Език - Английски език

Език  >  Английски език

Английски език

Англѝйският езѝк (English language) е западногермански език, възникнал в Англия и югоизточната част на Шотландия през Англосаксонската епоха. С нарастването на стопанското, политическото, военното, културното и колониалното влияние на Великобритания от средата на 18 век и на Съединените щати от средата на 20 век, той се разпространява в много части на света, в някои региони придобива характера на лингва франка и се превръща във водещия език за международно общуване. Английският се преподава масово като втори език и е официален език на Европейския съюз и на много държави от Общността на нациите, както и на голям брой международни организации, включително на Организацията на обединените нации. По брой на говорещите го като майчин език английският е на трето място в света, след мандарин и испански.

Английският се формира на основата на няколко диалекта, днес наричани с общото име староанглийски език, които са пренесени по източното крайбрежие на Великобритания от англите, саксите и ютите през 5 век. По време на викингските нашествия езикът е повлиян и от нордическия език. След Норманското нашествие староанглийският се развива в средноанглийски език, възприемайки множество френско-нормански лексикални и граматически характеристики. Съвременният английски език възниква с Голямото изместване на гласните, започнало през 15 век, и продължава да възприема думи от различни чужди езици, както и да образува нови думи.

Английският е западногермански език, водещ началото си от англо-фризийските и старосаксонски диалекти, пренесени във Великобритания през 5 век от германски заселници, идващи от различни части на днешните Дания, Нидерландия и Северозападна Германия. До този момент в Римска Британия населението говори келтския британски език, подложен на продължително влияние от латинския.

Едно от заселилите се германски племена са англите, които, според Беда Достопочтени, изцяло се преселват в Британия. Наименованията „Англия“ (от Engla land, „Страната на англите“) и „английски език“ (от English) произлизат от името на този народ, но по същото време в Британия се заселват също сакси, юти и други германски народи от бреговете на Фризия, Долна Саксония, Ютланд и Йоталанд. Първоначално староанглийският представлява група разнородни диалекти, отразяващи различния произход на отделните англосаксонски кралства, но с времето западносаксонският диалект става преобладаващ. Това е езикът, на който е написана поемата „Беоулф“.

Староанглийският език претърпява нови трансформации в резултат на две последователни вълни от нашествия. При първата от тях през 8 – 9 век групи, говорещи северногермански езици завладяват и колонизират северните части на Британските острови, а при втората Англия е завладяна от говорещи романския старонормански език. В Англия този език се развива в англо-нормански, а по-късно в юридически френски език, въвеждайки в английския нов лексикален пласт, най-вече свързан със съдилищата и държавното управление. Освен разширяването на речника със скандинавски и нормански думи, тези две събития довеждат и до опростяване на граматиката и превръщат английския в заемащ език, относително отворен към възприемането на нови думи от чужди езици. Езиковите промени, настъпили в резултат на Норманското нашествие, поставят началото на средноанглийския език, най-известният пример за който е сборникът „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър.

За съвременния английски език, на който са написани работите на Уилям Шекспир и Библията на крал Джеймс, обикновено се смята, че възниква в средата на 16 век. С превръщането на Великобритания в колониална сила, английският започва да служи за лингва франка в рамките на Британската империя, разпространявайки се в Северна Америка, Индия, Африка, Австралия. В следколониалния период някои нововъзникнали държави, чието население говори множество различни езици, решават да запазят английския като официален език, за да избегнат политическите затруднения, които би предизвикало фаворизирането на някой от местните езици пред останалите.

Страна

Намибия

Република Намибия е държава в Югозападна Африка на брега на Атлантическия океан. Граничи с Ангола на север, Замбия на североизток, Ботсвана на изток и на юг с Южноафриканската република. Името си дължи на пустинята Намиб. Столицата е град Виндхук. Населението ѝ е над 2 100 000 души (2011 г.). Управлява се от президент, избиран на 5 години. Страната е била една от последните колонии в Африка. Обявява независимост от ЮАР на 21 март 1990 г. Член е на ООН, Общност за развитие на държавите от Южна Африка, Африкански съюз и Общност на нациите.

Намибия е била заселена още от древни времена от племената на бушмените. По късно тук пристигат хутентотските племена дамара и намакуа. През 14 век всички те са изтласкани от прииждащите от север племена от бантуезичната група овамбо и хереро. Доста по-късно в района пристигат и европейците.

Нигерия

Федерална република Нигерия (Federal Republic of Nigeria) е държава в Западна Африка. Граничи с Бенин на запад, Чад и Камерун на изток, Нигер на север и Гвинейския залив на юг. С население от 182 202 000 души (2015 г.) Нигерия е най-многолюдната африканска страна, и е на 7-о място в света по население. На територията и съжителстват три основни етнически групи – йоруба (21 %), хауса (21 %), игбо (18 %), а заедно с тях още стотици други етноси и племена с по-малка численост. Християнството и ислямът са двете основни религии, като мюсюлманите са по-многобройни в северната част на страната.

Първите сведения за човешко присъствие по земите на днешна Нигерия датират отпреди 11 000 години. Териториите между реките Бенуе и Крос са считани за прародина на негрите банту, които започват експанзията си към централните и южните части на Африка между от първото хилядолетие преди Христа.

Република Южна Африка

Република Южна Африка (РЮА) или Южноафриканска република (ЮАР) е държава, която се намира в най-южната част на континента Африка с 2 798 km брегова линия на Атлантическия и Индийския океан. . На север тя граничи с Намибия, Ботсвана и Зимбабве, на североизток – с Мозамбик и Свазиленд, а държавата Лесото е напълно обкръжена от територията на Република Южна Африка.

Република Южна Африка е известна с разнообразието на култури, като 11 от говорените в страната езици са признати за официални. Два от тези езици са с европейски произход – английският и африканс, който е формиран на основата на нидерландския и се говори от мнозинството бели и цветнокожи южноафриканци. Макар че английският играе важна роля в обществения и стопанския живот, той е едва петият най-говорен у дома език.

Руанда

Руанда е държава в Централна Африка. Тя граничи с Уганда, Бурунди, Демократична република Конго и Танзания. Местното население се състои от три етнически групи. Хуту, които съставляват мнозинството от населението, са земеделци от групата банту. Тутси са пастирски народ, заселил се в района през 15 век, който до 1959 е доминираща каста в страната. Туа са смятани за наследници на най-старите жители на региона.

Страната има площ 26,4 хил. кв. км. Повърхността на Руанда представлява силно разчленено плато с надморска височина 1500 – 2000 м. В северозападните части са разположени вулканските планини Вирунга, с най-висок връх Карисимби – 4 507 м. Главна река – Кагера (начало на река Нил), а на запад е езерото Киву. Растителността е саванна, в планините Вирунга – влажни, вечно зелени гори. Национални паркове – Кагера и Вирунга.

Свазиленд

Свазиленд (на английски Swaziland, също Суазиленд) е държава в Южна Африка.


Света Елена

Света Елена, Възнесение и Тристан да Куня (Saint Helena, Ascension and Tristan da Cunha) е британска задморска територия, в която са включени островите Света Елена, Възнесение и архипелагът Тристан да Куня. Разположена е в южната част на Атлантическия океан западно от Южна Африка. Старото име на задморската територия е Остров Света Елена и Територии (Saint Helena and Dependencies) до 1 септември 2009 г., когато влиза в сила новата конституция, узаконяваща равен статус на всяка островна група.

Островът Света Елена е с вулканичен произход. В южната му част има няколко затихнали кратера на височина до 818 м. Климатът е пасатен, тропичен. Във високите райони валежите достигат до 1000 мм на година. В районна на Джеймстаун – не повече от 140 мм годишно. На остров Света Елена преобладава храстовидната растителност, евкалипти и кипариси.

Сейшели

Република Сейшели е островна държава, разположена на 155 острова в Индийския океан, отстояща на около 1500 km източно от континента Африка, североизточно от Мадагаскар. Други близкостоящи острови до Сейшелите са: Мавриций и Реюнион на юг, Коморски острови и Мейота на югозапад и Сувадивската група на Малдивските острови на североизток. Сейшели имат най-малкото население от суверенните страни в Африка.

Австронезийските мореплаватели и арабските търговци вероятно са били първите посетители на островите. Първите, които официално ги документират, са португалците през 1502 г. начело с адмирал Вашко да Гама, който минава през Амирантската група острови, и ги кръщава на себе си (острови на Адмирала). Първото документирано слизане на суша на тях, и първите писмени свидетелства са направени от екипажа на английския кораб „Асенсион“ през 1609 г. След това близо 150 години островите остават незаселени. През 1742 г. французите правят изследвания на островите. Използвани са за транзитна точка на търговията между Азия и Африка, понякога дори и от пирати, до поемането на островите от Франция през 1756 г., под командването на капитан Никола Морфе. Наречени са на името на Жан Моро дьо Сешел, финансов министър при управлението на Луи XV.

Сиера Леоне

Република Сиера Леоне (Republic of Sierra Leone) е държава в Западна Африка. Разположена е на брега на Атлантическия океан. На север и на изток страната граничи с Гвинея, а на юг – с Либерия. Името на страната Сиера Леоне (Serra-Leão) идва от времето на португалските робовладелци и означава Лъвската планина. Площта ѝ е 71 740 км 2 . Сиера Леоне е предимно мюсюлманска страна, но с голямо християнско малцинство. Страната е една от най-толерантните в света в религиозно отношение. Официален език е английският, но близо 97% от населението говори местния език крио.

Едни от най-ранните обитатели на днешната територия на Сиера Леоне са народите шербро, темне, лимба, и на по-късен етап, менде, които назовават тези земи „Ромаронг“. През 1462 година португалският откривател Педро да Синтра и ѝ дава названието Serra de Leão, „Лъвската планина“. Сиера Леоне се превръща в основна точка на трансатлантическата търговия с роби до март 1792 година, когато Фрийтаун е основан от Компанията на Сиера Леоне като дом за освободени американски роби. През 1808 година територията става колония на Великобритания, а през 1896 вътрешните региони на страната стават британски протекторат. През 1961 година двата региона се сливат и обединената страна получава своята независимост. През 1991 година избухва гражданска война, която приключва през 2000 година с помощта на умиротворителни сили на ООН, Нигерия и Великобритания. В страната бива установена демокрация.

Сомалия

Сомалия (Soomaaliya, الصومال), официално Федерална Република Сомалия), известна до неотдавна като Демократична република Сомалия, е държава в Източна Африка.

Заема по-голямата част от Сомалийския полуостров, познат като „Африканския рог“. Има площ 637 700 km². Граничи с три страни: Джибути – 65 km, на северозапад; Етиопия – 1 710 km, на запад и Кения – 720 km, на югозапад. На север има брегова линия с Аденския залив, на изток и юг – с Индийския океан. Дължината на брега е 3 230 km, която е най-голямата в Африка. .

Судан

Судан се намира в северната част на Африка и има 853 km брегова линия на Червено море. С площ от 1 886 068 km² това е втората по големина страна на континента след Алжир. По-голямата част от страната е заета от равнини, прекъснати от няколко планински вериги – Мара на запад, Иматонг с най-високия връх Киниети (3187 m) на юг и хълмистата област край Червено море на изток.

Големите реки Сини Нил и Бели Нил се сливат при столицата Хартум и образуват река Нил, която тече на север през Египет към Средиземно море. По-големи притоци на Сини Нил, дължината на която в границите на Судан е почти 800 km, са Диндер и Рахад, а Бели Нил няма големи притоци. На Сини и Бели Нил са разположени няколко язовира, а на Нил на границата с Египет – голямото изкуствено езеро Нубия.

Танзания

Танзания, официално Обединена република Танзания (на суахили:Jamhuri ya Muungano wa Tanzania), е държава в Източна Африка.

Името на държавата е образувано от първите срички от названията на съставилите я бивши държави Танганайка (с едноименното езеро на територията ѝ) и Занзибар (близоразположен архипелаг в Индийския океан). Двете са британски колонии до 1964 г., когато се обединяват под името Обединена република Танганайка и Занзибар. По-късно през същата година името е променено на Обединена република Танзания.

Уганда

Малко се знае за историята по угандийските земи преди пристигането на първите неафриканци, въпреки че е известно, че хора живеят тук от 1 хилядолетие пр.н.е. Когато арабите и европейците пристигат през 19 век, те попадат на много царства в района, които може би са създадени през 16 век. Най-голямото и най-важното от тези царства е все още съществуващото царство Буганда.

Уганда става протекторат на Обединеното кралство през 1894 г. Получава независимост през 1962 г.

Южен Судан

Република Южен Судан (Republic of South Sudan е новообразувана държава в Източна Африка.

Столица на страната е град Джуба. Граничи на север със Судан, на изток с Етиопия, Кения, на юг с Уганда и ДРК, на запад с ЦАР. Площта на неговата територия е 619 745 км². Официалните езици в страната са английски и арабски, населението е предимно християнско и анимистично.

Мавриций

Република Мавриций е островна държава в югозападния Индийски океан, на около 900 km източно от най-големия африкански остров Мадагаскар. Освен остров Мавриций, републиката включва островите Св. Брендън, Родригес и Агалега.

Остров Мавриций е открит през 1507 г. от португалски мореплаватели, като никога преди това не е бил населен с хора.

Камерун

Камерун е унитарна република в Централна Африка. На запад граничи с Нигерия, на североизток с Чад, на изток с Централноафриканска република, а на юг с Екваториална Гвинея, Габон и Република Конго. Страната притежава част от крайбрежието на Гвинейския залив, което ѝ дава излаз на Атлантическия океан. Камерун е наречена „ Африка в миниатюра“ поради своето геоложко и културно разнообразие. Природното богатство на Камерун включва плажове, пустини, савани, джунгли и планини. Най-високият връх е Фако (4040 метра) в планината Камерун, а най-ниската точка е Атлантическото крайбрежие. Държавата се населява от над 280 различни етнически групи. Официалните езици са френски и английски.

Първите заселници на територията на днешен Камерун датират от Новокаменната епоха. Сред тях са и пигмеите, които обитават територията на страната най-отдавна в сравнение с всички останали племена и етнически групи. Сао е една от народностите, създала по тези територии своя цивилизация (V – XV век), която постепенно е асимилирана от Канемската империя (началото на VIII век до ок. 1900 г.).

Кения

На територията на Кения са открити едни от най-древните останки от представители на човешкия род. През 7 век по бреговете на Кения възникват арабски и африкански селища (от народността банту). От 11 до 15 век се появяват първите градове-държави. През 1497 г. в територията на днешна Кения проникват португалците. През 19 век навлизат германци и англичани. През 1895 Кения става британски протекторат, а през 1920 – британска колония. През 1925 Дж. Кениата застава начело на националноосвободителното движение. През 1952 избухва въоръжено антиколониално въстание. През 1960 е основана партията Национален съюз на африканците в Кения. На 12 декември 1963 Кения получава независимост, а от 1964 става република с президент Дж. Кениата. През 1978 президент става Д. А. Мой (преизбран през 1992, 1998), който установява еднопартийно управление. През 1991 е възстановена многопартийната система. През 2002 президент става М. Кибаки, като преизбирането му за втори мандат през 2007 е последвано от кървави безредици. Кения е членка на Организацията за африканско единство (1964), на ООН (1963). На 9 април 2013 г.президент на страната става Ухуру Кениата – четвърти син на създателя на република Кения Джомо Кениата.


Обединена арабска република

Обединената арабска република (ОАР) е бивша държава, която съществува като съюз между републиките Египет и Сирия. Основана на 1 февруари 1958, тя е първата крачка към пан-арабска нация. Създадена е, тъй като група политически и военни дейци в Сирия се притеснили за опасността от завземането на властта от комунистите и поради това потърсили помощта на президента на Египет, Гамал Абдел Насър.

Съюзът обединява двете нации в една обща държава, столицата на която е Кайро, а на 5 февруари 1958 Насър се самоназначава за неин президент. Египетските военни и технически съветници настъпили към Сирия и комунистическата заплаха била отстранена. По ирония на съдбата, оказало се, че новата държава била подкрепена именно от враговете си. Съветският съюз, целящ да запази своите съюзници в Студената война, бързо започва да продава оръжие на прохождащата република – политика, която тя продължава да води дори след рухването на ОАР.

Замбия

Долината Замбези, намираща се около южната граница, е дълбока и широка. Движейки се на север, релефът се променя във високо плато, достигащо 900 – 1 200 м до над 1 800 м в северната част на Копербелт. На изток, долината Луангва променя посоката си на юг, с хълмове от всички страни, докато стигне Замбези.


Ботсвана

Ботсвана, официално Република Ботсвана (на цвана, и африканс Botswana, на английски Botswana), е страна в Африка, притежаваща богати находища на диаманти. Независима държава е от 1965 г. Граничи с Южноафриканската република, Зимбабве, Замбия и Намибия. Официални езици са английски и сетсуана. В Ботсвана живеят и работят значителен брой чужденци, включително и българи. Едно от чудесата на света, делтата на Окаванго, се намира в Ботсвана. Окаванго се „влива“ в пустинята и изчезва в нея. 70% от територията на Ботсвана е заета от пустинята Калахари.

Ботсвана е президентска република. Глава на държавата е президент, избиран от депутатите на Националната асамблея за срок от 5 години. Законодателната власт принадлежи на президента и парламента – Националната асамблея (40 депутата, избирани за 5 години и 4 назначавани от президента). Изпълнителната власт се осъществява от президента и правителството. Консултативен орган – Папата на вождовете.

Гамбия

Ислямска република Гамбия (Islamic Republic of The Gambia) е държава в Западна Африка. Тя е най-малката страна на африканския континент. Разположена е около река Гамбия (Гамбу ). Столица на страната е град Банджул.

Географските координати на страната са 13 28 W и 16 34 W. Страната има площ 11,3 хил. кв. км. Широка е по-малко от 48 км. Граничи (в км) със Сенегал – 680 и Атлантическия океан – 75. Разположена е върху плоска равнина (с най-висока точка 53 м надморска височина). Нейните граници са дефинирани през 1889 г. след съгласие между Великобритания и Франция.

Гана

Република Гана (Republic of Ghana) е държава в Западна Африка. Има площ 238,5 хил. кв. км и граничи с Того на изток, Буркина Фасо на север, Кот д'Ивоар на запад и Атлантическия океан. По дължина на крайбрежието се простира низина с ширина до 15 км, а в централните части на страната е платото Ашанти (вис. до 300 м). В източните части са разклоненията на планината Атакора.

Столицата на Гана е Акра, в която са и двата национални парка – замъкът Кристианброс от 17 век и националният музей.

Етиопия

Етиопия (undefined, официално Федерална демократична република Етиопия) е държава в Източна Африка, разположена във вътрешността на Африканския рог.

Етиопия е втората по население държава в Африка с 108 386 391 души (оценка от юли 2018) и е десетата по големина с площ от 1 100 000 квадратни километра. Столица е Адис Абеба. Граничи с Еритрея на север, Судан и Южен Судан на запад, Джибути и Сомалия на изток, и Кения на юг.

Лесото

Кралство Лесото е парламентарна монархия в Южна Африка. Топонимът „Лесото“ значи страна на говорещите езика сесото. Национален празник е 4 октомври, Ден на независимостта (1966). Страната представлява анклав – обградена е отвсякъде от РЮА.

Площта на Лесото е 30 355 km². Най-забележителният географски факт за Лесото, освен че е анклав, e, че страната е единствената независима държава, която се разполага напълно на над 1000 m надморска височина. Най-ниската точка на Лесото се намира на около 1400 m надморска височина и над 80% от страната са разположени на над 1800 m. Релефът е планински. Лесото е разположен в пределите на платото Басуто (средна височина 2300 – 3000 m), с наклон изток – запад, силно разчленено от река Оранж и притоците Каледън и Корнетспруит, които са издълбали приказни проломи и дълбоки долини. В средната част са планините Таба Путсоа и Малоти (връх Монт о Сурс, 3267 m). На юг и на изток Лесото се огражда от Драконовите планини с най-високия връх на Южна Африка – Каткинпик (3650 m). В планините на Лесото се намират изворите на над 200 реки на Южна Африка. Климатът е рязко континентален. Средната температура е 32 °C през лятото (октомври – март) и 6 – 7 °C през зимата в така наречените Ниски земи по протежение на западната и южната граница. Зимата (юни – юли) е по-сурова в планинската част, така наречените Високи земи. Дъждовният период продължава от октомври до април (средногодишни валежи – 710 mm). Природните ресурси са слабо проучени. Има находища на диаманти (на север), желязна руда, каменни въглища. Има данни за мед, злато, азбест.

Либерия

Република Либерия е държава, разположена на западното крайбрежие на Африка. Граничи със Сиера Леоне, Гвинея, Кот д'Ивоар и Атлантическия океан. Столицата е Монровия. Основана е през 1822 г. като колония на освободени роби от САЩ и поради това носи името Либерия (от англ. Liberty – „свобода“). Териториите, които те заемат обаче, са населени от местни етнически групи много столетия преди това. През 1847 г. колонията обявява независимост и това поставя началото на Република Либерия. През 1980 г. правителството е свалено след военен преврат, по-късно последван от две граждански войни (през 1989-96 и 1999-03), които се оказват катастрофални за икономиката и социалния живот в страната.


Либия

Либия (‏ليبيا) е държава в Северна Африка, граничеща със Средиземно море на север, Египет на изток, Судан на югоизток, Чад и Нигер на юг, и Алжир и Тунис на запад. Столицата на Либия е Триполи. Само 2,5% от територията са земеделски обработваеми, но има значителни находища на нефт и природен газ.

С територия 1,8 млн. км 2, от които 90% е пустиня, Либия е четвъртата страна по площ в Африка и 17-а в света. Столицата Триполи наброява 1,7 млн души, а цялото население на страната е 5,7 млн души.

Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови

Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови е британска задморска територия, съставена от о. Южна Джорджия, Южните Сандвичеви острови, скалите Шаг и скалите Кларк. По площ 4066 km² територията е малко по-голяма от американския щат Род Айлънд или от испанския остров Майорка, но нейната 200-милна Изключителна икономическа зона е два пъти по-голяма от британската и обхваща 1,4 млн.km² от биологически най-продуктивните води на световния океан. Южноджорджийската морска зона, както и другите антарктически води под национална юрисдикция като зоните на Кергелен, Буве и Хърд и Макдоналд, се стопанисват съобразно изискванията на Конвенцията за опазване на антарктическите морски живи ресурси.

Южна Джорджия (South Georgia Island; South Georgias del Sur) е остров в Южната част на Атлантическия океан, най-големият в британската задморска територия и в едноименния архипелаг с площ от 3528 km². Южна Джорджия и Южните Сандвичеви острови, макар да се считат отделна британска задморска територия се управляват от губернатора на Фолклъндските острови, който се явява техен комисар.

Непал

Непал, официално Федеративна демократична република Непал (सङ्घीय लोकतान्त्रिक गणतन्त्र नेपाल), е държава в Южна Азия, граничеща на север с Китайската народна република, а на юг, изток и запад с Индия. Непал няма излаз на море и е разположен в близко съседство с Хималаите, като на границата между Непал и Китай се намира връх Еверест. Столица на държавата е град Катманду. Около 80% от населението изповядва хиндуизма. Тази вяра беше единствената официална религия в Непал преди той да бъде обявен за светска страна на 18 май 2006 г. На 28 декември 2007 г. временното правителство обяви Непал за федерална демократична република, за да свали монархията. Настоящият крал Гянендра е последният крал на Непал, защото монархията е премахната след изборите през април 2008 г. На 28 май 2008 г. Непал е обявен официално за федерална република.

След като дълги години държавното управление на Непал е абсолютна монархия, през 1990 г. държавата последва модела на конституционна монархия. Това води до нестабилност както в парламента, така и в страната. След 1996 г. избухват много маоистки бунтове. Маоистите се опитват да свалят монархията и да осъществят своята идея за република. Така се разразява гражданска война, в която отнема животът на 12 000 души.

Рождество

Остров Рождество или Коледен остров (Christmas Island) е островна територия на Австралия.

Разположен е в източната част на Индийския океан, на 2623 km северозападно от гр. Пърт (Австралия) и на 360 km южно от остров Ява (Индонезия). Заема площ от 135 km 2 . Бреговата линия е 78 km.

Сингапур

Името Сингапур произхожда от санскрит, съставено е от думите синга, сингха (सिंह siṃha, „лъв“) и пура (पुर pura, „град“), и означава „Лъвски град“. При заселването през 7 – 8 век, тогавашното княжество получава името Темасек („Морски град“), но според легендата то скоро след това било сменено на „Лъвски град“. Причина за това била появата на морско чудовище наподобяващо лъв. „Мерлион“ – знакът на града, води от там своето начало.

Първите известни записки за Сингапур са в китайски текстове, датиращи от 3 век. По това време Сингапур е външната граница на царство Шривиджая, разположено на Суматра. Носейки в самото начало яванското име Темасек, селището се развива до голям търговски град, но не след дълго отново губи значимостта си. Това е и една от причините, поради които, освен няколко археологически открития, почти нищо не е запазено от онова време. Между 16 и 19 век Сингапур е част от Джахорското султанство. По време на малайско–португалските войни е окупиран от португалската войска. Сингапур временно е под контрол на португалците през 16 и на холандците през 17 век, но през по–голямата част от времето е населяван от рибари и служи като убежище за пирати.

Сирия

Сирия (سوريا‎) е държава в Близкия изток, граничеща с Ливан на запад, Израел на югозапад, Йордания на юг, Ирак на изток и Турция на север. Тя получава своята независимост от Френския мандат за Сирия през 1946 г., но историята ѝ започва още през четвъртото хилядолетие пр.н.е. Нейната столица, град Дамаск, е била седалището на Умаядската империя и провинциалната столица на Мамелюкската империя. Исторически, Сирия често е включвала земите на Ливан, историческа Палестина и части от Йордания. Този регион се е наричал Велика Сирия или с арабското наименование Билад ал-Шам (بلاد الشا). След Шестдевната война през 1967 г., Израел окупира Голанските възвишения на югозапад от страната. Съществува и диспут с Турция за притежанието на провинция Хатай.

Сирия има население от 22 000 000 души. Повечето от тях са сунити, също и 16% други мюсюлмански групи като алауити, шиити и друзи, както и 10% процента християни. От 1963 г. страната се управлява от партията Баас. Сегашният президент на Сирия е Башар ал-Асад, син на Хафез ал-Асад, който управлява от 1970 до смъртта си през 2000 г.

Тайланд

Кралство Тайланд е държава в Югоизточна Азия, която граничи с Лаос и Камбоджа на изток, с Тайландския залив и Малайзия на юг и с Андаманско море и Мианмар на запад. Тайланд е известен и с името Сиам, официално наименование на страната до 1939. Площта ѝ е 514 311 км², от които 512 254 км² суша и 2 057 км² водна площ.

Тайланд заема част от Югоизточна Азия, като е разположен на полуостровите Индокитай и Малака. Бреговата линия с Индийския океан (Андаманско море) и с Тайландския (Сиамски) залив на Южнокитайско море е с обща дължина 2613 км. Тайланд притежава и голям брой малки живописни острови и красиви плажове, които са важни за туристическите дестинации. На 26 декември 2004 година опустошителни вълни цунами, предизвикани от силно земетресение в Индийския океан, за броени минути помитат тайландските острови в Андаманско море. Западната и северната част на Тайланд прекосяват планински вериги с най-висок връх Интханон (2595 м). На североизток е обширното плато Корат (100 – 200 м ср.н.в.), което обхваща над ¼ от площта на страната.

Филипини

Република Филипини (Republika ng Pilipinas; The Republic of the Philippines) е страна в Югоизточна Азия, на 1210 km от брега на Континентална Азия. Филипините се състоят от 7107 острова, около 700 от които са населени. Най-големите острови са Лусон, Минданао, Палаван и Миндоро. Страната е бивша испанска колония, което предопределя да е една от двете католически държави в Азия, наред с Източен Тимор. Населението на страната е около 100 милиона души.

Столицата на Филипините е Манила. В метрополиса на Манила живеят над 11 милиона души, което го прави един от 20-те най-големи метрополиса в света. Страната е президентска република, получила независимост от САЩ през 1946 г.

Хонконг

Специален административен район Хонконг (, Hong Kong Special Administrative Region), съкратено Хонконг или Сянган, е специален административен район на Китайската народна република (КНР), зависима територия, бивша колония на Великобритания, разположена в Югоизточен Китай, на брега на Южнокитайско море. Включва остров Хонконг, полуостров Коулун и 235 крайбрежни малки острова. Има площ от 1104 km 2, от които 4,6% са водна повърхност.

Населението наброява 7,4 милиона жители. Етническият състав в проценти е: китайци – 93,6%, други – 6,4%. Официалните езици са английски и китайски. Регионален език е кантонският.

Шри Ланка

Шри Ланка (ශ්‍රී ලංකා; இலங்கை), официално наименование Демократична социалистическа република Шри Ланка, до 1972 г. известна и като Цейлон, е тропическа островна държава близо до южния бряг на Индийския субконтинент. Шри Ланка има морски граници на север с Индия, а на юг с Малдивите. Единствено в Шри Ланка се среща кралската кокосова палма.

Документираната история на Шри Ланка се простира над 2000 години назад, а цивилизацията на острова е оформяна главно от тази на Индийския субконтинент. Двете основни етнически групи, синхалите и тамилите, и техните религии, съответно будизъм и индуизъм, пристигат на острова от Индия, а индийското влияние прониква в различни области като изобразителното изкуство, архитектурата, литературата, музиката, медицината и астрономията.

Южна Корея

Репу̀блика Корѐя или РК (Хангъл: 대한민국; Ханча: 大韓民國; Теханмингук), наричана по-често Ю̀жна Корѐя, е суверенна държава в Източна Азия, заемаща южната половина на Корейския полуостров или 100 210 km² от площта му.

Страната е урбанизирана на 92%, половината от населението живее в Сеулския национален столичен район във високи жилищни блокове. Столицата Сеул е глобален град с четвъртата най-развита икономика и седмият най-екологичен град в света.

Малайзия

Малайзия (Malaysia; مليسيا) е държава в югоизточната част на Азия.

Столицата на Малайзия е Куала Лумпур. Страната се състои от 2 части, разделени от Южнокитайско море – Западна Малайзия на полуостров Малака и Източна в северната част на остров Борнео (Калимантан). Западната част граничи с Тайланд и Сингапур, а източната – с Бруней и Индонезия.

Малдиви

Малдивите (среща се и като Маледиви ) (ދިވެހިރާއްޖެ) са островна държава в Индийския океан, състояща се от група атоли и намираща се на югозапад от Индия и на около 700 км югозападно от Шри Ланка. Те са най-малката азиатска държава и по население, и по територия.

Най-високата им точка е 2,3 метра над морското равнище, а средната им височина е 1,5 м. Общата им площ е 300 км². Столицата се намира на най-големия атол и се нарича Мале. Малдивите нямат нито една река или голямо езеро и се чувства недостигът на питейна вода. Температурата на въздуха целогодишно е между 24 °C до 33 °C.

Кокосови острови

Кокосовите острови или Острови Килинг (Cocos (Keeling) Islands) са островна територия на Австралия.

Островите са разположени в Индийския океан, на 2768 км северозападно от Австралия. Групирани са в 2 атола (Южен и Северен Килинг), общо от 28 коралови острова, като само три от тях са населени. Обща им площ е 14,2 км 2 . Брегова линия – 52 км.

Кувейт

Кувейт (официално пълно име Емирство Кувейт) е малка държава в Югозападна Азия, разположена в най-северната част на Арабския полуостров на брега на Персийския залив (източна граница). Граничи със Саудитска Арабия на юг и с Ирак на север. Името произлиза от арабски и означава „крепост, построена близко до вода". От 2016, Кувейт е с население 4.2 милиона души; 1.3 милиона са кувеити и 2.9 милиона са преселници. Преселниците отговарят за 70% от населението, а площта на емирата е 17 818 km². Кувейт е унитарна конституционна монархия с полу-демократична парламентарна система на управление.

Кувейт е значим производител на петрол и член на ОПЕК притежавайки шестият по големина петролен запас в света и е една от най-богатите страни в света по запаси на петрол на глава от населението. Нефтените находища са открити през 1938 г., когато страната е още британски протекторат. Нефтът и нефтените продукти заемат около 95% от експортните приходи и 80% от държавните приходи. От 1946 до 1982 г., държавата се подлага на мащабна модернизация. През 80-те, Кувейт претърпява период на геополитическа нестабилност и икономическа криза вследствие срива на фондовата борса.

Кхмерска република

Кхмерска република (кхмерски: សាធារណរដ្ឋខ្មែរ) е официалното название на Камбоджа в периода (1970—1975).

Официално провъзгласена на 9 октомври 1970 г., Кхмерската република е с дясно про-американско правителство, ръководена от военните, водена от генерал Нол Лон и принц Сисоват Сирик Матак, който поема властта на 18 март 1970 г. след преврат срещу крал Нородом Сианук.

Пакистан

Ислямска република Пакистан е държава в Южна Азия, част от т. нар. Широк Близък изток. Със своите 174 милиона жители Пакистан е шеста по население в света и втора след Индонезия по население сред мюсюлманските държави.

Страната граничи с Индия – на изток, Китай – на североизток и Афганистан и Иран – на запад. Тънкият и дълъг Вахански коридор отделя страната от Таджикистан. На юг страната има морска ивица, дълга 1046 km и граничи с Арабско море и Оманския залив. От стратегическа точка страната се намира между важните региони на Южна Азия, Централна Азия и Близкия изток.

Обединени арабски емирства

Тя включва 7 емирства: Абу Даби, Аджман, Дубай, Рас ал-Хайма, Ум ал-Куейн, Фуджейра и Шарджа.

Обединените арабски емирства са разположени в Югозападна Азия, на бреговете на Персийския и Оманския залив. Стратегическото географско разположение на страната на южните подстъпи към Ормузкия проток я прави важна транзитна точка в транспорта на нефт. ОАЕ имат общи граници с Оман (около 450 km на югоизток и на североизток), Саудитска Арабия (около 530 km на юг и на запад) и Катар (около 19 km на северозапад).

Оман




Израел

Държавата Израел (undefined) е съвременна частично призната държава в Близкия изток, югоизточната част на Средиземно море. Въпреки че географски се намира изцяло в Азия, поради проблемите, които има със съседите си, често политически е приемана и като част от Европа. Страната членува в различни европейски структури, включително и при всички спортни прояви тя участва в квалификации или турнири като европейска държава.

Израел граничи с Ливан, Сирия, Йордания и Египет, но има мирни договори само с последните две държави. Има излаз на Средиземно море, залива Ейлат/Акаба на Червено море, и Мъртво море. В Израел живеят главно евреи. Най-многобройните малцинства в страната са израелските араби – мюсюлмани, християни и друзи. В Израел има Палестинска автономия на територията на Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа, която е на път да се превърне в отделна държава. В Израел има и много източноправославни неараби, предимно имигранти от бившия Съветски съюз. Там живеят и около 50 хил. български евреи.

Индия

Индия, официално Република Индия (भारत गणराज्य, Republic of India), е държава в Южна Азия. Разположена е на полуостров Индустан, на юг от Хималаите, на изток от Арабско море, на запад от Бенгалския залив и на север от Индийския океан. Граничи с държавите Пакистан, Китайска народна република, Непал, Бутан, Бангладеш и Мианмар (Бирма) и има обща дължина на бреговата линия от 7517 km. Разделена е на 29 щата и 7 съюзни територии, а столица на самата държава е Делхи. Индия е седмата по големина страна в света и втора по население.

Тук в дълбока древност се зараждат редица цивилизации, най-вече по долината на река Инд, които впоследствие развиват търговия и обогатяват културното наследство на човечеството в продължение на векове. В Индия се зараждат четири от най-изповядваните религии – значимите в световен мащаб будизъм и индуизъм, както и важните в регионален план сикхизъм и джайнизъм. Индийската култура се обогатява и с пристигането на зороастризма, християнството, юдаизма и исляма към 1000 година сл. Хр. Между X и XII век в индийския субконтинент е създадена силната Моголска империя. Макар и съставена от трибутарни кралства, управлявани от махараджи, раджи, такури и набоби, империята притежава голяма икономическа сила и произвежда една четвърт от световното производство до към XVIII век. След това става британска колония, изцяло под контрола на Британската източноиндийска компания. През 1947 година страната успява по мирен път да постигне своята независимост.

Индонезия

Индонезия, официално Република Индонезия (Republik Indonesia) е държава в Югоизточна Азия и Океания, разположена на Малайския архипелаг между Индийския и Тихия океан. Съставена е от 17 508 острова и 34 провинции. С население от 266 357 297 души (2018 г.), Индонезия се нарежда на четвърто място в света по населеност и е най-голямата мюсюлманска страна. Индонезия е президентска република, с избирани от народа президент и правителство. Столицата ѝ е Джакарта. Има сухоземни граници с Малайзия, Папуа Нова Гвинея и Източен Тимор. Индонезия е сред страните-основателки на АСЕАН и е една от 20-те най-големи икономики в света (Г-20). По номинален брутен вътрешен продукт се нарежда на 7-мо място в света, а по паритет на покупателната способност – на 15-то.

Архипелагът е развивал търговия с Индия и Китай още от първите векове сл. Хр., когато започват да проникват и културни влияния от тези две страни, като впоследствие се развиват будистки и индуистки царства. По време на Великите географски открития мюсюлмани и европейци-християни влизат в конфликт за ресурсите на индонезийските острови, най-вече подправки, чай и каучук. От 1800 до 1945 г. Индонезия е колония на Нидерландия, а 4 години след края на Втората световна война официално става независима страна. От 1945 г. на власт е Сукарно, чието слабо управление продължава до 1967 г., когато е свален от власт и управлението поема Сухарто. Той управлява страната с желязна ръка до 1998 г., когато се случват демократични промени.

Бангладеш

Народна република Бангладеш (গণপ্রজাতন্ত্রী বাংলাদেশ) е държава в Азия, разположена на брега на Бенгалския залив от Индийския океан. Площта ѝ е 144 193 km², от които 134 099 km² суша и 10 094 km² водна площ. Граничи с Индия, Мианмар и има брегова ивица 2 720 km. Столицата ѝ е град Дака.


Бахрейн

Това е архипелаг, в който най-големият остров е Бахрейн (55 km дължина и 18 km широчина). Саудитска Арабия се намира на запад и е свързана с Бахрейн чрез мост, построен от крал Фахд. Иран се намира 200 km на север от Бахрейн, отвъд залива. Полуостровът на Катар е на югоизток от залива на Бахрейн. Планираният мост между Катар и Бахрейн ще свързва двете държави и ще се превърне в най-дългият морски мост. Населението през 2010 г. възлиза на 1 234 571, включително 666 172 чужди граждани.

Бахрейн се смята, че е на място на древната земя на цивилизацията на дилмундите. Бахрейн бил създаден под ръководството на успелите персийски империи, Партите и Сасанидите. Бахрейн е една от първите области, които приемат исляма през 628 сл. Хр. След успешен период на арабско управление, страната е окупирана от португалците през 1521 г. Португалците са прогонени през 1602 г. от Шах Абас I от Сефевидската империя. През 1783 г. племето Бани Утба завзема Бахрейн от персите и е управлявана от кралското семейство Ал Халифа, с Ахмед Ал Фатех, който е първият хаким (съдия) на Бахрейн. В края на 1800 г., след поредица успешни договори с британците, Бахрейн става протекторат на Обединеното кралство. След оттеглянето на британците от региона в края на 1960 г. Бахрейн обявява независимостта си през 1971 г. Бахрейн е обявен за царство през 2002 г. От началото на 2011 г. страната преживява многобройни протести и безредици, вдъхновени от Арабската пролет, особено от страна на преобладаващата част от населението – шиити.

Британска индоокеанска територия

Британската индоокеанска територия (British Indian Ocean Territory) е отвъдморска територия на Обединеното кралство, намираща се в Индийския океан. Територията включва архипелага Чагос (Chagos Archipelago), с обща земна площ от 60 км 2.

Най-големият остров Диего Гарсия е с площ от 44 км 2 и помещава съвместна британско-американска военна база. След прогонването на местното население през 60-те и 70-те години на 20 в., единствените обитатели на острова са британски и американски военни и свързаните с тях изпълнители, чийто общ брой възлиза на 2500 (данни за 2012 година). Достъпът до островите на случайни туристи, журналисти и предишните им обитатели е забранен.

Бруней

Султанство Бруней, официално название Държава Бруней Даруссалам (на малайски: ﻧ ﮕ ﺎ ﺭ ﺍ بروني دارالسلام / Negara Brunei Darussalam) е суверенна държава, разположена на северния бряг на остров Борнео в Югоизточна Азия. Освен от Южнокитайско море, страната е напълно заобиколена от малайзийския щат Саравак, който я разделя на две части. Бруней е единствената суверенна държава, разположена изцяло на остров Борнео. Останалата част от територията на острова е разделена между държавите Малайзия и Индонезия. Населението на Бруней е 408 786 души през юли 2012 г.

Начело на Брунейската империя, султан Болкиа (управлявал през 1485 – 1528 г.) е имал контрол върху повечето региони на Борнео, включително съвременния Саравак и Сабах, както и архипелага Сулу от североизточния край на Борнео, Селудонг (съвременна Манила) и островите от северозападния край на Борнео. Морската държава е посетена от експедицията на Магелан през 1521 г. и се бори срещу Испания през 1578 г. в Испано-брунейската война.

Виетнам

Виетна̀м, официално Социалистическа репу̀блика Виетна̀м (Cộng hoà xã hội chủ nghĩa Việt Nam; произнася се Конг хоа са хои ту ния Виет Нам ), е държава в Югоизточна Азия. Намира се в източния край на полуостров Индокитай и граничи с Китай, Лаос, Камбоджа и Южнокитайско море. С площ 331 688 km² и 85 милиона жители Виетнам се нарежда на 13-то място по население в света и на 65-то по площ.

Още от древността Виетнам се намира под силното влияние на Китайската цивилизация, което се запазва и след 10 век, когато в страната се утвърждават династии с местен произход. В средата на 19 век тя е превърната в колония на Франция, но през 40-те години на 20 век французите са изтласкани от силно националноосвободително движение, което оставя страната разделена на две – Северен Виетнам и Южен Виетнам. Виетнамската война, започнала като сблъсък между тези две държави, става едно от най-интензивните огнища на Студената война, като комунистическият блок подкрепя Севера, а Съединените щати – Юга. През 1975 година комунистите удържат победа и страната е обединена под техен контрол.

Лаос

След период на френски протекторат, страната получава независимост през 1949 г. Следва продължителна гражданска война, която официално приключва, когато комунистическото движение Патет Лао идва на власт през 1975 г. Площта ѝ е 236 800 km², от които 232 064 km² суша и 4 736 km² водна площ.

Буда във Виентян]] Лаос е една от древните държави в Индокитай, населявана от китайски племена, които идват на юг от съвременната китайска провинция Юннан. Постепенно те заселват бреговете на река Меконг и основат няколко малки държавици. Според легендата първият крал на Лаос Кхун Бором наследил земя около Муанг Тхен („Мястото на небесните духове“) в Южен Китай. Неговият син и наследник Кхун Ло повел народа си на юг и се установил в Раджадхарани Шри Судхана (днешен Луанг Прабанг). След него царували много крале (в някои извори техният брой е 22), но точните дати на техните управления и роднинските им връзки не са уточнени. Според традицията, за последен крал по мъжка линия от Кхун Бором се смята Прая Ранга.

Ливан

В древността територията на днешен Ливан е заселена от финикийците, семитско племе. Финикийската писменост, възникнала около ХII в. пр. Хр., е първата позната ни позвукова писмена система. Финикийците създават много търговски колонии по цялото Средиземно море – по-главни са Берит (днешен Бейрут), Тир и Сидон (също на ливанска територия), Картаген (в дн. Тунис) и на островите Кипър, Крит, Малта, Сицилия, Сардиния, Корсика, Майорка и Менорка. В по-късни периоди финикийските градове пазят независимостта си до падането им под властта на Александър Македонски през III в. пр. Хр. След смъртта на Александър Финикия е част от елинистическото царство на Селевкидите, преди да падне под римско владичество през I в. пр. Хр. и включена в провинция Сирия. През 395 г. Финикия попада в пределите на Източната Римска империя – Византия – и голяма част от финикийците приемат християнството още в първите векове след Христа. През VII век арабите мюсюлмани завладяват територията на Финикия, като ислямизират и арабизират в следващите векове местното предимно финикийско населене, потомци на което са днес шиитите и сунитите ливанци. Оцелява и част от христянското финикийско население, потомци на което са днес маронитите и православните ливанци. По-късно наименованието на територията се нарича Ливан от името на планините Ливан и Антиливан, и от което идва името на смолата за кандило в християнските храмове, произвеждана основно в Ливан от дъб което остава име на страната и до днес.

Влязъл в състава на Дамаския халифат, Ливан е отвоюван от Византия по времето на император Василий I. Но по-късно арабите си го възвръщат, а през късното средновековие е обект на войните на кръстоносци, селджуки и мамелюци. Накрая османците го завлдяват и Ливан пада под тяхна власт.

Йордания

Йордания е модерна държава, йорданското общество е предимно урбанизирано. Кралството е класифицирано като развиващ се пазар със свободна пазарна икономика в книгата с факти за света на ЦРУ (CIA World Factbook). Страната има най-много свободни търговски споразумения, в сравнение с другите страни от региона. Режимът в страната е прозападен и поддържа близки взаимоотношения с Обединеното кралство и САЩ. Йордания става основен съюзник на НАТО през 1996 г. и е другата страна в региона, освен Египет, която поддържа дипломатически взаимоотношения с Израел. Йордания е учредителен член на Арабската лига, СТО, МВФ, Международния наказателен съд, ООН и др.

В древността днешна Йордания е била дом на няколко семитски ханаанскоговорящи древни царства, включително царство Идумея, Моавско царство, Давидовото царство и др. През различни епохи от историята, региона и народите са били обект на контрол на мощни чужди империи, включително Акадската империя (2335 – 2193 пр. Хр.), Древен Египет (от XV до XIII в. пр. Хр.), Хетската империя (XIV и XIII в. пр. Хр.), Средноасирийското царство (1365 – 1020 пр. Хр.), Новоасирийското царство (911 – 605 пр. Хр.), Нововавилонското царство (604 – 539 пр. Хр.), Ахеменидската империя (539 – 332 пр. Хр.) и за отделни периоди от време от Израелтяните.

Малта

Въпреки че географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална плоча, културно и исторически те са част от Европа. През 2004 г. страната става член на Европейския съюз. И по население, и по площ, Малта е най-малката страна-член на ЕС. Малтийският език е единственият семитски език, официален за европейска държава.

Мистичният ореол около Малтийския орден и топлият средиземноморски климат правят Малта привлекателна туристическа цел за много европейци целогодишно. Около 24,2% от БВП на страната е от туризъм.

Ман

Ман (Isle of Man, на манкс Ellan Vannin) е коронно владение на Великобритания. Представлява остров в архипелага Британски острови, намиращ се в Ирландско море, между Великобритания и Ирландия.

Държавен глава на острова е кралица Елизабет II. Короната се представлява от лейтенант-губернатор. Въпреки че островът не е част от Великобритания, връзките с външния свят и защитата на острова са поети като задължение от Обединеното кралство.

Монако

Княжество Монако̀ (Principauté de Monaco; Principato di Monaco; на окситански: Principat de Mónegue), е конституционна монархия и град-държава в Западна Европа.

Разположено е на Френската Ривиера между Средиземно море и Франция. То е сред 5-те европейски микродържави и втората най-малка държава в света. То е най-гъсто населената държава на Земята с население от 32 410 души, живеещи на площ от 2,02 кв. км.

Кипър

В Кипър са открити находки от неолита (7000 – 3800 г. пр. Хр.).

Едни от първите заселници на острова са микенците и финикийците (1050 – 600 г. пр. Хр.), а по-късно там се заселват и асирийци, египтяни и перси (700 – 475 г. пр. Хр.). Последни там се установяват гърците.През Средновековието там се утвърждават кръстоносците, които завземат острова на 1 юни 1191 г. Офанзивата е водена от Ричард Лъвското сърце.

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, съкратено Обединено кралство (United Kingdom или U.K.), Великобритания (Great Britain) или рядко Британия (Britain), е островна държава в Северозападна Европа.

Обединеното кралство включва и 5100 по-малки острова, които образуват най-големия архипелаг на континента. Някои от големите острови са коронни владения на Обединеното кралство – Ман, Гърнси, Джърси, и на практика са под опеката му. Големите островни групи са Нормандски, Оркнейски, Шетландски и Хебридски острови.

Исландия

Исландия (Ísland, произнася се, „ледена страна“) е островна държава в северната част на Атлантическия океан. Намира се между Гренландия и Шотландия и е на северозапад от Фарьорските острови.

Исландия е страна с пазарна икономика, с относително ниски данъци в сравнение с другите страни членки на ОИСР. Тя поддържа т. нар. Скандинавска социална система, която предоставя универсално здравеопазване и висше образование за своите граждани. Исландия се нарежда високо в икономическата, политическата и социалната стабилност и равенство. През 2013 година тя бе класирана като 13-та най-развита страна в света от Индекс на човешкото развитие на ООН. Исландия работи почти изцяло на възобновяема енергия.

Ирландия

Ирландия (Ireland, Айрланд) е остров в Атлантическия океан, на който се намират Република Ирландия и Северна Ирландия.

Островът е третият по големина в Европа и двадесетият в света. Общата площ на острова е 84 421 км², от които на Република Ирландия принадлежат 70 273 км².

Гибралтар

Гибралтар (Gibraltar – Джибролтар) е задморска територия на Великобритания в най-южната част на Пиренейския полуостров.

Намира се на скалистия Гибралтарски полуостров в най-южния край на Пиренейския полуостров. На север граничи с Испания, на изток – със Средиземно море, на юг – с Гибралтарския проток (отделящ го от Северна Африка), на запад – с Гибралтарския залив. Площ – 6,5 км 2.

Гърнси

(официално Vogtei Guernsey; англ. Bailiwick of Guernsey, фр. Guernesey) е вторият по големина британски остров в Ламанша, част от Нормандските острови. Той е коронно владение на Великобритания. Островите в Канала не са нито част от Обединеното кралство, нито колония на Короната, а са подчинени директно на британската корона като коронно владение (англ. crown dependency). Намира се в Общата пътническа зона на Британските острови, но не е член на Европейския съюз. Вместо това има специално взаимоотношение с него, като се третира от Европейската общност като част от нея за целта на свободната търговия на стоки.


Гърция

Гъ̀рция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров. Граничи с Албания, Северна Македония и България на север, с Турция на изток, със Средиземно море на юг, с Йонийско море на запад, а между континенталната част и някои от островите са разположени Егейско и Критско море. Площта ѝ е 131 475 km², от които 130 335 km² суша и 1140 km² водна площ.

На територията на Гърция се е развивала древногръцката цивилизация, която се счита за люлка на Западната цивилизация и за родина на демокрацията, европейската философия, литература и драма (вкл. трагедията и комедията), редица математически принципи, първите монети и Олимпийските игри. Съвременната гръцка държава е основана през 1830 година след успешно въстание срещу османската власт.

Дания

Кралство Дания е скандинавска страна, намираща се в Северна Европа. Граничи по вода с Балтийско и Северно море. Състои се от полуостров Ютланд и много островчета; датски отвъдморски територии са Гренландия и Фарьорските острови. Дания се намира на север от Германия и Полша, на югозапад от Швеция и на юг от Норвегия. Площта ѝ е 43 098 km² (без отвъдморските територии), от които 42 409 km² суша и 689 km² водна площ.

* ок. 12500 пр.н.е. – имиграция на първите племена към Ютландия

Джърси

Джърси (Bailiwick of Jersey; Bailliage de Jersey) е остров в протока Ла Манш и коронно владение на Великобритания, част от така наречените Нормандски острови. Има специфичен статус на политическа зависимост от Британската корона и формално не е част нито от Обединеното кралство, нито от Европейския съюз.


Bonaire




Американски Вирджински острови

Американските Вирджински острови (английски: United States Virgin Islands) са група острови в Карибско море, които съставляват островна територия на Съединените щати.

Американските Вирджински острови се състоят от четирите основни острова Сейнт Томас, Сейнт Джон, Сейнт Кроа и Уотър Айлънд, както и множество по-малки острови. Архипелагът има население от 108 612 според преброяването от 2002 г., а площта му е 352 km². Столица и най-голям град е Шарлот Амали. Американските Вирджински острови са единствената част от Съединените щати, където превозните средства се движат отляво.

Ангуила

Ангѝла (Anguilla – Ангуила; Anguila – Ангила; също Ангиля ) е остров в източната част на Карибско море и самоуправляваща се задморска територия на Великобритания. Ангила е част от Малките Антили. Разположена е на изток от Пуерто Рико и Вирджинските острови и северно от Свети Мартин. Територията ѝ се състои от главния остров Ангила, дълъг около 26 km и широк 4,8 km в най-широката си част, заедно с много по-малки острови и ридове без постоянно население. Столицата на острова е Вали. Общата площ на територията е 91 km 2, с население от приблизително 14 764 души (приблизителна оценка за 2016).

Името Ангила е англицизирана или латинирана форма на по-ранна испанска дума anguila, която означава „змиорка“ по отношение на формата на острова. Смята се, че островът е получил името си от Христофор Колумб. По подобни причини, островът също е бил известен като Snake („Змия“).

Антигуа и Барбуда

Антигуа и Барбуда (Antigua and Barbuda; Antigua y Barbuda) е островна държава, разположена в източната част на Карибско море, на границата с Атлантическия океан.

Тя е част от Подветрените острови (Leeward Islands), които са в състава на островната група Малки Антили. Съседи на Антигуа и Барбуда са Гваделупа на юг, Монсерат на югозапад, Сейнт Китс и Невис на запад, Сен Бартелми (Saint Barthélemy), Сен Мартен (Saint-Martin) и Ангуила (Anguilla) на северозапад. Столицата е град Сейнт Джонс.

Аруба

Аруба (Aruba; испански: Aruba) е бивше (до 2010 г.) задморско владение на Кралство Нидерландия с автономен статут. Площта му е 193 км 2 . Административен център е град Оранестад.

Брегова линия – 68,5 км, максимална надморска височина – 188 м. Климатът е тропичен с леки сезонни вариации. Ландшафтите са формирани предимно от ксерофитни съобщества. Релефът е равнинен – най-висока точка е връх Яманота – 188 м.

Никарагуа

Европейците откриват атлантическото крайбрежие на Никарагуа през 1502 г. по време на четвъртото пътешествие на Христофор Колумб. Няколко години по-късно започва и завладяването на страната под ръководството на Хил Гонзалес Авила през 1520 г. Първото постоянно селище е основано през 1524 от конкистадора Франсиско Ернандес де Кордова – Гранада на брега на езерото Никарагуа, а по-късно и Леон на изток от езерото Манагуа. Към 1529 завладяването на Никарагуа приключва с почти цялостното унищожаване на местното население. Тези, които оцелели, са изпратени да работят в мините в северната част на страната.

След завладяването си Никарагуа става част от Кралство Гватемала със столица Леон. През 1610 г. вулканът Момотомбо изригва и унищожава напълно града. Никарагуа извоюва своята независимост от Испания през 1821 г. За кратък период влиза в състава на Федерална Централноамериканска Република, от която излиза през 1838 г. и окончателно става независима държава.

Сейнт Китс и Невис

Федерация Сейнт Китс и Невис е островна държава в Северна Америка. Разположена е на островите Сейнт Кристофър (169 km²) и Невис (93 km²).

Общата брегова линия на островите е 138 km. Те имат планински релеф с вулканичен произход, най-високият връх е Монт Мизери – 1156 m.

Сейнт Винсент и Гренадини

Сейнт Винсент и Гренадини или Сент Винсент и Гренадини (Saint Vincent and the Grenadines; San Vicente y las Granadinas; Saint-Vincent-et-les Grenadines) е суверенна островна държава в Централна Америка от групата на Наветрените острови, които са част от архипелага Малки Антили. Заема площ от 389 км 2 . Столица е град Кингстаун.

Страната е съставена от остров Сейнт Винсент и северната част на о-ви Гренадини (Бекия, Мюстик, Кануан, Юниън Айлънд, Палм Айлънд и други по-малки острови с вулканичен произход). Тя се намира на приблизително 61° з.д. и 13° с.ш. Най-близките ѝ съседи са Барбадос на 160 км на изток, Сейнт Лусия на 34 км на север иГренада на 45 км на юг.Релефът на страната е планинско-хълмист, с малко крайбрежни низини. Средната температура е 27˚ С, а годишните валежи достигат 2100 мм. На север се издига най-високата му точка, активният вулкан Суфриер (1 234 м), който е изригвал няколко пъти през 20 век. В централната и южната част на острова планинските склонове се спускат стръмно към брега. Източното крайбрежие има много скални клифофе и черни пясъчни плажове. Островите Гренадини имат по-слабо разчленен релеф и са заобиколени от коралови рифове.

Сейнт Лусия

Сейнт Лусия (Saint Lucia, Sainte-Lucie, известен и като Света Лусия) е островна държава в източната част на Карибско море. Разположена е върху едноименен вулканичен остров, част от групата на Малките антилски острови. Столицата е Кастрийс.

Следите от вулканичния произход на острова се забелязват навсякъде. В южната част на острова има верига от 18 вулканични конуса и голям брой кратери. Климатът е тропичен със средни месечни температури 18 – 26 о С и валежи от 1700 до 3500 мм. Островът има изключително красиви плажове, оградени с тропични гори.

Синт Мартен

Синт Мартен (Sint Maarten) е южната част на едноименния остров в Карибско море от групата Малки Антили. Територията е владение на Нидерландия, автономна част на Кралство Нидерландия.

Площта на територията е около 34 квадратни километра. Островът е туристически център, известен с красивата си природа. Северната част на острова принадлежи на Франция. Това е единственото място, където Франция и Нидерландия имат обща сухоземна граница.

Съединени американски щати

Съединѐните америка̀нски ща̀ти (САЩ) (United States of America (USA)), често наричани само Съединѐните ща̀ти (The United States (U.S.)), както и разговорно Ща̀тите (The States) или Амѐрика (America), е държава, разположена в континента Северна Америка. САЩ е една от най-големите по територия и население страни в света.

Официално, САЩ е федерална конституционна република, състояща се от 50 щата и един федерален окръг, представляващ столицата ѝ – Вашингтон. Четиридесет и осем от щатите и окръг Колумбия лежат последователно в средата на континента, разположени между Тихия и Атлантическия океан, като граничат с Канада на север и Мексико на юг. Щатът Аляска се намира северозападно от Канада, а Хаваи е архипелаг, разположен в средата на Тихия океан. Страната също така има пет населени и девет ненаселените територии пак в Тихия океан и в Карибско море. Съединените щати се нареждат трети по брой на населението (318 000 000 души), включващо в себе си различни етнически групи с разнообразни култури, продукт на интензивна имиграция от много други страни. Географията, климатът и дивата природа на Щатите също са изключително разнообразни.

Търкс и Кайкос

Търкс и Кайкос или Търкс и Кейкос (Turks and Caicos Islands) e задморска територия на Великобритания, за която Великобритания е запазила пълномощията си по въпросите на отбраната и международните отношения.

Разположени са в югоизточната част на архипелага Бахамски острови. Територията ключва 2 групи неголеми острова, от които само 8 са населени. Имат площ 430 кв. км. Най-висока точка – 49 м. Бреговата линия е 370 км.

Тринидад и Тобаго

Тринидад и Тобаго (Trinidad and Tobago; Trinidad y Tobago; Trinité-et-Tobago), официално Република Тринидад и Тобаго, е държава от Карибския басейн, в непосредствена близост до северния бряг на Южна Америка. Тя е част от островната група Малки Антили. Намира се на 130 километра южно от Гренада до северния край на южноамериканския континент, на 11 километра от брега на североизточната част на Венецуела. Споделя морските граници с Барбадос на североизток, Гренада на северозапад, Гвиана на югоизток и Венецуела на юг и запад . Столица е град Порт ъф Спейн.

Остров Тринидад е испанска колония от пристигането на Христофор Колумб през 1498 г., докато испанският губернатор Дон Хосе Мария Чакон е предал острова на британски флот под командването на сър Ралф Абъркромби през 1797 г. През същия период остров Тобаго се прехвърля между испански, британски, френски, холандски и курландски колонизатори повече от всеки друг остров в Карибския басейн. Тринидад и Тобаго са предадени на Великобритания през 1802 г. по силата на Договора от Амиен като отделни държави и са обединени през 1889 г. Тринидад и Тобаго получава независимост през 1962 г. и през 1976 г. става република.

Ямайка

Ямайка (Jamaica, ) е островна държава в Северна Америка.

Заема част от архипелага на Големите Антилски острови в Карибско море. Разположена е на около 140 km южно от остров Куба и на 190 km западно от остров Испаньола, където са разположени Хаити и Доминиканската република.

Монсерат

Монсерат (Монтсерат) (Montserrat; Montserrat; Montserrat) е задморска територия на Великобритания, разположена на едноименния остров, който е част от островната група Малки Антили. Заема площ от 102 km². Административен център де юре е град Плимът (Плимут) (3500 жители), а де факто град Брейдс.

По конституцията от 1960 г. Монсерат се управлява от губернатор, назначаван от кралицата на Великобритания. Губернаторът е председател на Изпълнителния съвет (органа на изпълнителната власт).

Кайманови острови

Каймановите острови (Cayman Islands) са задморска територия на Великобритания. Те се намират в Западните Индии и се състоят от островите Голям Кайман, Кайман Брак и Малък Кайман.

Общата площ на Каймановите о-ви е 262 кв. км, като 197 от тях се падат на Голям Кайман. Освен че е най-голям и най-модерен, този остров е и най-атрактивен с удивителните си флора и фауна. Сребърните палми, папагалите, костенурките, палмовите орхидеи (забранени за изнасяне от страната като природен уникат) са станали истинска емблема на Голям Кайман.

Канада

Кана̀да (Canada, ; Canada, ) е най-голямата държава в Северна Америка, простираща се от Атлантическия океан на изток до Тихия на запад и до Северния ледовит на север. Тя е втората по големина страна в света, а нейната обща граница със Съединените щати на юг и северозапад е най-дългата в света.

Територията на днешна Канада е обитавана от хилядолетия от различни местни етнически групи. От края на 15 век британски и френски експедиции изследват атлантическото крайбрежие, а след това започват и да се заселват там. Повечето френски колонии са отстъпени на Великобритания след края на Седемгодишната война през 1763 година. Канада възниква през 1867 година, когато три от британските колонии са обединени в Канадска конфедерация, федерален доминион, съставен от четири провинции. Това поставя началото на продължителен процес на териториално разширение и увеличаване автономията на страната. Основни стъпки в него са Уестминстърският статут от 1931 година, както и Законът за Канада от 1982 година, който премахва последните остатъци на правна зависимост на Канада от Британския парламент.

Коста Рика

Коста Рика (Costa Rica, в превод богато крайбрежие), официално Република Коста Рика (República de Costa Rica) е държава в Централна Америка, граничеща на север с Никарагуа, на югоизток с Панама, на югозапад с Тихия океан, на североизток с Карибско море и Еквадор на юг от остров Кокос. Известна е като една от 22-те страни в света, които не разполагат със собствени въоръжени сили. Коста Рика премахва въоръжените си сили през 1949 г. Столица и най-голям град на Коста Рика е Сан Хосе.

Тя има население от около 5 милиона с площ от 51 060 квадратни километра (19,714 квадратни мили). Столица и най-голям град на Коста Рика е Сан Хосе, където живеят около 333 980 души и около 2 милиона души с околностите на столичния район.

Панама

Панамският провлак се формира преди около 3 млн. години, когато Северна и Южна Америка се свързват окончателно и животински и растителни видове от двата континента започват движение на юг и север.

* 1501 г. – открита от испанците;

Пуерто Рико

Пуерто Рико (официално Estado Libre Asociado de Puerto Rico, популярно Puerto Rico, в превод „Богато пристанище“) е остров от групата на Големите Антилски острови, разположен на изток от Доминиканската Република в Североизточно Карибско море. Пуерто Рико е с население от 3 912 054 жители (оценка, юли 2005). Столицата на Пуерто Рико е град Сан Хуан. Статутът на острова е свободно присъединила се държава към САЩ. Действието на конституцията на САЩ е ограничено, върховната власт принадлежи на конгреса на САЩ, но територията има собствено самоуправление.

Пуерто Рико има собствена конституция, законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Връзката със САЩ се заключава в наличието на общо гражданство, валута и отбрана. През 2000 г. президентът Бил Клинтън създава специална комисия за статута на Пуерто Рико, която потвърждава текущия статут и дава право на гражданите на острова на самоопределение. Предполага се, че в рамките на тази процедура пуерториканците могат да изберат един от трите варианта: да закрепят сегашния статут, да станат официален щат на САЩ или да получат независимост. Законопроектът е внесен за разглеждане от конгреса..

Бахамски острови

Бахамските острови (Commonwealth of the Bahamas), официално Дружество Бахамски острови, са островна държава в Карибския регион. Те са едни от първите острови в Карибите. Архипелагът, в който са включени Бахамските острови и островите Търкс и Кайкос, също се нарича Бахамски острови.


Барбадос

Барбадос (също Барбейдос ; Barbados, ) е островна държава, част от островната група Малки Антили. Той е с дължина 34 km и ширина до 23 km, като покрива площ от 432 km². Разположен е в западната част на северната част на Атлантическия океан, на 100 km източно от Подветрените острови и Карибско море. Барбадос е част от Малките Антили, приблизително на 13° с.ш. от екватора. Намира се на около 168 km източно от двете страни на Сейнт Лусия и Сейнт Винсент и Гренадини и на 400 km североизточно от Тринидад и Тобаго. Барбадос е извън атлантическата „Алея на ураганите“. Негова столица и най-голям град е Бриджтаун.

Обитаван от индиаци-кариби от 13-ти век и преди това от други американски индианци, Барбадос е посетен от испански навигатори в края на 15-ти век и обявен за владение на испанската корона . Островът се появява за първи път в испанска карта през 1511 г. Португалците посещават острова през 1536 г., но остават непотърсени, като единственият им принос е въвеждането на диви свине за добро снабдяване с месо. Английски кораб пристига на Барбадос през 1625 г. и англичаните завладяват острова в името на крал Джеймс I. През 1627 г. първите постоянни заселници пристигат от Англия и той станава английска и по-късно британска колония . Като богата захарна колония, тя се превръща в английски център на африканската търговия с роби, докато тази търговия не е обявена за незаконна през 1807 г., с окончателно освобождаване на робите в Барбадос през 1833 г.

Белиз

Белиз (Belize, до 1973 г. Британски Хондурас), е държава в Централна Америка. Официалният език в страната е английският, което я прави единствената англоговореща държава в Централна Америка. Наименованието Белиз е утвърдено от руски език, като всъщност правилното произношение и правопис на названието на страната е Белийз.

* ХV век – територията влиза в състава на империята на маите;

Бермудски острови

Бермуда (Bermuda, в разговорен български – популярно като Бермудите) е британска задморска територия, намираща се в Атлантическия океан, на около 1000 km от Флорида. Територията се състои от около 138 острова, с население от около 66000 души, но се назовава в единствено число Бермуда, на името на най-големия от островите. Столицата ѝ е Хамилтън.

Островите са открити през 1503 г. от испанеца Хуан Бермудес. От 1684 г. са колония на Англия, а от 1968 г. имат статут на самоуправляващо се владение на Великобритания. Около 68% от населението на Бермудите е от африкански произход, 12,5% са англичани, почти 9% американци, 8,7% португалци и около 2% други. Жизненият стандарт на населението е висок. Основната религия е Християнство (протестанти, католици).

Британски Вирджински острови

Британските Вирджински острови (British Virgin Islands) са задморска територия на Великобритания. Те са част от Карибските острови и са разположени в Карибско море на изток от Пуерто Рико. Британските Вирджински острови са с постоянно население от 22 016 жители (2005 г.) и имат обща площ от 153 км².

* 1493 г. – островите са открити от експедиция на Христофор Колумб;

Гренада

Гренада (Grenada; Grenade; Granada) е островна държава в Централна Америка от групата на Наветрените острови, които са част от архипелага Малки Антили. Разположена е в югоизточно Карибско море. Включва остров Гранада и южната част на о-ви Гренадини. Гренада е на второ място сред най-малките независими страни в Западното полукълбо след Сейнт Китс и Невис. Тя е разположена на север от Тринидад и Тобаго и южно от Сейнт Винсент и Гренадините.

Писаната история на Гренада започва през 1498 година, когато мореплавателят Христофор Колумб пръв вижда острова. По това време поселищата на острова са населени с „островни карибци“, които живеят на някои от другите острови в Карибско море. Великобритания завладява острова през 1783 г. Официално Гренада е колония на Британската империя от 1877 година.

Гренландия

Гренландия (гренландски: Kalaallit Nunaat; датски: Grønland; букв. на български: „Земя на гренландците“, „Зелена земя“) е самоуправляваща се провинция, намираща се между Северния ледовит океан и Атлантическия океан. Тя представлява арктическа островна държава и е част от континента Северна Америка както в географски, така и в етнически смисъл. Все пак в политически и исторически план Гренландия е много по-тясно свързана с Европа и по-специално с Исландия, Дания и Норвегия. Страната е едновременно най-голямата зависима територия и най-големият остров в света. С население от 55 847 души (януари 2016) тя е една от най-рядко населените страни в света.

През 1979 г. Дания предоставя на Гренландия известна автономия и я прави равнопоставен член на Кралство Дания. През 2008 г. Гренландия провежда референдум за по-голяма автономия. Това се осъществява през следващата година, като Дания запазва контрола над външната политика и отбраната, и финансовата политика, и осигурява годишна помощ от 3,4 млрд. датски крони или около $11 300 на гренландец.

Доминика

Доминика (Commonwealth of Dominica; Dominique; Mancomunidad de Dominica), официално Дружество Доминика, е островна държава в Карибско море. На латински името ѝ означава Неделя – това е денят, през който Колумб открива острова. Местното население както в Северна Америка и тук живее главно в резервати. Тъй като Доминика се намира между две френски владения тя често е наричана Френска Доминика. Въпреки това, официалният език е английски, но се долавя и френски-креолски.

Доминика, както останалите държави в Карибския регион, първоначално е заселена от индианци, които след пристигането на колонизаторите биват избити. На тяхно място са докарани роби от Африка, които да работят на плантациите. През по-голямата част от 17-ти, 18-ти, 19-ти и 20 век, Доминика е или Британска, или Френска колония. През 1978 година тя „извоюва“ своята независимост от Великобритания.

Австралия

Австралия (Australia, МФА:, на=от – „южен“), официална форма – Австралийски съю́з или Общност на Австралия (Commonwealth of Australia , е шестата по големина държава в света и единствената, която заема цял континент – Австралия. Тя е разположена в южното полукълбо и е най-голямата страна в Австралазия. Австралия включва остров Тасмания, който е австралийски щат, и множество по-малки острови в Индийския и Тихия океан. Съседните страни на Австралия са Нова Зеландия на югоизток и Индонезия, Папуа Нова Гвинея и Източен Тимор на север и Соломонови острови, Вануату и Нова Каледония на североизток. Името „Австралия“ идва от латинската фраза terra australis incognita (тера аустралис инкогнита), което значи непозната южна земя.

Най-малко 40 000 години преди откриването от европейците в края на 18 век, Австралия е била обитавана от коренните австралийци, които принадлежали към повече от 250 езикови групи. Континентът е открит от холандски изследователи през 1606 г. През 1770 г. източната му половина е обявена за владение на Великобритания. Първоначално на 7 февруари 1788 г. е основана колонията Нов Южен Уелс, заселвана със затворници. Постепенно населението нараства и през следващите десетилетия континентът е изследван напълно. Създадени са още пет самоуправляващи се колонии.

Американска Самоа

Американска Самоа (American Samoa), по-рано Източна Самоа (Eastern Samoa) е зависима територия на САЩ в Тихия океан.

Има площ от 197 km². Разположена е в южната част на океана, източно от независимата държава Самоа (Западна Самоа), на 5 острова и атол.

Науру

Република Науру е малка островна държава в южната част на Тихия океан, южно от Маршаловите острови. Най-близо до Науру е остров Банаба от Република Кирибати на 300 км в източна посока.

По население е една от най-малките държави в света, а по площ е най-малката неевропейска държава. Науру е уникална в качеството си на може би единствената държава без официално обявена столица, а само фактическа – Ярен. Една от най-богатите държави в близкото минало – на първо място по БВП на човек от населението през 1977.

Ниуе

Ниуе (Савидж) (на ниуеански Niue, изговор Ниуè; Savage) е коралов остров в централната част на Тихи океан.

Островът е заселен през V-VI в. от полинезийци от Самоа и Тонга. Открит е от Джеймс Кук на 20 юни 1774 г. През 1830 г. се появяват първите мисионери. През 1900 г. островът става протекторат на Великобритания, а една година по-късно е предаден под управлението на Нова Зеландия. От 1974 г. е със самостоятелно вътрешно самоуправление.

Нова Зеландия

С масовото заселване на европейски мигранти в тези земи избухва поредица от войни с маорите, които са особено унищожителни за местното население. Освен че са изтласкани почти изцяло от земите си, те претендират, че белите заселници не са спазили клаузите на Договора от Уайтанги от 1840 г., който е крайъгълен камък за историята на младата държава. В резултат на дълъг процес на помирение между белите новозеландци и наследниците на коренното население, държавата възприема голяма част от културната идентичност на маорите и на практика всички държавни институции имат английско и маорско название. Това важи и за самата държава. Името „Нова Зеландия“ произлиза от стари нидерландски географски карти, назоваващи земите, открити за пръв път от европеец в лицето на Абел Тасман, в чест на Зеландия – богата и влиятелна нидерландска провинция, дълго време със свой собствен флот и дълбоки мореплавателски традиции. От латинското название (по онова време латинският е смятан за език на висококултурните и образовани хора) „Nova Zeelandia“ е възприето англоезичното „New Zealand“.

На свой ред маорите наричат страната „Aotearoa“, което няма точен превод на английски език, но най-често се предава като „Земя на дългия бял облак“.

Нови Хебриди

Нови Хебриди е архипелаг от 24 вулкански острова и около 40 атола в югозападната част на Тихия океан, с обща територия 14 800 км². Най-големите острови са Еспириту Санто, Малекула и Ефате. Новите Хебриди са част от Меланезия. На височина достигат до 1880 m - това е връх Табуемасана на остров Еспириту Санто.

Английското наименование на архипилага е , а френското - .

Норфолк

Норфолк (Norfolk Island; норфолкски: Norf'k Ailen) е малък остров в югозападната част на Тихия океан, разположен между Австралия, Нова Каледония и Нова Зеландия, на 1700 km от Сидни.

Островът е открит на 10 октомври 1774 г. от Джеймс Кук. От 1788 до 1855 г. Норфолк представлява затвор-каторга за опасни престъпници. От 1844 г. е в състава на британската колония Тасмания. След закриването на каторгата, през 1856 г. започва заселването на острова с европолинезийски метиси, преселници от остров Питкерн. През 1913 г. е обявен за владение на Австралия.

Самоа

Самоа е държава, състояща се от група острови в южния Тихи океан. Често е наричана Западно Самоа, тъй като източната част от островите Самоа принадлежат на САЩ. Столица на Самоа е град Апия.


Северни Мариански острови

Островите са открити през март 1521 г. от Фернандо Магелан. От 1565 г. стават колония на Испания. През 1568 г. на островите пристигат първите мисионери-йезуити. След поражението на Испания в испано-американската война през 1899 г. Северните Мариански острови са продадени на Германия. По време на Първата световна война през 1914 г. са окупирани от Япония. След края на войната, през 1947 г. преминават под опеката на ООН, управлявани от САЩ. От 1975 г. островите стават свободно присъединила се територия към САЩ.


Соломонови острови

Соломоновите острови са островна държава в южния Тихия океан, разположена на изток от Папуа-Нова Гвинея. Тя е част от Британската общност и има население от 519 хил. души. Състои се от 6 големи и 992 малки острова, чиято обща площ е 28 380 km 2 . Тъй като испанците намират злато на един от островите те кръщават архипелага на името на цар Соломон, който е известен с благосъстоянието си.

Първият европеец посетил островите е испанския мореплавател – Алаваро де Менданя и Нейра през февруари 1568 г. През 1768 г. северната част на островите е открита от френския мореплавател Луи Антоан дьо Бугенвил, а през 1860 първите европейци се заселват на островите. През 1885 г. Германия ги завладява, а през 1893 г. Великобритания превръща Соломоновите острови в свой протекторат. Едни от най-ожесточените битки през Втората световна война се водят на тези острови. През 1976 г. е спечелено самоуправление, а независимостта е получена на 7 юли 1978 г. През 2000 г. на остров Малаита се водят сражения с местните сепаратисти. Проблемите, пред които Соломоновите острови са изправени днес, са корупцията, поземлените отношения, правителствения дефицит, обезлесяването и контролирането на маларията

Токелау

Токелау (Tokelau) е автономно владение на Нова Зеландия в Полинезия в централната част на Тихи океан, на север от о-вите Самоа. Островната група (три коралови атола) е бивше британско владение, като по-късно преминава към доминиона Нова Зеландия.

Токелау е четвъртата най-слабо населена страна на Земята и е лидер във възобновяемата енергия, бидейки първата страна, захранвана на 100% от слънчева енергия.

Тонга

Около 2000 г. пр. Хр. островите са заселени от полинезийци. През X в. сл. Хр. се образува наследствена монархия (кралство).

Първият европейски изследовател посетил групата острови Тонгатапу е холандският мореплавател Абел Тасман през 1643 г. В средата на 19 век островните групи са обединени под властта на крал Тауфа `Ахау Тупоу. За притежаването на Тонга се води упорита борба между Великобритания, Германия и САЩ.

Тувалу

Тува̀лу (на тувалуански: Tuvalu, звуков файл и буквени символи за произношение ) е тихоокеанска държава, преди 1976 г. позната и като Острови Елис (Elis, Ellice Islands). Разположена е върху група атоли в Полинезия, западната част на Тихия океан.

Намира се по средата между Хаваите и Австралия. Получава държавна независимост през 1978 г. Най-близките ѝ съседи са Кирибати, Самоа и Фиджи.

Фиджи

Фиджи (Fiji, Matanitu Tugalala o Viti) е островна държава в Меланезия, Океания. Състои се от два големи (Вити Леву и Вануа Леву) и 318 малки острови. Столицата е Сува, а главен град с международно летище – Нанди (Нади). Останалите по-големи градове са Лаутока (54 хил. ж.), Нади (45 хил. ж.) и Ба (16 хил. ж.) на остров Вити Леву, Мбуа и Ламбаса (28 хил. ж.) на Вануа Леву и Вунисеа. Страната (повечето острови) е заобиколена от красиви коралови рифове, в които живеят неизброимо количество риби. Освен това тези рифове предпазват брега и действат като естествен вълнолом. Ето защо заливът на Сува е бил желано място за спиране, почивка и презареждане във времената на Великите географски открития. Дори сега Сува е оживено пристанище с традиции.

Първите обитатели на Фиджи дошли от югоизточна Азия много преди европейските пътешественици през 17 век. Археологическите разкопки около фиджийските градове доказват, че островите са били заселени около 1000 г. пр.н.е. Въпросът за тихоокеанската миграция все още не е изяснен. Холандският пътешественик Абел Тасман открива Фиджи през 1643, докато търси Южния континент. През 1774 Джеймс Кук ги изследва, а през 1835 се заселват първите английски мисионери. Островите стават Британска колония през 1874, през 1966 е приета конституция, разширяваща правата на коренното население, а на 10 октомври 1970 е провъзгласена независима република Фиджи. Същата година страната е приета за членка на ООН. В последните години съществува напрежение между фиджийците, които са собственици на земята, и множеството индийски преселници, които я арендуват.

Малки далечни острови на САЩ

* Атол Джонстън – . Владение на САЩ в централните части на Тихия океан, на 1330 km югозападно от Хонолулу (Хавайски острови). Атолът се състои от няколко малки островчета (Джонстън, Акау, Хикина, Санд и др.), с обща площ на сушата 2,8 km² и височина до 10 m (на остров Санд). Брегова линия – 34 km. Население 1100 човека, служители във военната база. Атолът е открит на 14 декември 1807 г. от английския морски капитан Чарлз Джонстън. Управлява се от Военното министерство и Военната ядрена агенция на САЩ, които са собственици на военната база на остров Джонстън.

* Остров Бейкър – . Владение на САЩ в централните части на Тихия океан, на 3390 km югозападно от Хонолулу (Хавайски острови), част от о-вите Феникс. Площ 1,6 km² и височина до 8 m. Необитаем. Открит е през 1823 г. от британския морски капитан Обид Старбак.

Маршалови острови

Република Маршалови острови е островна държава в Микронезия. Намира се около Екватора, в Тихия океан, в часова зона UTC+12 (първата зона на запад от Линията за смяна на датата). Населението на островната република е 53 158 души (по преброяването през 2011 г.), населяващо над 29 коралови атола, състоящи се от 1156 отделни острови.


Микронезия

Федеративни щати Микронезия (Federated States of Micronesia ) е независима, суверенна островна държава в западната част на Тихия океан и включва централните и източните части на Каролинските острови и атола Капингамаранги. Страната е разположена на 607 острова с площ 702 km 2 и население 108 500 души (2006).

Въпреки че сушата на Микронезия е доста малка – 702 km 2, държавата заема около 2 600 000 km 2 от площта на Тихия океан.

Кирибати

Кирибати, официално Република Кирибати, е островна държава в Тихия океан. Столиците ѝ са Байрики и Тарава. Обхваща 14 атола и 18 острова, разпръснати на територия от 3 500 000 km 2 . Това е единствената държава в света, която е разположена едновременно в северното, южното, източното и западното полукълбо. Въпреки това нейната площ е само 812,4 km 2, което я нарежда на 171-во място по големина от 195 независими държави.

* 1606 г. – първият европеец, посетил островната група, е испанецът Педро Фернандес де Кирос.

Кук

Островите Кук (Cook Islands) са владение на Нова Зеландия и се намират в централната част на Тихия океан. Обединяват 6 острова и 9 атола, разпределени в 2 островни групи – Северни и Южни Кукови о-ви, разположени на площ от 850 000 морски мили (2,2 млн кв. км).

Според неокончателни археологически данни островите са заселени около V в. с преселници от Таити и Самоа. Северната група острови са открити от испанския мореплавател Алваро де Менданя де Нейра на 20 август 1595 г., а Южната група – на 22 септември 1773 г. от капитан Джеймс Кук. През 1888 г. Великобритания обявява архипелага за свой протекторат.

Палау

Република Палау включва 241 острова, намиращи се в западната част на Каролинските острови. Повечето от островите са необитаеми и само 11 от тях са населени. Има малобройно население, 70% от което живее на остров Бабелтуап и остров Корор. По-голяма част от населението изповядва християнството, а около 1/3 изповядват местната религия модекнгеи.

През 1522 г. испанският мореплавател Гонсало Гомес Еспиноса (участник в околосветската експедиция на Фернандо Магелан) открива остров Сонсорол, с което поставя началото на откриването и на останалите острови в групата. През 1686 г. Испания обявява островите за своя собственост, но дълго време не предприема никакви мерки за тяхното колонизиране.

Папуа Нова Гвинея

Първите европейци, посетили Папуа Нова Гвинея, са португалци – през 16 век, а в края на 19 век на острова се появяват немски заселници.

През 1884 г. Германия завладява североизточната част, превръщайки я в колониалното владение Германска Нова Гвинея. Веднага след това Великобритания обявява югоизточната част за свой протекторат, наречен Папуа. Западната част на о-в Нова Гвинея става колония на Нидерландия (от 1963 г. към Индонезия).

Питкерн

Островите Питкерн (Pitcairn Islands, изговаря се Питкеърн) са британска задморска територия. Разположени са в центъра на южната част на Тихия океан, приблизително по средата между континентите Австралия и Южна Америка. Най-близките съседи са островите Туамоту и Гамбие (Френска Полинезия) и чилийският Великденски остров. Питкерн е първата британска колония в Тихия океан. Групата се състои от 2 острова и 2 атола, от които само Питкерн (4,6 км 2, ) е с вулканичен произход, отвесни скали и населен, а останалите три са ниски и ненаселени.

Питкерн е известен като най-слабо населената национална юрисдикция в света. Днес е обитаван от около 50 души, потомци на 4 основни семейства.

Източен Тимор




Гуам

Гуам (на чаморо: Guåhån) е владение на САЩ, най-големият (541 km²) от Марианските острови, намиращи се в западната част на Тихия океан.

Островът е заселен от австронезийския народ чаморо преди около 3,5 хил. години. Когато Фернандо Магелан открива острова на 6 март 1521 г., там вече започва да се развива ранно класово общество. Обществото тогава се деляло на вождове, редови данъкоплатци и роби. През 1565 г. Испания обявява Гуам за свое владение и три години по-късно се появяват първите мисионери-йезуити. От 1600 г. островът се ползва като важна спирка на испанските галеони, плаващи от Мексико за Филипините, за отдих на екипажа и попълване на хранителни запаси. В резултат на тези чести посещения започва смесване на местното население с испанци, мексиканци и филипинци.

Аржентина

Аржентѝна (Argentina, произнася се Архентѝна), с официално название Република Аржентина (República Argentina,, произношение Република Архентѝна) е държава в югоизточната част на Южна Америка, с демократична, републиканска, представителна и федерална форма на управление, официално федерална република. Тя е децентрализирана държава, като от 1994 г. е интегрирана в национална държава с 23 провинции и един автономен град, столицата Буенос Айрес. Всяка една от 24-те автономни единици има своя политика, конституция, знаме и сили за сигурност. Аржентина постига независимост от Испания през 1816 г. и официалният празник на страната се празнува на 9 юли. Президентът се избира на 4 години.

Простира се на площ от 2777 410 km² и граничи с Бразилия на североизток, Парагвай и Боливия на север, Чили на запад, Уругвай на изток и протока Дрейк на юг. Аржентина е осмата по големина държава в света, втората по големина в Латинска Америка и най-голямата испанкоговоряща нация в света. Населението ѝ възлиза на около 42 046 118 души (2009). В религиозно отношение около 92% от населението е съставено от католици. Коренното население е съставено от представители на около 35 индиански племена, основно от групите мапуче, кечуа, тоба, гуарани, уичи, диагита, мокови и хуарпес. Официален език е испанският.

Суринам

Индианците суринени (от които страната получава името си) са най-ранното известно население на района. Към 16 век обаче суринените са изтласкани от други южноамерикански индианци, а именно араваките и карибите. На 12 октомври 1492 г. Христофор Колумб открива Новия свят. През 1499 г. Америго Веспучи открива северния бряг на Южна Америка и Испания проучва Суринам през 1593 г. През 17 век има няколко опита на нидерландците и англичаните да колонизират Суринам, като накрая нидерландците успяват да постигнат стабилен контрол. Нидерландия използва труда на роби предимно от африкански произход. Поради лошото отношение много от робите бягат в джунглата. Тези избягали роби, наричани още „джуки“ (Djukas) или „бакабуси ненгре“ (Bakabusi Nengre), често се връщали и нападали плантациите. Робският труд е отменен едва през 1863 г., с което Нидерландия става една от последните страни, които го премахват (управляваните от Испания Куба и Пуерто Рико имат роби съответно до 1880 и 1873 г.). Робите обаче са освободени чак през 1873 г. След отмяната на робството на плантациите са доведени наемни работници от Нидерландска Индия (съвременна Индонезия).

През 1954 г. Суринам получава самоуправление, като Нидерландия си запазва контрола над отбраната и външните работи. През 1973 г. местното правителство, водено от NPK (до голяма степен креолска партия), започва преговори с нидерландското правителство за независимост, която е дадена на 25 ноември 1975 г. Първи президент на страната е Йохан Фериер с Хенк Арон (водач на Суринамската национална партия) като министър-председател. Около една трета от населението на новата страна емигрира в Нидерландия, страхувайки се, че новата държава няма да оцелее. Поредица от военни преврати през 1980 г. води до скъсване на нидерландско-суринамските отношения.

Фолкландски острови

Фолкландските острови (понякога Фолклендски острови) (Falkland Islands) са британска задморска територия, разположена на архипелаг в Южния Атлантически океан, на около 483 км (300 мили) източно от крайбрежието на Южна Америка, 1080 км западно от британската територия Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови (скалите Шаг) и 940 км северно от остров Елефант в Южните Шетландски острови, Антарктика.

В испаноезични източници се използва името Малвински острови (Islas Malvinas, по-рядко Islas Falkland). Островната група е с вулканичен произход, като се отличават два по-големи острова – Западен Фолклънд и Източен Фолклънд.

Бразилия

Федеративна република Бразилия (República Federativa do Brasil) е държава, заемаща централната и източната част на Южна Америка. Със своите 8,51 млн. km² (47 % от територията на континента) и над 190 млн. души страната се нарежда на пето място по площ и по население в света.

На Бразилия се падат между 15 и 20 % от световното биологично разнообразие, включително обширни природногеографски области като Амазония, Атлантическата гора, Пантанал и Серадо. Тя е единствената португалоговоряща страна в Америка и същевременно е една от най-мултикултурните и етнически разнообразни държави в света, резултат от силните миграционни процеси.

Гвиана

Кооперативна република Гвиа̀на (Co-operative Republic of Guyana), бивша Британска Гвиана, е държава в Североизточна Южна Америка.

Език

English language (English)  Lingua inglese (Italiano)  Engels (Nederlands)  Anglais (Français)  Englische Sprache (Deutsch)  Língua inglesa (Português)  Английский язык (Русский)  Idioma inglés (Español)  Język angielski (Polski)  Limba engleză (Română)  英語 (日本語)  Английски език (Български)  영어 (한국어)  Englannin kieli (Suomi)  Bahasa Inggris (Bahasa Indonesia)  Anglų kalba (Lietuvių)  Engelsk (Dansk)  Angličtina (Česky)  Inglise keel (Eesti)  Angol nyelv (Magyar)  Engleski jezik (Hrvatski)  Angļu valoda (Latviešu)  Αγγλική γλώσσα (Ελληνικά) 
 mapnall@gmail.com