Албански език

Албански език
Алба̀нският езѝк (shqip) е език, който се говори от около шест милиона души, населяващи западната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа (албанци), както и от малко хора в Калабрия в Южна Италия. Двата основни албански говора са Геги и Тоски.

Някои видни учени, изявили се в областта на албанския език, са Йохан Георг фон Хан, Франц Боп, Густав Мейер, Норберт Йокъл, Стюарт Едуард Ман, Карло Талиавини, Вацлав Цимочовски и Франц Миклошич.

Страна
  • Албания
    Република Албания (Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа.

    Границите на Албания са с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km², от които 27 805 km² суша и 1371 km² водна площ.
  • Косово
    Република Косово (Kosova; Косово и Метохија) със столица Прищина е частично призната държава на Балканския полуостров и Европа. Граничи на север, изток и северозапад със Сърбия, на запад с Черна гора, на юг със Северна Македония и на югозапад с Албания.

    До 17 февруари 2008 г. Косово юридически е автономна област в състава на Република Сърбия, макар фактически областта да не е под контрола на сръбското правителство от 1999 г. Формално Косово е част от Сърбия, но след Косовската война се управлява като протекторат на ООН. През ноември 2006 г. в Сърбия се провежда референдум за нова конституция на републиката, според която Косово остава автономна област, но с по-широка автономия. Това е отхвърлено от предимно албанското население, което не участва в референдума.
  • Северна Македония
    Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа. Обявява своята независимост от Югославия през 1991 г., а през 1993 г. е приета за членка на ООН. До 12 февруари 2019 г. конституционното име на страната е Република Македония, но заради спора за нейното име с Гърция в международните организации името се употребява с временна представка – Бивша югославска република Македония (съкратено БЮР Македония и БЮРМ). Северна Македония е член на Съвета на Европа и НАТО, а от 2005 г. е кандидат за присъединяване към Европейския съюз.

    Северна Македония е държава без морска граница и съставлява северната част на историческата област Македония, части от която се намират в България и Гърция. На изток граничи с България, на юг – с Гърция, на север – със Сърбия и Косово, а на запад – с Албания. Площта ѝ е 25 713 km², от които 25 229 km² суша и 474 km² водна площ. Столица на държавата е град Скопие, с население от 506 926 души според преброяването от 2002 година. Други големи градове са Битоля, Куманово, Прилеп, Тетово, Охрид, Велес, Щип, Кочани, Гостивар, Кавадарци и Струмица. В Северна Македония има над 50 езера и 16 планини, високи над 2000 m.
  • Черна гора
    Черна гора (Црна Гора, „Черна планина“) е държава на Балканския полуостров. Граничи с Хърватия и Босна и Херцеговина на запад, Сърбия на североизток, Косово на изток и Албания на юг. Има излаз на Адриатическо море. Държавна, административна столица и най-голям град е Подгорица (200 000 жители), а историческата столица на страната е Цетине. Площта ѝ е 13 812 km², от които 13 605 km² суша и 207 km² водна площ.

    Последният държавен глава, преди включването на Черна гора в състава на Югославия, е крал Никола I, който е прадядо на Симеон Сакскобургготски.