Гаджиево (Gadzhiyevo)
За първи път се споменава като селище в Мурманска област на 15 май 1957 г. До 16 октомври 1967 г. се нарича Ягелна Губа, когато получава името Гаджиево в памет на капитан Магомед Имадутинович Гаджиев, загинал на 12 май 1942 г. на подводна лодка „К-23“.
На 14 септември 1981 г. с указ на Президиума на Върховния съвет на РСФСР селището получава статус на град от закрит тип (ЗАТО) Скалисти, но в свободната кореспонденция се е означавал като Мурманск-130. По разпореждане на руското правителство името Скалисти става официално, а през 1999 г. е сменено с Гаджиево.
Историята на Военноморската база Гаджиево започва на 29 юни 1956 г., когато в малкия залив Ягелная пристига за постоянно базиране бригада дизелови подводници от Северния флот, командвана от легендата сред руските подводничари капитан I ранг Н. А. Лунин. През 1957 г. започва строителството на жилища и учреждения за екипажите и техните семейства и се поставя началото на селището Ягелная губа, преименувано през 1967 г. на Гаджиево.
Отначало в Гаджиево се базират дизелови подводници, но от 1963 г. в нея започват да се базират и атомни подводни лодки. Една от тях е и потъналата през 1986 г. К-219.
В базата не липсват инциденти – на 10 септември 1998 г. в атомната подводница K-157 се случва инцидент с огнестрелно оръжие, при който загиват 9 души, а на 21 септември 1995 г. базата и околността едва се разминават с ядрена катастрофа от ранга на Чернобил. Тогава местната служба за енергоснабдяване спира подаването на електричество към базата заради неплатени дългове, но в числото на засегнатите обекти се оказват и 4 атомни подводници, които макар и изведени от бойния състав на Северния флот, са все още с действащи реактори, поради което възниква реална опасност от ядрена авария. Единствено бързата реакция на военните, които под дулата на автоматите заставят работниците в подстанцията да възстановят енергоподаването, предотвратява катастрофата.
Карта - Гаджиево (Gadzhiyevo)
Карта
Страна - Русия
Национално знаме на Русия |
Тя е най-голямата по територия държава в света. Обхваща обширни територии в Източна Европа и Северна Азия. Русия граничи с 18 държави – с 16 по суша (12 в Европа и 4 в Азия) и с 2 по вода (със САЩ при Беринговия пролив и с Япония при Южнокурилския пролив). Общата дължина на държавните граници възлиза на 57 946 km. Северната и източната ѝ граница представляват Северния ледовит (19 240 km) и Тихия океан (12 280 km). Има излаз на Каспийско море (920 km), Азовско море (672 km), Черно (430 km), Балтийско (135 km), вкл. Финския залив (540 km). Със 17 098 242 km2 Русия е най-голямата страна по територия в света, като покрива 1/8 от обитаемата площ на Земята. Използва 11 часови зони. Със 146 млн. души население тя е 9-а страна по население. Има редица от най-разнообразните природни среди и релефи. Притежава най-големите световни запаси от минерали и енергийни ресурси и е на първо място в света по добив на нефт и природен газ. Русия е често определяна като енергийна суперсила от запада. Страната има най-обширните горски масиви в Европа и в света, а нейните езера съдържат приблизително 1/4 от световния запас на чиста, незаледена вода.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
RUB | Руска рубла (Russian ruble) | ₽ | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
KV | Коми език (Komi language) |
RU | Руски език (Russian language) |
TT | Татарски език (Tatar language) |
CE | Чеченски език (Chechen language) |
CV | Чувашки език (Chuvash language) |