -
Търкс и Кайкос
Островите Търкс и Кайкос са разположени в западната част на Атлантическия океан, в югоизточната част на Бахамските острови, на 144 km северно от остров Еспаньола. Общата им площ е 497 km² и включва 30 острова, от които само на 8 има постоянно население. Дължината на бреговата им линия е 370 km. Територията включва 2 групи острови: Кайкос (460 km²) и Търкс (37 km²). Към първата група се отнасят островите: Мидъл Кайкос (144 km²), Северен Кайкос (116 km²), Провидансиал (98 km²), Източен Кайкос (91 km²), Южен Кайкос (21 km²), а към втората – островите Гранд Терк (18 km²), на който е разположен административния център на територията град Кокбърн Таун и Солт Кей (7 km²). Максималната им височина е 49 m. Климатът е тропичен, пасатен. -
Хаити
Името на страната има древен индиански произход. Дадено му е от коренното население – Ayiti означава Планинска земя. Републиката е най-бедната държава в западното полукълбо и е една от най-бедните, нестабилни и неуправляеми страни в света. Цялата история на Хаити от създаването на държавата до днес е съпътствана от глад, стихийни бедствия и държавни преврати. -
Американска Самоа
Има площ от 197 km². Разположена е в южната част на океана, източно от независимата държава Самоа (Западна Самоа), на 5 острова и атол. -
Гуам
Островът е заселен от австронезийския народ чаморо преди около 3,5 хил. години. Когато Фернандо Магелан открива острова на 6 март 1521 г., там вече започва да се развива ранно класово общество. Обществото тогава се деляло на вождове, редови данъкоплатци и роби. През 1565 г. Испания обявява Гуам за свое владение и три години по-късно се появяват първите мисионери йезуити. От 1600 г. островът се ползва като важна спирка на испанските галеони, плаващи от Мексико за Филипините, за отдих на екипажа и попълване на хранителните запаси. В резултат на тези чести посещения започва смесване на местното население с испанци, мексиканци и филипинци. -
Източен Тимор
Наименованието на страната произлиза от думата „тимур“, означаваща „изток“ на индонезийски и малайски. „Леще“ означава „изток“ на португалски. -
Малки далечни острови на САЩ
Състав: -
Маршалови острови
Историята на Маршаловите острови може да бъде разгледана като съвкупност от пет периода, които включват предколониалния, немския, японския, американския и периода на независимост. -
Микронезия
Въпреки че сушата на Микронезия е доста малка – 702 km2, държавата заема около 2 600 000 km2 от площта на Тихия океан. -
Палау
През 1522 г. испанският мореплавател Гонсало Гомес Еспиноса (участник в околосветската експедиция на Фернандо Магелан) открива остров Сонсорол, с което поставя началото на откриването и на останалите острови в групата. През 1686 г. Испания обявява островите за своя собственост, но дълго време не предприема никакви мерки за тяхното колонизиране. -
Северни Мариански острови
Островите са открити през март 1521 г. от Фернандо Магелан. От 1565 г. стават колония на Испания. През 1568 г. на островите пристигат първите мисионери-йезуити. След поражението на Испания в испано-американската война през 1899 г. Северните Мариански острови са продадени на Германия. По време на Първата световна война през 1914 г. са окупирани от Япония. След края на войната, през 1947 г., са включени в администрираната от САЩ Подопечна територия на Тихоокеанските острови. От 1975 г. островите стават свободно присъединила се територия към САЩ.