Малаялам

Малаялам
Малаялам (മലയാളം) е дравидски език от групата на южнодравидските езици, основно разспространен сред народа малаяли, в югозападната част на Индия. Думата малаялам произлиза от думите mala, което означава „планина“ и alam, което означава „регион“ или „кораб“ (както в „град“); Така малаялам се превежда директно като „планински регион“.

Говори се от около 38 000 000 души (2022). Един от 23-те официални езика в Индия, като е официален в щат Керала и островна съюзна територия Лакшадвип. Малаялам се говори и от езиковите малцинства в съседните щати; със значителен брой говорители в районите Кодагу и Дакшина Каннада на Карнатака и Нилгирис и Канякумари, области на Тамил Наду. Говори се и от малаялийската диаспора по целия свят, особено в страните от Персийския залив, поради голямото население на малаяли изселници там.

Произходът на малаялам остава въпрос на спор сред учените. Основният възглед твърди, че малаялам произхожда от ранния среден тамил и се отделя от него някъде след в. 9 век н.е. Втората гледна точка се аргументира за развитието на двата езика от "прото-дравидски" или "прото-тамил-малаялам" в праисторическата епоха, въпреки че това обикновено се отхвърля от историческите лингвисти. Общоприето е, че сирийските медни плочи Quilon от 849/850 г. CE са най-старият налични надпис, написан на стар малаялам. Най-старото литературно произведение на малаялам, различно от тамилската традиция, е датирано между 9-ти и 11-ти век.

Най-ранната писменост, използвана за писане на малаялам, е писмеността на Вателуту. Настоящата малаяламска писменост се основава на писмеността Vatteluttu, която беше разширена с букви от Grantha, за да приеме индоарийски заемки. Той има голяма прилика с писмеността Тигалари, историческа писменост, която е била използвана за писане на езика Тулу в Южна Канара и санскрит в съседния регион Малабар. Малаялам е определен за „Класически език на Индия“ през 2013 г. నమస్కరం се произнася На-Ма-Ска-Рам и се превежда като здравей.

Робърт Колдуел описва обхвата на малаялам през 19-ти век като се простира от околностите на Чандрагири (и река Чандрагири, и крепостта Чандрагири близо до Мангалор) на север, където замества Каннада и Тулу до река Неяр отвъд Тируванантапурам на юг, където започва да бъде заменен от тамил, освен населените острови Лакшадвип в Арабско море.

Страна
  • Индия
    Индия, официално Република Индия (भारत गणराज्य; Republic of India), е държава в Южна Азия. Разположена е на полуостров Индустан, на юг от Хималаите, на изток от Арабско море, на запад от Бенгалския залив и на север от Индийския океан. Граничи с държавите Пакистан, Китайска народна република, Непал, Бутан, Бангладеш и Мианмар (Бирма) и има обща дължина на бреговата линия от 7517 km. Разделена е на 29 щата и 7 съюзни територии, а столица на самата държава е Делхи. Индия е седмата по големина страна в света и втора по население.

    Тук в дълбока древност се зараждат редица цивилизации, най-вече по долината на река Инд, които впоследствие развиват търговия и обогатяват културното наследство на човечеството в продължение на векове. В Индия се зараждат четири от най-изповядваните религии – значимите в световен мащаб будизъм и индуизъм, както и важните в регионален план сикхизъм и джайнизъм. Индийската култура се обогатява и с пристигането на зороастризма, християнството, юдаизма и исляма към 1000 година сл. Хр. Между X и XII век в индийския субконтинент е създадена силната Моголска империя. Макар и съставена от трибутарни кралства, управлявани от махараджи, раджи, такури и набоби, империята притежава голяма икономическа сила и произвежда една четвърт от световното производство до към XVIII век. След това става британска колония, изцяло под контрола на Британската източноиндийска компания. През 1947 година страната успява по мирен път да постигне своята независимост.
  • Малайзия
    Малайзия (Malaysia; مليسيا) е държава в югоизточната част на Азия. Столицата е Куала Лумпур. Страната се състои от 2 части, разделени от Южнокитайско море – Западна Малайзия на полуостров Малака и Източна в северната част на остров Борнео (Калимантан). Западната част граничи с Тайланд и Сингапур, а източната – с Бруней и Индонезия.

    Има площ 329 750 km2 и население 23 953 136 души (юли 2005).