Език - Френски език

Език  >  Френски език

Френски език

Френският език (français или française) е трети сред романските езици по отношение на броя на хората, които го говорят като роден език, след испанския и португалския. Френският е майчин език на 109 милиона души, а на други 264 милиона е втори език. Официален език е на Франция и още 28 страни. Говори се в Канада, Белгия, Швейцария, Люксембург, Монако, Ливан, Алжир, Тунис и други. Той е както официален, така и административен език на много общности и международни организации като Европейския съюз, Международния олимпийски комитет, Организацията на обединените нации и други.

Страна

Нигер

Република Нигер (République du Niger) е държава в Западна Африка. На север граничи с Алжир и Либия, на запад – с Буркина Фасо и Мали, на изток – с Чад, а на юг – с Нигерия и Бенин. Страната няма излаз на море и се намира в една от най-сухите части на пустинята Сахара. Страната носи името на река Нигер, която минава през територията ѝ и е основен водоизточник на населението. Столица е град Ниамей.

Нигер се нарежда сред най-слабо развитите страни в света и има нисък индекс на човешко развитие. От 1960 до 1974 г. управлението е еднопартийно, а след това е в ръцете на военна хунта. След 1991 г. е установено демократично управление, но честите суши и почти пълното отсъствие на здравеопазване и образование са причина стандартът на живот да продължава да бъде нисък. Проблем създават и бунтовете на туарегите в крайните северозападни региони на страната.

Република Конго

От 15-16 век на територията на днешно Конго съществуват държавните образувания Теке и Лоанго, които през 1880 г. са завладени от френски колонизатори. Образуваният на тяхно място протекторат съществува под името Френско Конго до 1910 г., когато е преименуван на Средно Конго и става част от Френска екваториална Африка. През 1958 е обявена за Автономна република Конго, а на 15 юли 1960 е провъзгласена за независима Република Конго.

През януари 1970 г., след десетилетие на работнически вълнения и военни преврати, сформираният през 1968 Национален революционен съвет взема властта и страната е обявена за „народна република“. През 1990 се установява многопартийна политическа система. През 1992 опозицията спечелва изборите; приета е нова конституция; обявена е Република Конго.

Реюнион

Реюнион (La Réunion) е остров в Индийския океан и отвъдморски департамент на Франция. Има население от приблизително 844 994 души през 2013 година.


Руанда

Руанда е държава в Централна Африка. Тя граничи с Уганда, Бурунди, Демократична република Конго и Танзания. Местното население се състои от три етнически групи. Хуту, които съставляват мнозинството от населението, са земеделци от групата банту. Тутси са пастирски народ, заселил се в района през 15 век, който до 1959 е доминираща каста в страната. Туа са смятани за наследници на най-старите жители на региона.

Страната има площ 26,4 хил. кв. км. Повърхността на Руанда представлява силно разчленено плато с надморска височина 1500 – 2000 м. В северозападните части са разположени вулканските планини Вирунга, с най-висок връх Карисимби – 4 507 м. Главна река – Кагера (начало на река Нил), а на запад е езерото Киву. Растителността е саванна, в планините Вирунга – влажни, вечно зелени гори. Национални паркове – Кагера и Вирунга.

Сейшели

Република Сейшели е островна държава, разположена на 155 острова в Индийския океан, отстояща на около 1500 km източно от континента Африка, североизточно от Мадагаскар. Други близкостоящи острови до Сейшелите са: Мавриций и Реюнион на юг, Коморски острови и Мейота на югозапад и Сувадивската група на Малдивските острови на североизток. Сейшели имат най-малкото население от суверенните страни в Африка.

Австронезийските мореплаватели и арабските търговци вероятно са били първите посетители на островите. Първите, които официално ги документират, са португалците през 1502 г. начело с адмирал Вашко да Гама, който минава през Амирантската група острови, и ги кръщава на себе си (острови на Адмирала). Първото документирано слизане на суша на тях, и първите писмени свидетелства са направени от екипажа на английския кораб „Асенсион“ през 1609 г. След това близо 150 години островите остават незаселени. През 1742 г. французите правят изследвания на островите. Използвани са за транзитна точка на търговията между Азия и Африка, понякога дори и от пирати, до поемането на островите от Франция през 1756 г., под командването на капитан Никола Морфе. Наречени са на името на Жан Моро дьо Сешел, финансов министър при управлението на Луи XV.

Сенегал

Сенегал (Senegal) е държава в Западна Африка. Граничи с Гвинея Бисау, Мали, Гамбия, Гвинея и Мавритания. На запад страната има обширна брегова линия с Атлантическия океан – 720 km. Столицата на Сенегал е Дакар. Други по-големи градове в страната са Тиес, Каолак, Зигиншор, Сен Луи.

Сенегал е разположен в западната част на континента Африка, между 12° и 17° северна ширина и 11° и 18° западна дължина. Граничи с Атлантическия океан на запад, Мавритания на север, Мали на изток и Гвинея и Гвинея-Бисау на юг. Освен това Сенегал обхваща от север, изток и юг Гамбия, която е почти пълен анклав с изключение на малък излаз на Атлантическия океан.

Того

Того (Togo; официално название Тогоанска република) е държава в Западна Африка. Граничи с Гана на запад, с Бенин на изток и с Буркина Фасо на север, а на юг има излаз към бреговете на Гвинейския залив, където е разположена столицата Ломе. С площ около 57 000 квадратни километра Того е една от най-малките държави в Африка, а населението ѝ е към 7,5 милиона души.

Държава в Западна Африка. На изток граничи с Бенин, на север с Горна Волта, на запад с Гана, а на юг с Атлантическия океан. Слабовълнисти равнини и плато с височина 200 – 400 м. През страната от югозапад на североизток се простира планината Того (средна височина 700 м.), която постепенно се разпръсква на север в отделни хълмисти групи. В северната част на страната е разположена леко хълмиста савана, а в централната част се намират по-високи възвишения. Най-високата точка На Того се намира в планината Агоу и е с височина 986 метра над морското равнище.В южната част на малката африканска страна е разположено плато, което в най-южната си част се превръща в крайбрежна равнина с обширни лагуни и блата. Климатът в северната част на Того е субтропичен с един дъждовен сезон (април-май до септември-октомври), а в южната част е влажен, тропичен с два дъждовни периода (април – юни и септември – ноември). Средната месечна температура е 20 – 24 градуса през август, 28 – 33 градуса през март и април; годишните валежи са 750 – 1000 до 1200 – 1500 мм. Има значителни запаси от желязна руда (100 млн. т. запаси), варовик при Атакпаме (запаси от 200 млн. т.), мед при Палиме, боксит, хромит, графит. Залежи от фосфати има в района на Акупаме (100 млн. т.), мрамор при Талигбо (20 млн. т.). Най-големи реки са Моно (дължина 400 км) и Оти. В дъждовния период те са многоводни, през сухия период нивото им силно спада. Флората е главно високотревна, саванна, сред която растат боабаби акация; по склоновете на планината Того и по долините на реките – вечнозелени гори; по крайбрежието храстовидна растителност и кокосови палми. Фауната е представена от биволи, лъвове, леопарди, жирафи, антилопи, чакали, в горите има много маймуни, птици и змии. Голям брой насекоми: термити, мухата цеце и други.

Тунис

Тунис е страна с древна история. Има съхранени паметници на атерийската (35 – 10 хил. г. пр.н.е.), иберо – мавросийската (10 хил. г. пр.н.е.) и капсийската култура. В древността Тунис е населяван от либийски племена. От 12 в. пр.н.е. финикийците основават тук свои колонии, сред които господстващо положение заема Картаген – център на голяма робовладелска държава.

Градът-държава Картаген се е намирал на мястото на днешен Тунис. Завладян е от Римската империя вследствие пуническите войни. През 534 г. Тунис минава под властта на Византия. През VІІ в. е включен в Арабския халифат, което свързва страната с центровете на ислямската цивилизация. След периоди на относително спокойствие и разрушителни нашествия през 16 в. Тунис е завладян от испанците, а по – късно включен в Османската империя (1574 г.). Утвърдилата се през 1705 г. династия на бейовете Хюсеиниди създава независима държава. През 1881 г. Франция окупира Тунис и го превръща в своя колония. От края на 19 в. в Тунис се заражда националноосвободително движение и възникват първите национални организации. От ноември 1942 г. до май 1943 г. страната е окупирана от германски войски. След Втората световна война в Тунис се разгръща активно движение за независимост, като от 1951 г. започва и въоръжена борба с колонизаторите. През юни 1955 г. под натиска на засилилата се националноосвободителна борба Франция предоставя вътрешна независимост на Тунис. На 14 септември 1955 г. се сформира първото национално правителство, възобновява се легалната дейност на политическите партии и масовите организации. На 20 март 1956 г. е подписано ново споразумение, предоставящо на Тунис пълна независимост. През 1963 г. Франция напълно освобождава територията на страната с изтеглянето на войските си от военната база Бизерта. На 25 юли 1957 г. учредителното събрание провъзгласява Тунис за република. За президент е избран Хабиб Бургиба. Правителството поема курс за преодоляване на икономическата изостаналост и зависимостта от Франция. Основа на вътрешнополитическия курс е доктрината за „дестуровския социализъм“, включваща концепциите за национално единство, отсъствие на класова борба, хармония и сътрудничество между всички слоеве на обществото. На практика след 1969 г. се поема курс надясно.

Централноафриканска република

Страната получава независимост от Франция на 13 август 1960. Оттогава до края на Студената война ЦАР е управлявана от президенти, завзели властта чрез сила. Първият президент Давид Дако установява еднопартийна система, но на 31 януари 1965 г. е свален от Жан-Бедел Бокаса. Той суспендира конституцията и разпуска народното събрание, самообявява се за държавен глава, президент и министър-председател, а през 1976 г. за император на Централноафриканската империя, след като заменя републиката с монархия. Ексцентричните му кампании и диктаторското управление в крайна сметка довеждат до свалянето му от власт от предшестващия го Давид Дако. Първите демократични избори са били проведени през 1993 г.

Смята се, че територията на днешна ЦАР е била заселена още 1 000 г. пр.н.е. Към 7 век след новата ера тези земи попадат под влиянието на Канемската империя, царствата Уадаи и Багирми. За разлика от останалите части от Африка, ислямът тук се е разпространил значително по-късно, а влиянието му далеч не е било толкова голямо както в по-северните територии. Французите окупират днешна ЦАР заедно с Борнуанското царство и Република Конго, и го включват във Френска екваториална Африка под името Убанги-Шари. През август 1940 много жители на колонията изявяват желание да се сражават за свободна Франция срещу частите на Оста. През 1958 територията получава полуавтономен статут, а през 1960 – независимост. Първият президент е Давид Дако, който през 1962 установява диктатура и еднопартийна система. Макар и авторитарно, управлението му отчасти увеличава икономиката на страната, най-вече чрез премахването на монопола върху диамантите. Така се е улеснил износът им и съответно са се увеличили печалбите. Построена е и фабрика за преработка на диаманти в столицата. ЦАР, подобно на всяка друга диктатура, се е нуждаела от разширена бюрократична система, която в случая е била корумпирана, а част от служителите ѝ – недостатъчно квалифицирани. На 31 януари 1965 Дако е свален чрез почти безкръвен преврат от Жан-Бедел Бокаса. На следващата година, през януари 1966 Бокаса прави изявление, в което се самообявява за държавен глава, президент, министър-председател и ръководител на единствената партия в страната – Движение за социална еволюция в Черна Африка. Шест години по-късно получава доживотно президентско звание. Заради природните богатства на страната, включващи уран и диаманти, Жан-Бедел Бокаса е подкрепян от страни като Швейцария, САЩ и Франция. На 4 декември 1976 републиката е заменена с монархия. Постът президент е заменен с император, а страната преименувана на Централноафриканска империя. Бокаса провежда серия от странни кампании за налагане на европейска култура в империята. Най-активно е печатането на пощенски марки, на които са изобразени европейски писатели, като Виктор Юго и Оноре дьо Балзак, различни породи кучета, известни изследователи и откриватели. Идеята е била тези марки да се продават на богати колекционери и да носят печалби. Самият Бокаса се самопровъзгласява за император с титлата Бокаса I. Освен тези ексцентрични „нововъведения“, имперският период се характеризира с икономически подем, макар и донякъде възпрепятстван от корупцията. През 1979 Жан-Бедел Бокаса е свален чрез преврат, организиран от Франция. Президентския пост е поет от Давид Дако, който малко след това възстановява републиканския строй. След две години управление и Дако е свален от власт, но този път от Андре Колингба, генерал от армията. Неговото военно правителство е сменено чрез демократични избори през 1993. Следва период на нестабилност и вътрешни конфликти, които днес са намалели заради значителното присъствие на мироопазващи контингенти от различни страни.

Чад

Чад (تشاد, Tchad) е държава в Централна Африка. На север граничи с Либия, на изток със Судан, на юг с Централноафриканската република, а на запад с Камерун, Нигерия и Нигер. Заради голямата отдалеченост от каквито и да било големи водни басейни Чад често е наричана „мъртвото сърце на Африка“. Страната е наречена на едноименното езеро, разположено в западната ѝ част. То е най-големият водоизточник на населението. Най-високият връх е Еми Куси (3445 метра), а най-ниската точка е долината Джураб (160 метра над морското равнище).

От независимостта насам столица е Нджамена, която е и най-големият град. От 1960 до 1990 страната е пострадала от гражданска война и неуспешна либийска инвазия. Северните и източните части са най-опасни поради наличието на стотици бунтовнически групировки, част от които често правят неуспешни опити за преврат. В Чад политическите партии са много, но почти цялата власт е в ръцете на президента Идрис Деби. През юни 2005 година успешно е проведен референдум за промяна на конституцията, която премахва ограничението от два мандата на поста и му позволява да се кандидатира за трети. От 2005 насам в Чад бушува гражданска война, като от едната страна са силите на правителството, а от друга – бунтовници, навлизащи от съседен Судан. Бунтовниците правят неуспешни опити да свалят правителството, като последният е през 2008.

Мавритания

Със своите 1 030 700 км², Мавритания е на 29-то място по големина в света. Площта на страната е приблизително колкото тази на Египет. Теренът е почти изцяло пустинен, на места с каменисти възвишения и скали.

Планинските масиви и платата са концентрирани в централната част на страната. Най-високият връх е Кедиет Иджил, с височина от 915 м над морското равнище. Най-ниската точка е басейнът на соленото езеро Себкхет Те-н-Дгхамча – 5 метра под морското равнище. Между бреговата линия и планинските райони се простират обширни глинести равнини (регове) или равнинни местности, покрити с пясъчни дюни (ергове). Североизточните пустинни райони са познати под името Ел Джуф (пуст ъгъл). Единственото селище там е Шега, което няма постоянно население (с изключение на малка армейска част), а средните годишни валежи са приблизително равни на нула.

Мавриций

Република Мавриций е островна държава в югозападния Индийски океан, на около 900 km източно от най-големия африкански остров Мадагаскар. Освен остров Мавриций, републиката включва островите Св. Брендън, Родригес и Агалега.

Остров Мавриций е открит през 1507 г. от португалски мореплаватели, като никога преди това не е бил населен с хора.

Мадагаскар

Република Мадагаска̀р (Repoblikan'i Madagasikara, ; République de Madagascar) е островна държава в Индийския океан, край югоизточния бряг на Африка. Тя включва остров Мадагаскар, четвъртият по големина остров в света, както и множество малки периферни острови. След праисторическото разделяне на свръхконтинента Гондвана, преди 88 милиона години Мадагаскар се откъсва от Индийския субконтинент, след което флората и фауната му се развиват в относителна изолация. В резултат на това има изключително биоразнообразие и над 90% от дивия живот на острова не се среща другаде по света. Разнообразните екосистеми и уникалната природа на острова за застрашени от бързо нарастващото население и други екологични заплахи.

Най-ранните археологически свидетелства за присъствие на хора на Мадагаскар са от 2 хилядолетие пр. Хр., като островът е трайно заселен между IV век пр. Хр. и VI век от австронезийски народи от Борнео. През XI век към тях се присъединяват преселници банту, пресекли Мозамбикския проток от Източна Африка. През следващите столетия продължават да пристигат и други групи, допринасяйки за развитието на културата на острова. Малгашите често се разделят на 18 или повече подгрупи, най-голяма сред които са мерините.

Майот

Майот (Mayotte) е отвъдморска територия, департамент и регион на Франция. Площ – 374 km². Население – 135 хил. ж. Административен център е град Мамудзу.

Намира се в Индийския океан, между Северен Мадагаскар и Северен Мозамбик. Географски е част от Коморските острови, но не и политически. Майот е територия на Франция от 1843 г. Майот е още известна като Махоре, което е старото име на най-големия остров. Жителите на острова се наричат махори, но е възможно и майоти.

Мали

Република Мали (République du Mali) е държава в Западна Африка, седмата по площ страна в Африка. Граничи с Алжир на север, с Нигер на изток, с Мавритания и Сенегал на запад, с Буркина Фасо и Кот д'Ивоар на юг и с Гвинея на югозапад. Столица на Мали е град Бамако. Мали се счита за наследница на Малийската империя, но до 1960 г. е била позната като Френски Судан. Според организацията Freedom House страната е сред най-демократичните в Африка и се предоставя голяма свобода на медиите.

Със своите 1 240 000 km² Мали е една от най-големите държави в Африка и е на 24-то място в света по площ. Страната няма излаз на море. Общата дължина на границите е 7 243 km, от които:

Мароко

Кралство Мароко е държава в Северозападна Африка. Покрай Атлантическия океан има дълга крайбрежна ивица, която през Гибралтарския проток достига до Средиземно море. На изток граничи с Алжир, на юг със Западна Сахара и Мавритания, а на север и запад с Атлантическия океан. На север граничи по суша с испанските анклави Сеута и Мелиля. Най-високият връх е висок 4165 м.

Мароко граничи с Алжир на изток и югоизток, макар че границата между двете страни е затворена от 1994 насам. На запад страната има широк излаз на Атлантически океан. На север има излаз на Средиземно море и Гибралтарския проток, част от който контролира. На средиземноморското крайбрежие на страната са разположени испанските територии Сеута, Мелиля, Пеньон де Велес де ла Гомера, Алхусемас и Чафарински острови.

Камерун

Камерун е унитарна република в Централна Африка. На запад граничи с Нигерия, на североизток с Чад, на изток с Централноафриканска република, а на юг с Екваториална Гвинея, Габон и Република Конго. Страната притежава част от крайбрежието на Гвинейския залив, което ѝ дава излаз на Атлантическия океан. Камерун е наречена „ Африка в миниатюра“ поради своето геоложко и културно разнообразие. Природното богатство на Камерун включва плажове, пустини, савани, джунгли и планини. Най-високият връх е Фако (4040 метра) в планината Камерун, а най-ниската точка е Атлантическото крайбрежие. Държавата се населява от над 280 различни етнически групи. Официалните езици са френски и английски.

Първите заселници на територията на днешен Камерун датират от Новокаменната епоха. Сред тях са и пигмеите, които обитават територията на страната най-отдавна в сравнение с всички останали племена и етнически групи. Сао е една от народностите, създала по тези територии своя цивилизация (V – XV век), която постепенно е асимилирана от Канемската империя (началото на VIII век до ок. 1900 г.).

Коморски острови

Коморските острови, официално Коморски съюз (до 2003 г. – Ислямска федерална република на Коморските острови) е островна държава в Африка, в акваторията на Индийския океан, на север от Мозамбикския проток между Мадагаскар и Източна Африка. Държавата обхваща 3 от 4-те големи вулканични острова от архипелага – Гранд Комор, Мохели и Анжуан. Четвъртият – Майот е владение на Франция. Държавно владение са и редица други малки ненаселени острови.

Столица на страната от 1962 г. е най-големият ѝ град Морони (с население 60 200 души, 2003 г.), намиращ се на остров Гранд Комор.

Кот д'Ивоар

Република Кот д'Ивоар (République de Côte d'Ivoire; до 1986 г. названието официално се превежда на български като Бряг на слоновата кост) е държава в Западна Африка. Столица от 1983 г. е град Ямусукро.

Северните части на Кот д'Ивоар представляват обширно плато с надморска височина 500 – 800 m, а южните части са равнини. Брегът е слабо разчленен към Атлантически океан на юг, на запад Кот д'Ивоар граничи с републиките Либерия и Гвинея, западната част е скалиста, с много клифове, а източната е труднодостъпна заради големите пясъчни коси, блата и лагуни, на север и изток Кот д'Ивоар граничи съответно с републиките Мали, Буркина Фасо и Гана. Прокопаният през 1950 г. плавателен канал „Вриди“ свързва град Абиджан, разположен на брега на най-голямата лагуна „Ебрие“, с океана. За кратко време градът израства като първокласно океанско пристанище. Град Ямусукро, разположен близо до най-голямото езеро Косу, е обявен за официална столица през 1983 г., но заради недостиг на средства все още повечето правителствени сгради са в административния център Абиджан – най-големия град на страната, както и най-оживения търговски център. Най-високата точка на Кот д'Ивоар е на планини Дан, с връх Нимба (1752 m), в западната част на страната. Значителна част от площта на Кот д'Ивоар (до 1985 г. – Бряг на слоновата кост) заемат плодородни обработваеми земи, за това „отговарят“ трите големи реки – Сасандра, Бандама и Комое. Второто по големина езеро в Кот д'Ивоар е езерото Буйо.

Обединена арабска република

Обединената арабска република (ОАР) е бивша държава, която съществува като съюз между републиките Египет и Сирия. Основана на 1 февруари 1958, тя е първата крачка към пан-арабска нация. Създадена е, тъй като група политически и военни дейци в Сирия се притеснили за опасността от завземането на властта от комунистите и поради това потърсили помощта на президента на Египет, Гамал Абдел Насър.

Съюзът обединява двете нации в една обща държава, столицата на която е Кайро, а на 5 февруари 1958 Насър се самоназначава за неин президент. Египетските военни и технически съветници настъпили към Сирия и комунистическата заплаха била отстранена. По ирония на съдбата, оказало се, че новата държава била подкрепена именно от враговете си. Съветският съюз, целящ да запази своите съюзници в Студената война, бързо започва да продава оръжие на прохождащата република – политика, която тя продължава да води дори след рухването на ОАР.

Бенин

Република Бенин е държава в Западна Африка. До 1975 година държавата се нарича Дахомей. Граничи с Того на запад, с Нигерия на изток и с Буркина Фасо и Нигер на север. Разположена е на брега на Гвинейския залив и има площ 112 600 кв.км.

Бенин е френска колония до 1960 г. и в него се говори предимно френски език. Член е на Западноафриканския валутен съюз и парична единица в страната е западноафриканския CFA франк/курс 1 евро= 656 CFA/.

Буркина Фасо

Откритите в северозападните части на Буркина Фасо оръдия на труда свидетелстват, че страната е била населена още преди 14 000 години от ловци и събирачи. Между 3 600 и 2800 година преди Христа се появяват селища на земеделци.

През XV и XVI век Буркина Фасо е в състава на кралство Сонгхай. По-късно по-голямата част от страната е включена в състава на кралството на моси – народ, който и днес представлява близо половината от населението на страната. През 1896 година кралството на моси Уагадугу е превзето от французите. До 1904 година цялата територия на днешна Буркина Фасо е завладяна от французите и включена в състава на Френска Западна Африка под името Горна Волта.

Бурунди

Племената туа, тутси и хуту са заселявали територията ѝ до нейното създаване преди повече от пет века. Тази територия била управлявана като кралство от племето тутси, а в началото на 20 век немци и белгийци се заселват по покрайнините на Танганика. Впоследствие Бурунди и Руанда стават европейски колонии, познати като Руанда-Урунди. Социалните различия между племената тутси и хуту водят до всеобщ протест в целия регион, който поставя началото на гражданска война през средата на 20 век. Понастоящем Бурунди е демократична република, начело с президент. Шестдесет и два процента от населението изповядва римокатолицизъм, десет процента ислям, а останалата част има туземски вярвания.

Първите заселници по територията на Бурунди (членове на племето туа) се появили през 70 000 г. пр. Хр. След 5 000 години по тези места започва да живее друга етническа група, хуту, впоследствие превърнала се в най-голямото племе по териториите на Бурунди и Руанда. Това племе основава редица малки кралства до 15 век, когато се появяват членовете на друго племе – тутси. Заселването на тутси води до образуване на „Кралство Бурунди“ и значителното ѝ разширяване през 17 век. Племето господства над земите на Бурунди до края на 19 век.

Габон

Габонската република или Габон е държава в западна централна Африка. Граничи с Екваториална Гвинея, Камерун, Република Конго и Гвинейски залив. От освобождението си от Франция на 17 август 1960, Габон е управляван само от двама президенти. Бившият президент Ел Хадж Омар Бонго е бил на власт от 1967 до 2009 г. и е бил най-дълго управлявалият президент в Африка. Габон въвежда многопартийна система и нова демократична конституция в началото на 90-те години на 20 век, които позволяват прозрачен избирателен процес и реформи на управленските институции. Малкото население, богатите природни запаси и частните чуждестранни инвеститори подпомагат страната да е една от най-проспериращите държави в региона.

Парламентът има две камари. Народното събрание има 120 членове, 111 членове, избрани за срок от 5 години мандат в единични места избиратели и деветима членове, назначени от президента. В Сената има 91 членове, избрани за срок от 6 години.

Гвинея

Република Гвинея (République de Guinée) е държава в Западна Африка. Столица на страната е град Конакри.

* ХV век територията на Гвинея влиза в състава на държавите Гана и Мали;

Демократична република Конго

Демократична република Конго (République démocratique du Congo), също – Конго (Киншаса), е държава в Централна Африка. В периода от 1971 до 1997 г. се нарича Заир, позната е също от колониалния ѝ период като Белгийско Конго.

ДРК е 3-та по територия държава на континента и 12-та в света. Има население от над 75 милиона човека, което ѝ отрежда 19-то място в света по населеност и 4-то в Африка, като я прави най-многолюдната франкофонска страна. Столица е град Киншаса, с население 10,1 милиона души.

Джибути

Република Джибути (جيبوتي, Jabuuti) е държава в Източна Африка. Има площ от 22 300 кв. км и граничи с Еритрея, Етиопия и Сомалия. На 20 км от бреговата линия на Джибути се намират брегът на Йемен и Арабският полуостров. До 1977 г. страната е колония на Франция под името Френска Сомалия.

Джибути често се споменава в народните песни на номадските племена в североизточна Африка. Историята на страната може да се проследи до дълбоката древност, когато местните народи са търгували подправки и кожи с Египет, Китай и Индия. Афарите, населяващи и до днес Джибути, са били сред първите африканци, приели исляма. След отварянето на Суецкия канал в средата на 19 век френският интерес към африканските брегове на Червено море, и по-специално Африканския рог нараства. През 1862 френските изследователи Анри Ламбер и Фльорио дьо Лангл купуват от местните султани пристанищния град Обок, с което се бележи началото на френската колонизация. По време на Втората световна война Джибути попада под контрола на режима на Виши след разгрома на свободна Франция. През 1957 година по време на Четвъртата република Джибути получава значителни права за самоуправление. През 1967 в колонията е проведен референдум дали да се запази статутът ѝ като френска територия, като в полза на това гласува 60% от населението. По-късно същата година Джибути е преименувано на Френска територия на Иса и Афари, а 10 години по-късно страната получава независимост след нов референдум.

Екваториална Гвинея

Екваториална Гвинея (República de Guinea Ecuatorial) е държава в Централна Африка, край Гвинейския залив. Разположена е върху континента и на островите Биоко, Манди, Пагалу и други. Столицата на Екваториална Гвинея е град Малабо. Площта на страната е 28 хил. км². Екваториална Гвинея е с население от 504 000 души. (прогноза, юли 2005 г.)

Малката страна Екваториална Гвинея се състои от континенталната част Мбини (бивша – Рио Муни) и пет острова. На най-големия от тях – Биоко, се намира столицата Малабо, в която живеят около 30 000 души. Държавата Екваториална Гвинея на север граничи с република Камерун, а на изток и юг с република Габон, на запад има излаз на Атлантически океан.

Френски южни и антарктически територии

Френските южни и антарктически територии (Terres australes et antarctiques françaises) са френска отвъдморска територия. Състоят се от архипелазите Кергелен и Крозе, островите Амстердам и Сен Пол и Разпръснатите острови (Îles Éparses) Европа, Глориосо, Хуан де Нова, Тромлен и Басас да Индия. Намират се в Индийския океан покрай френския сектор на Антарктида (Земя Адели). Отстоят на почти равно разстояние от Африка, Антарктида и Австралия. Главен град – Мартин дьо Вивие (о. Амстердам). Координати – 43°ю.ш., 67°и.д.

* Архипелаг Кергелен (фр. Îles Kerguelen). Архипелаг от 300 базалтови острова. Площ – 7215 км². Най-вискока точка – 1850 м. (пл. Мон Рос). Дължина на бреговата ивица – 1232 км. Население – 103 жители. Главен град – Пор-о-Франсе (Port-aux-Français) е разположен в залива Морбиан. Координати – 49°21′ ю.ш.; 70°13′ и.д. Главният остров Гранд Тер има площ 6675 км², дължина – 150 км и широчина – 120 км. Климат – арктичен със силни ветров и чести валежи. Дълбоки фиорди и ледници. Има изградени корабни стоянки, пристанище, станция за сателитно наблюдение и полигион за стрелба с ракети. Открити през 1772 г. от Ив-Жозеф дьо Кергелен Тремарек. Дава им името Южна Франция, но при воторото си плаване до тях ги прекръства на Острови на отчаянието. Главният остров от архипелага е посетен от Джеймс Кук през 1776 г.

Сирия

Сирия (سوريا‎) е държава в Близкия изток, граничеща с Ливан на запад, Израел на югозапад, Йордания на юг, Ирак на изток и Турция на север. Тя получава своята независимост от Френския мандат за Сирия през 1946 г., но историята ѝ започва още през четвъртото хилядолетие пр.н.е. Нейната столица, град Дамаск, е била седалището на Умаядската империя и провинциалната столица на Мамелюкската империя. Исторически, Сирия често е включвала земите на Ливан, историческа Палестина и части от Йордания. Този регион се е наричал Велика Сирия или с арабското наименование Билад ал-Шам (بلاد الشا). След Шестдевната война през 1967 г., Израел окупира Голанските възвишения на югозапад от страната. Съществува и диспут с Турция за притежанието на провинция Хатай.

Сирия има население от 22 000 000 души. Повечето от тях са сунити, също и 16% други мюсюлмански групи като алауити, шиити и друзи, както и 10% процента християни. От 1963 г. страната се управлява от партията Баас. Сегашният президент на Сирия е Башар ал-Асад, син на Хафез ал-Асад, който управлява от 1970 до смъртта си през 2000 г.

Кхмерска република

Кхмерска република (кхмерски: សាធារណរដ្ឋខ្មែរ) е официалното название на Камбоджа в периода (1970—1975).

Официално провъзгласена на 9 октомври 1970 г., Кхмерската република е с дясно про-американско правителство, ръководена от военните, водена от генерал Нол Лон и принц Сисоват Сирик Матак, който поема властта на 18 март 1970 г. след преврат срещу крал Нородом Сианук.

Виетнам

Виетна̀м, официално Социалистическа репу̀блика Виетна̀м (Cộng hoà xã hội chủ nghĩa Việt Nam; произнася се Конг хоа са хои ту ния Виет Нам ), е държава в Югоизточна Азия. Намира се в източния край на полуостров Индокитай и граничи с Китай, Лаос, Камбоджа и Южнокитайско море. С площ 331 688 km² и 85 милиона жители Виетнам се нарежда на 13-то място по население в света и на 65-то по площ.

Още от древността Виетнам се намира под силното влияние на Китайската цивилизация, което се запазва и след 10 век, когато в страната се утвърждават династии с местен произход. В средата на 19 век тя е превърната в колония на Франция, но през 40-те години на 20 век французите са изтласкани от силно националноосвободително движение, което оставя страната разделена на две – Северен Виетнам и Южен Виетнам. Виетнамската война, започнала като сблъсък между тези две държави, става едно от най-интензивните огнища на Студената война, като комунистическият блок подкрепя Севера, а Съединените щати – Юга. През 1975 година комунистите удържат победа и страната е обединена под техен контрол.

Лаос

След период на френски протекторат, страната получава независимост през 1949 г. Следва продължителна гражданска война, която официално приключва, когато комунистическото движение Патет Лао идва на власт през 1975 г. Площта ѝ е 236 800 km², от които 232 064 km² суша и 4 736 km² водна площ.

Буда във Виентян]] Лаос е една от древните държави в Индокитай, населявана от китайски племена, които идват на юг от съвременната китайска провинция Юннан. Постепенно те заселват бреговете на река Меконг и основат няколко малки държавици. Според легендата първият крал на Лаос Кхун Бором наследил земя около Муанг Тхен („Мястото на небесните духове“) в Южен Китай. Неговият син и наследник Кхун Ло повел народа си на юг и се установил в Раджадхарани Шри Судхана (днешен Луанг Прабанг). След него царували много крале (в някои извори техният брой е 22), но точните дати на техните управления и роднинските им връзки не са уточнени. Според традицията, за последен крал по мъжка линия от Кхун Бором се смята Прая Ранга.

Ливан

В древността територията на днешен Ливан е заселена от финикийците, семитско племе. Финикийската писменост, възникнала около ХII в. пр. Хр., е първата позната ни позвукова писмена система. Финикийците създават много търговски колонии по цялото Средиземно море – по-главни са Берит (днешен Бейрут), Тир и Сидон (също на ливанска територия), Картаген (в дн. Тунис) и на островите Кипър, Крит, Малта, Сицилия, Сардиния, Корсика, Майорка и Менорка. В по-късни периоди финикийските градове пазят независимостта си до падането им под властта на Александър Македонски през III в. пр. Хр. След смъртта на Александър Финикия е част от елинистическото царство на Селевкидите, преди да падне под римско владичество през I в. пр. Хр. и включена в провинция Сирия. През 395 г. Финикия попада в пределите на Източната Римска империя – Византия – и голяма част от финикийците приемат християнството още в първите векове след Христа. През VII век арабите мюсюлмани завладяват територията на Финикия, като ислямизират и арабизират в следващите векове местното предимно финикийско населене, потомци на което са днес шиитите и сунитите ливанци. Оцелява и част от христянското финикийско население, потомци на което са днес маронитите и православните ливанци. По-късно наименованието на територията се нарича Ливан от името на планините Ливан и Антиливан, и от което идва името на смолата за кандило в християнските храмове, произвеждана основно в Ливан от дъб което остава име на страната и до днес.

Влязъл в състава на Дамаския халифат, Ливан е отвоюван от Византия по времето на император Василий I. Но по-късно арабите си го възвръщат, а през късното средновековие е обект на войните на кръстоносци, селджуки и мамелюци. Накрая османците го завлдяват и Ливан пада под тяхна власт.

Франция

Франция (undefined ) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти. Франция заема части от западна и югозападна Европа. Територията ѝ е 675 417 km² (в Европа – 547 030 km²), което я нарежда на 41-во място в света и на 3-то в Европа след Русия и Украйна. Населението на Франция е общо 67,6 милиона души, c отвъдморските области и територии. Главна отличителна характеристика на Франция от другите европейски страни е нейният излаз на Атлантическия океан и на Средиземно море. Тя граничи с Монако, Андора, Германия, Испания, Италия, Белгия, Люксембург и Швейцария, а благодарение на на задморските си територии има сухоземни граници с Нидерландия, Бразилия и Суринам. От Великобритания я отделя тесният проток Ла Манш, под който през тунел е прокарана скоростна железопътна връзка. В политическо отношение на Франция са подчинени 5 отвъдморски департамента с обща площ над 130 000 km² и с население 2 114 000 души (2016 г.). Това са Френска Гвиана (Гиана), Майот, Мартиника, Реюнион и Гваделупа. Отвъдморските общини и територии на страната включват Сен Пиер и Микелон, Сен Бартелеми, Сен Мартен, Уолис и Футуна, Нова Каледония и Френска Полинезия, както и ненаселените Френски Южни и Антарктически територии и остров Клипертон.

Франция е сред основателите на Европейския съюз и страната с най-голяма територия в съюза. Тя е част от еврозоната, както и от Шенгенското пространство. Във вътрешнополитическо отношение тя се характеризира като демократична унитарна полупрезидентска република. Нейната икономика е шеста в света и втора в Европа (след Германия) по обем на брутния вътрешен продукт ; най-богатата европейска нация по отношение на средно богатство на домакинство. Силната национална икономика на Франция е причина страната да се нарежда на челните места в света по качество на живот и образование, средната продължителност на живота е 81 години. Световната здравна организация определя френското здравеопазване като най-доброто в света. Страната е и най-посещаваната туристическа дестинация в света, годишно я посещават 82 милиона души.

Швейцария

Швейцария, официално Швейцарска конфедерация, е малка вътрешноконтинентална конфедерация от двадесет и шест кантона в Централна Европа. Латинското наименование на страната е Confoederatio Helvetica. От това име идва съкращението на швейцарската валута, както и кодът на страната по ISO (също и означението на швейцарския интернет-домейн) – CH. Върху пощенските марки също се използва латинското название Helvetia. Площта ѝ е 41 749 km², от които 39 996 km² суша и 1753 km² водна площ. Тя граничи с Германия на север, Франция на запад, Италия на юг, Австрия и Лихтенщайн на изток.

Населението на страната е около 8 милиона души, като се състои от три основни етнолингвистични групи – немска, френска и италианска – и малък процент ретороманско говорещо население. Имигрантите наброяват около 2 милиона. В този смисъл швейцарците нямат единна национална идентичност, а са група от народи, споделящи обща история и ценности като федерализъм, неутралитет и пряка демокрация, както и приспособеността към алпийската природа.

Монако

Княжество Монако̀ (Principauté de Monaco; Principato di Monaco; на окситански: Principat de Mónegue), е конституционна монархия и град-държава в Западна Европа.

Разположено е на Френската Ривиера между Средиземно море и Франция. То е сред 5-те европейски микродържави и втората най-малка държава в света. То е най-гъсто населената държава на Земята с население от 32 410 души, живеещи на площ от 2,02 кв. км.

Италия

Италия (официално название Repubblica Italiana – Италианска република) е държава в Европа.

Разположена е на юг от Алпите, на Апенинския полуостров. Включва двата най-големи острова в Средиземно море – Сицилия и Сардиния, и много по-малки в Тиренско и Адриатическо море. Площта ѝ е 301 338 km², от които 7200 km² водна площ.

Белгия

Кралство Белгия (België; Belgique; Belgien) е държава в Западна Европа. Тя граничи с Нидерландия, Германия, Люксембург и Франция, а на северозапад – със Северно море.

Белгия се намира на културната граница между германска и романска Европа. Географски и културно Белгия е на кръстопътя на Европа и в продължение на последните 2000 години е била свидетел на непрестанни приливи и отливи на различни раси и култури. Вследствие на това в Белгия са се претопили келтската, римската и германската култури, а по-късно се е добавило влиянието на Франция, Нидерландия, Испания и Австрия.

Ватикан

Държавата град Ватикан (официално Stato della Città del Vaticano; Status Civitatis Vaticanæ) е най-малката суверенна държава в света – както по площ, така и по население.

Площта ѝ е около 44 хектара, а населението – 842 жители. Разположена е на хълма Ватикан в западната част на Рим и е изцяло заобиколена от столицата на Италия.

Гърнси

(официално Vogtei Guernsey; англ. Bailiwick of Guernsey, фр. Guernesey) е вторият по големина британски остров в Ламанша, част от Нормандските острови. Той е коронно владение на Великобритания. Островите в Канала не са нито част от Обединеното кралство, нито колония на Короната, а са подчинени директно на британската корона като коронно владение (англ. crown dependency). Намира се в Общата пътническа зона на Британските острови, но не е член на Европейския съюз. Вместо това има специално взаимоотношение с него, като се третира от Европейската общност като част от нея за целта на свободната търговия на стоки.


Гърция

Гъ̀рция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров. Граничи с Албания, Северна Македония и България на север, с Турция на изток, със Средиземно море на юг, с Йонийско море на запад, а между континенталната част и някои от островите са разположени Егейско и Критско море. Площта ѝ е 131 475 km², от които 130 335 km² суша и 1140 km² водна площ.

На територията на Гърция се е развивала древногръцката цивилизация, която се счита за люлка на Западната цивилизация и за родина на демокрацията, европейската философия, литература и драма (вкл. трагедията и комедията), редица математически принципи, първите монети и Олимпийските игри. Съвременната гръцка държава е основана през 1830 година след успешно въстание срещу османската власт.

Люксембург

Великото херцогство Люксембург (Luxembourg, Luxemburg, на люксембургски Lëtzebuerg), е вътрешноконтинентална държава в Северозападна Европа със столица едноименния град Люксембург. Граничи с Белгия на север и запад, с Германия на изток и с Франция на юг.

С население от 549 680 души и обща площ от 2586 km², Люксембург е сред най-малките суверенни държави в Европа.

Сейнт Винсент и Гренадини

Сейнт Винсент и Гренадини или Сент Винсент и Гренадини (Saint Vincent and the Grenadines; San Vicente y las Granadinas; Saint-Vincent-et-les Grenadines) е суверенна островна държава в Централна Америка от групата на Наветрените острови, които са част от архипелага Малки Антили. Заема площ от 389 км 2 . Столица е град Кингстаун.

Страната е съставена от остров Сейнт Винсент и северната част на о-ви Гренадини (Бекия, Мюстик, Кануан, Юниън Айлънд, Палм Айлънд и други по-малки острови с вулканичен произход). Тя се намира на приблизително 61° з.д. и 13° с.ш. Най-близките ѝ съседи са Барбадос на 160 км на изток, Сейнт Лусия на 34 км на север иГренада на 45 км на юг.Релефът на страната е планинско-хълмист, с малко крайбрежни низини. Средната температура е 27˚ С, а годишните валежи достигат 2100 мм. На север се издига най-високата му точка, активният вулкан Суфриер (1 234 м), който е изригвал няколко пъти през 20 век. В централната и южната част на острова планинските склонове се спускат стръмно към брега. Източното крайбрежие има много скални клифофе и черни пясъчни плажове. Островите Гренадини имат по-слабо разчленен релеф и са заобиколени от коралови рифове.

Сен Мартен

Сен Мартен (Saint-Martin) е отвъдокеанско владение на Франция в Карибско море. Заема северната част на остров Сен Мартен (южната част е заета от Синт Мартен, една от четирите съставни държави на Кралство Нидерландия), част от Антилските острови. Северната част на острова е 53 km². Населението е около 8000 души през 1982 г., докато около 2010 г. вече наброява над 35 000.

В резултат от референдума, проведен през 2003 г., на който жителите на владението гласуват за откъсване от Гваделупа, на 15 юли 2007 г. Сен Мартен получава статут на отвъдморска общност на Франция.

Сен Пиер и Микелон

Сен Пиер и Микелон (Saint-Pierre-et-Miquelon) е отвъдморска съобщност в състава на Франция, разположена на неголеми острови в Атлантическия океан, на няколко десетки километра на юг от Нюфаундленд. Единствената територия, останала на Франция от бившата колония Нова Франция.

Площ на островите 242 km², разположени на 8 малки острова в северозападната част на Атлантическия океан. По-големи острови са Сен Пиер, Лангланд и Микелон (216 km²). Общата брегова линия е 158 km.

Сен Бартелми

Сен Бартелмѝ (Saint Barthélemy) е отвъдокеанско владение на Франция в Карибско море. В резултат на референдума, проведен през 2003 г., на който жителите на Сен Бартелми гласуват за откъсване от Гваделупа, на 22 февруари 2007 г. Сен Бартелми получава отделен статус: отвъдморска общност на Франция.


Съединени американски щати

Съединѐните америка̀нски ща̀ти (САЩ) (United States of America (USA)), често наричани само Съединѐните ща̀ти (The United States (U.S.)), както и разговорно Ща̀тите (The States) или Амѐрика (America), е държава, разположена в континента Северна Америка. САЩ е една от най-големите по територия и население страни в света.

Официално, САЩ е федерална конституционна република, състояща се от 50 щата и един федерален окръг, представляващ столицата ѝ – Вашингтон. Четиридесет и осем от щатите и окръг Колумбия лежат последователно в средата на континента, разположени между Тихия и Атлантическия океан, като граничат с Канада на север и Мексико на юг. Щатът Аляска се намира северозападно от Канада, а Хаваи е архипелаг, разположен в средата на Тихия океан. Страната също така има пет населени и девет ненаселените територии пак в Тихия океан и в Карибско море. Съединените щати се нареждат трети по брой на населението (318 000 000 души), включващо в себе си различни етнически групи с разнообразни култури, продукт на интензивна имиграция от много други страни. Географията, климатът и дивата природа на Щатите също са изключително разнообразни.

Тринидад и Тобаго

Тринидад и Тобаго (Trinidad and Tobago; Trinidad y Tobago; Trinité-et-Tobago), официално Република Тринидад и Тобаго, е държава от Карибския басейн, в непосредствена близост до северния бряг на Южна Америка. Тя е част от островната група Малки Антили. Намира се на 130 километра южно от Гренада до северния край на южноамериканския континент, на 11 километра от брега на североизточната част на Венецуела. Споделя морските граници с Барбадос на североизток, Гренада на северозапад, Гвиана на югоизток и Венецуела на юг и запад . Столица е град Порт ъф Спейн.

Остров Тринидад е испанска колония от пристигането на Христофор Колумб през 1498 г., докато испанският губернатор Дон Хосе Мария Чакон е предал острова на британски флот под командването на сър Ралф Абъркромби през 1797 г. През същия период остров Тобаго се прехвърля между испански, британски, френски, холандски и курландски колонизатори повече от всеки друг остров в Карибския басейн. Тринидад и Тобаго са предадени на Великобритания през 1802 г. по силата на Договора от Амиен като отделни държави и са обединени през 1889 г. Тринидад и Тобаго получава независимост през 1962 г. и през 1976 г. става република.

Хаити

Република Хаити (République d'Haïti, Аѝти) е държава разположена в западната част на остров Испаньола. Той се намира в Карибско море, като по-голямата му източна част е заета от съседната Доминиканска република. Столица е Порт о Пренс. Населението наброява 9 035 536 души (2009).

Името на страната има древен индиански произход. Дадено му е от коренното население – Ayiti означава Планинска земя. Републиката е най-бедната държава в западното полукълбо и е една от най-бедните, нестабилни и неуправляеми страни в света. Цялата история на Хаити от създаването на държавата до днес е съпътствана от глад, стихийни бедствия и държавни преврати.

Мартиника

Мартиника (Martinique; Martinica) е задморско владение на Франция със статут на регион и департамент. Заема площ от 1128 km 2 . Административен център е град Фор дьо Франс.

Регионът обхваща едноименния остров и няколко малки островчета по източния му бряг. Разположен е в източната част на Карибско море, част от архипелага Малки Антили. Има брегова линия 250 km. Северните части са заети от вулкански масив, с най-висока точка действащият вулкан Мон Пеле – 1397 m. Южните райони са със средна надморска височина до 500 m.

Канада

Кана̀да (Canada, ; Canada, ) е най-голямата държава в Северна Америка, простираща се от Атлантическия океан на изток до Тихия на запад и до Северния ледовит на север. Тя е втората по големина страна в света, а нейната обща граница със Съединените щати на юг и северозапад е най-дългата в света.

Територията на днешна Канада е обитавана от хилядолетия от различни местни етнически групи. От края на 15 век британски и френски експедиции изследват атлантическото крайбрежие, а след това започват и да се заселват там. Повечето френски колонии са отстъпени на Великобритания след края на Седемгодишната война през 1763 година. Канада възниква през 1867 година, когато три от британските колонии са обединени в Канадска конфедерация, федерален доминион, съставен от четири провинции. Това поставя началото на продължителен процес на териториално разширение и увеличаване автономията на страната. Основни стъпки в него са Уестминстърският статут от 1931 година, както и Законът за Канада от 1982 година, който премахва последните остатъци на правна зависимост на Канада от Британския парламент.

Гваделупа

Гваделупа (от арабското „wad al luben“, „скрита река“; Guadeloupe; Guadalupe) е отвъдморски департамент и регион на Франция, което го прави и част от Европейския съюз. Заема площ от 1628,43 km². Административен център е град Бас Тер.

Територията е в състава на Наветрените острови, които са част от островната група Малки Антили. Състои се от 2 големи острова – Бас Тер (847,82 km²) и Гранд Тер (586,68 km²), както и по-малките острови Мари Галант (158,01 km²), Ла Дезирад, островите Ле Сен и малкия архипелаг Пьоти тер.

Нова Каледония

Административен център е град Нумеа (100 хил. жители, в агломерацията 166 хил. жители).

Нова Каледония е „задморска територия“ на Франция. От 1984 г. островите имат вътрешно самоуправление. Законодателен орган – конгрес на териториите от 54 члена, избирани за 6 години от асамблеята на трите провинции, осъществяващи изпълнителната власт и избирани за 6 години. Във френския парламент Нова Каледония е представена от двама депутати в Националното събрание и един сенатор.

Нови Хебриди

Нови Хебриди е архипелаг от 24 вулкански острова и около 40 атола в югозападната част на Тихия океан, с обща територия 14 800 км². Най-големите острови са Еспириту Санто, Малекула и Ефате. Новите Хебриди са част от Меланезия. На височина достигат до 1880 m - това е връх Табуемасана на остров Еспириту Санто.

Английското наименование на архипилага е , а френското - .

Уолис и Футуна

Уолис и Футуна (Collectivité de Wallis et Futuna) е задморско владение на Франция. Намира се в южната част на Тихия океан между Фиджи и Самоа. Състои се от три основни острова (Уолис (Увеа), Футуна и Алофи). В периода 1961 - 2003 г. островите са имали статут на задморска територия. От 2004 г. имат статут на задморска общност (фр. collectivité d'outre-mer — COM).

Островите са посетени от европейци за пръв път през 17 век от холандски мореплаватели, а през 18 век са посещавани често от английски кораби. Въпреки това първите европейски заселници са френски мисионери, които въвеждат местното население в католицизма.

Френска Полинезия

Френска Полинезия (Polynésie française; Pōrīnetia Farāni) е отвъдморска територия на Франция със статут на департамент, има свои представители във френския сенат и парламент. Френска Полинезия се състои от 5 островни групи с обща площ 3936 км 2 :

* Тубуай (Австралски острови) – площ 174 км 2, население 6310 жители (2007 г.), 6 острова и 1 атол;

Аржентина

Аржентѝна (Argentina, произнася се Архентѝна), с официално название Република Аржентина (República Argentina,, произношение Република Архентѝна) е държава в югоизточната част на Южна Америка, с демократична, републиканска, представителна и федерална форма на управление, официално федерална република. Тя е децентрализирана държава, като от 1994 г. е интегрирана в национална държава с 23 провинции и един автономен град, столицата Буенос Айрес. Всяка една от 24-те автономни единици има своя политика, конституция, знаме и сили за сигурност. Аржентина постига независимост от Испания през 1816 г. и официалният празник на страната се празнува на 9 юли. Президентът се избира на 4 години.

Простира се на площ от 2777 410 km² и граничи с Бразилия на североизток, Парагвай и Боливия на север, Чили на запад, Уругвай на изток и протока Дрейк на юг. Аржентина е осмата по големина държава в света, втората по големина в Латинска Америка и най-голямата испанкоговоряща нация в света. Населението ѝ възлиза на около 42 046 118 души (2009). В религиозно отношение около 92% от населението е съставено от католици. Коренното население е съставено от представители на около 35 индиански племена, основно от групите мапуче, кечуа, тоба, гуарани, уичи, диагита, мокови и хуарпес. Официален език е испанският.

Френска Гвиана

Френска Гвиана (Guyane française) е отвъдморски департамент (département d’outre-mer или DOM) и същевременно административен регион на Франция (което прави Френска Гвиана част от Европейския съюз). Разположена е в североизточната част на Южна Америка. Граничи със Суринам на запад, Бразилия на юг и Атлантическия океан на север и изток. Административен център е град Кайен.

* 1499 г. – открита от испанците;

Бразилия

Федеративна република Бразилия (República Federativa do Brasil) е държава, заемаща централната и източната част на Южна Америка. Със своите 8,51 млн. km² (47 % от територията на континента) и над 190 млн. души страната се нарежда на пето място по площ и по население в света.

На Бразилия се падат между 15 и 20 % от световното биологично разнообразие, включително обширни природногеографски области като Амазония, Атлантическата гора, Пантанал и Серадо. Тя е единствената португалоговоряща страна в Америка и същевременно е една от най-мултикултурните и етнически разнообразни държави в света, резултат от силните миграционни процеси.

Език

French language (English)  Lingua francese (Italiano)  Frans (Nederlands)  Français (Français)  Französische Sprache (Deutsch)  Língua francesa (Português)  Французский язык (Русский)  Idioma francés (Español)  Język francuski (Polski)  Franska (Svenska)  Limba franceză (Română)  フランス語 (日本語)  Френски език (Български)  프랑스어 (한국어)  Ranskan kieli (Suomi)  Bahasa Prancis (Bahasa Indonesia)  Prancūzų kalba (Lietuvių)  Fransk (Dansk)  Francouzština (Česky)  Француски језик (Српски / Srpski)  Prantsuse keel (Eesti)  Francúzština (Slovenčina)  Francia nyelv (Magyar)  Francuski jezik (Hrvatski)  Francoščina (Slovenščina)  Franču valoda (Latviešu)  Γαλλική γλώσσα (Ελληνικά) 
 mapnall@gmail.com