Език - Арменски език

Език  >  Арменски език

Арменски език

Исторически погледнато арменският език се развива в 2 етапа: устен и писмен. Писменият етап се разделя на 3 периода:

* 1) Древноарменски („Крапар“, т.е. „писмен“ език) или класически период, 5 – 11 век.

* 2) Средноарменски период, 12 – 16 век.

* 3) Новоарменски (съвремен арменски) период, от 17 век до наши дни. Той е разделен на два варианта: Източноарменски литературен вариант и Западноарменски литературен вариант.

Източноноарменският литературен вариант на езика е създаден въз основа на Араратския диалект или въз основа на диалектите от групата „ум“ (от формите на спрежение на сегашното и минало несъвършеното време на глаголите в изявително наклонение). При изграждането му важна роля са изиграли някои учебни заведения, от които по-значителни са Астраханското училище (1810 г.),Лазаревският институт в Москва (1815 г.) и Нерсисянското училище в Тбилиси (1824 г.). Източноарменският език е държавен език на Арменската република.

Западноарменският литературен вариант на езика възниква въз основа на диалекта на Константинопол или въз основа на диалектите от групата „гъ“ (от формите на сегашното и миналото несъвършено времена на изявителното наклонение). Той се оформя от 12 век и при изграждането му важна роля изиграват западноарменските културни центрове в Константинопол, Смирна, Венеция и Виена. Западноарменският литературен вариант на езика се отличава от източноарменския вариант по различните звукови стойности на някои съгласни от системата на арменската азбука, с разлики в склоненията, местоименията, членообразуването, речниковия състав и др. Тези различия не пречат на говорещите различни варианти да се разбират по между си. След арменския геноцид числото на ползващите Западноарменския литературен вариант в Турция се съкращава драстично, но в Цариград продължават да функционират множество арменски училища и други институции, свързани с местната арменска общност.

Първа класификация на разговорния арменски език е направил Степанос Сюнеци (8 век). Неговата класификация се основава на географския принцип. Той разграничава 1 централен диалект и 7 перифрийните диалекти: корчайски, тайски, хутски, Четвърта Армения, сперски, сюникски и арцахски.

Има сведения за арменските диалекти и благодарение на изследванията на Фр. Риволи и И. Шредер, направени през 17 – 18 в. Те регистрират множество диалектни думи, така и дават сведения за агулиския, джулфинския, тбилиския, карабахския, малоазийския и ванския диалекти. Съгласно съвременната арменска диалектология, разговорният вариант на арменския език е представен от около 50 диалекта, които се разделят на източни („ум“) и западни („гъ“). Източноарменските диалекти са говорими предимно в Република Армения, Иран и Индия. Историческа база за развитието на западните арменски диалекти е била Византия, а по-късно – Турция.

Арменският език се изписва със специфична арменска азбука, създадена от св. Месроб Машдоц през 406 г.

Страна

Азербайджан

Страната е членка на Съвета на Европа от 2001 г. Понякога е считана за част от Европа, макар че според ООН страната е в Югозападна Азия като следствие от географското положение.

* Тюркските племена проникват на територията на Азербайджан през IX век, като постепенно се смесват с предците на съвременните азери – местните народи от кавказки и ирански произход.

Армения

Граничи с Турция на запад, Грузия на север. Има общи граници и с Азербайджан на изток и с Иран на юг. Столицата ѝ е Ереван. От 1922 до 1991 г. страната е в СССР като съставна част от Закавказката съветска федеративна социалистическа република и после като съюзна Арменска съветска социалистическа република. Площта ѝ е 29 743 км², от които 28 342 км² суша и 1401 км² водна площ.

Армения е страна в Южен Кавказ без излаз на море. Разположена е между Черно море и Каспийско море. По-голямата част от територията е планинска с гори и бързотечащи реки. Най-високата точка на страната е разположена в планината Арагац на 4095 метра надморска височина, а най-ниската е около 400 м. Езерото Севан, разположено в арменските планини, е второто по големина езеро на надморска височина над 1900 м.

Сирия

Сирия (سوريا‎) е държава в Близкия изток, граничеща с Ливан на запад, Израел на югозапад, Йордания на юг, Ирак на изток и Турция на север. Тя получава своята независимост от Френския мандат за Сирия през 1946 г., но историята ѝ започва още през четвъртото хилядолетие пр.н.е. Нейната столица, град Дамаск, е била седалището на Умаядската империя и провинциалната столица на Мамелюкската империя. Исторически, Сирия често е включвала земите на Ливан, историческа Палестина и части от Йордания. Този регион се е наричал Велика Сирия или с арабското наименование Билад ал-Шам (بلاد الشا). След Шестдевната война през 1967 г., Израел окупира Голанските възвишения на югозапад от страната. Съществува и диспут с Турция за притежанието на провинция Хатай.

Сирия има население от 22 000 000 души. Повечето от тях са сунити, също и 16% други мюсюлмански групи като алауити, шиити и друзи, както и 10% процента християни. От 1963 г. страната се управлява от партията Баас. Сегашният президент на Сирия е Башар ал-Асад, син на Хафез ал-Асад, който управлява от 1970 до смъртта си през 2000 г.

Месопотамия

Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат. На север граничи с планините на Армения, на юг достига Персийския залив. На запад граничи със Сирийската степ, а на изток – с планинските възвишения на Западен Иран. В тези земи благодарение на разливите на Тигър и особено на Ефрат, подобно на тези на Нил в Египет, възникват едни от най-древните цивилизации като Шумер, Акад и Асирия, а в началото на II-то хилядолетие пр. Хр. започнало обединение на почти цялата област около град Вавилон.

Регионалният топоним Месопотамия идва от корените на древногръцките думи μέσος („мезо“ – средна) и ποταμός („потамия“ —река) и буквално означава „(земя) между реките“. Най-старата известна употреба на името Месопотамия е в Ἀλεξάνδρου ἀνάβασις (Анабазис Александри – „Походите на Александър“) на Ариан, която е написана в края на 2 век, но изрично се позовава на източници от времето на Александър Велики. В Анабазис Александри, с името Месопотамия е обозначена земята източно от Ефрат в северна Сирия. Арамейската дума biritum/ birit narim съответства на сходна географска представа. По-късно, терминът Месопотамия се използва по-общо за всички земи между Ефрат и Тигър, като по този начин, включва не само части от Сирия, но и от Ирак и Югоизточна Турция. Често, в по-широко географско значение на топонима Месопотамия, се включвят съседните степи западно от Ефрат и западната част на планината Загрос – на изток.

Грузия

Грузия (საქართველო) е държава в Източна Европа, на източния бряг на Черно море, между Русия и Турция. Грузия покрива територия от 69 700 km², а населението ѝ достига до 5 милиона. Столицата и най-големият град е Тбилиси. Грузия е унитарна, полупарламентарна република, като правителството се избира чрез представителна демокрация. Грузия е член на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, Съвет на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, и се стреми към членство в НАТО и ЕС.

По време на Античността са били създавани множество малки царства в този регион. Колхидското царство и Царство Иберия приели християнството през ранната половина на IV век. Обединеното Царство Грузия достига върха на своята политическа и икономическа сила по времето на царуването на Давид IV Строителя и Царица Тамара през XI и XII век. След това районът е превзет от различни големи империи. През късния XVIII век Източна Грузия (Картли-Кахетинското царство) сключва съюз с Руската империя и е анексирана през 1801 година. След кратка независимост, следвана от Руската революция през 1917, Грузия е окупирана от Съветския съюз (1921), ставайки съветска република. След независимостта си през 1991, посткомунистическа Грузия страда от гражданско неспокойствие и икономическа криза, което продължава през цялото десетилетие. Това продължава до Революцията на розите през 2003 г., след която новото правителство въвежда демократически и икономически реформи.

Ливан

В древността територията на днешен Ливан е заселена от финикийците, семитско племе. Финикийската писменост, възникнала около ХII в. пр. Хр., е първата позната ни позвукова писмена система. Финикийците създават много търговски колонии по цялото Средиземно море – по-главни са Берит (днешен Бейрут), Тир и Сидон (също на ливанска територия), Картаген (в дн. Тунис) и на островите Кипър, Крит, Малта, Сицилия, Сардиния, Корсика, Майорка и Менорка. В по-късни периоди финикийските градове пазят независимостта си до падането им под властта на Александър Македонски през III в. пр. Хр. След смъртта на Александър Финикия е част от елинистическото царство на Селевкидите, преди да падне под римско владичество през I в. пр. Хр. и включена в провинция Сирия. През 395 г. Финикия попада в пределите на Източната Римска империя – Византия – и голяма част от финикийците приемат християнството още в първите векове след Христа. През VII век арабите мюсюлмани завладяват територията на Финикия, като ислямизират и арабизират в следващите векове местното предимно финикийско населене, потомци на което са днес шиитите и сунитите ливанци. Оцелява и част от христянското финикийско население, потомци на което са днес маронитите и православните ливанци. По-късно наименованието на територията се нарича Ливан от името на планините Ливан и Антиливан, и от което идва името на смолата за кандило в християнските храмове, произвеждана основно в Ливан от дъб което остава име на страната и до днес.

Влязъл в състава на Дамаския халифат, Ливан е отвоюван от Византия по времето на император Василий I. Но по-късно арабите си го възвръщат, а през късното средновековие е обект на войните на кръстоносци, селджуки и мамелюци. Накрая османците го завлдяват и Ливан пада под тяхна власт.

Език

Armenian language (English)  Lingua armena (Italiano)  Armeens (Nederlands)  Arménien (Français)  Armenische Sprache (Deutsch)  Língua arménia (Português)  Армянский язык (Русский)  Idioma armenio (Español)  Język ormiański (Polski)  亚美尼亚语 (中文)  Armeniska (Svenska)  Limba armeană (Română)  アルメニア語 (日本語)  Вірменська мова (Українська)  Арменски език (Български)  아르메니아어 (한국어)  Armenian kieli (Suomi)  Bahasa Armenia (Bahasa Indonesia)  Armėnų kalba (Lietuvių)  Armensk (Dansk)  Arménština (Česky)  Ermenice (Türkçe)  Јерменски језик (Српски / Srpski)  Armeenia keel (Eesti)  Arménčina (Slovenčina)  Örmény nyelv (Magyar)  Armenski jezik (Hrvatski)  ภาษาอาร์มีเนีย (ไทย)  Armenščina (Slovenščina)  Armēņu valoda (Latviešu)  Αρμενική γλώσσα (Ελληνικά)  Tiếng Armenia (Tiếng Việt) 
 mapnall@gmail.com