Гринуич (Greenwich, isla)
Гринуич (Березина, Сарториус) (Greenwich Island) е осмият по големина остров в Южните Шетландски острови, разположени в крайната югозападна част на Атлантическия океан. Остров Гринуич се намира в централната част на архипелага, като протока Макфарлин го отделя от разположения югозападно от него остров Ливингстън, а протока Инглиш на североизток – от остров Робърт. Дължина от северозапад на югоизток 24 km, ширина от 2 до 10 km, площ 142,7 km². Бреговата му линия с дължина 78,6 km е силно разчленена от множество малки заливи. Състои се от две обособени части на северозапад и югоизток, свързани чрез провлака Първомай (ширина 2 km). Релефът му е хълмист, като с малки изключения е покрит с дебел леден щит. Северозападната му част е заета от възвишението Дряново (335 m), а югоизточната – от възвишението Брезник с максимална височина връх Момчил 625 m
Островът е открит на 19 февруари 1919 г. от английския ловец на тюлени Уилям Смит и е наименуван Гринуич. През януари 1820 г. ирландският топограф Едуард Брансфийлд извършва първото грубо топографско заснемане на бреговете му. На 25 януари 1821 островът е вторично открит от руската околосветска експедиция възглавявана от Фадей Белингсхаузен и е наименуван Березина. Голяма част от географските обекти на острова са топографски заснети и наименувани от участниците в българската антарктическа база, разположена на близкия остров Ливингстън. На североизточния бряг на острова са разположени чилийската научна база „Артуро Прат“ и еквадорската „Педро Висенте Малдонадо“.
* Експедиция Тангра 2004/05
* Комисия по антарктическите наименования
* Български наименования в Антарктика
* Антарктика
Островът е открит на 19 февруари 1919 г. от английския ловец на тюлени Уилям Смит и е наименуван Гринуич. През януари 1820 г. ирландският топограф Едуард Брансфийлд извършва първото грубо топографско заснемане на бреговете му. На 25 януари 1821 островът е вторично открит от руската околосветска експедиция възглавявана от Фадей Белингсхаузен и е наименуван Березина. Голяма част от географските обекти на острова са топографски заснети и наименувани от участниците в българската антарктическа база, разположена на близкия остров Ливингстън. На североизточния бряг на острова са разположени чилийската научна база „Артуро Прат“ и еквадорската „Педро Висенте Малдонадо“.
* Експедиция Тангра 2004/05
* Комисия по антарктическите наименования
* Български наименования в Антарктика
* Антарктика
Карта - Гринуич (Greenwich, isla)
Карта
Страна - Антарктида
Антарктида е континент, обграждащ Южния полюс на Земята. Заема централната част на географския регион Антарктика в Южното полукълбо, почти изцяло на юг от Южния полярен кръг, и е ограден във всички посоки от Южния океан. С площ 14 200 000 km² континентът е пети по големина в света след Азия, Африка, Северна и Южна Америка, и пред Европа и Австралия.
Около 98% от територията на Антарктида е покрита с лед със средна дебелина 1,6 km. Това е континентът с най-ниски средни температури, най-ниски валежи, най-силни ветрове и с най-голяма средна надморска височина. Цялата територия на Антарктида представлява ледена пустиня, като годишните валежи са едва 200 mm по крайбрежието и далеч по-малко във вътрешността. Минималните температури могат да достигнат -89 °C. На континента могат да оцелеят само приспособени към студа растения и животни, като пингвини, перконоги, кръгли червеи, бавноходки, акари, много водорасли и други микроорганизми, както и някои представители на тундровата растителност. Антарктическите риби са обект на промишлен риболов, под името „ледена“ риба на пазара е Champsocephalus gunnari.
Около 98% от територията на Антарктида е покрита с лед със средна дебелина 1,6 km. Това е континентът с най-ниски средни температури, най-ниски валежи, най-силни ветрове и с най-голяма средна надморска височина. Цялата територия на Антарктида представлява ледена пустиня, като годишните валежи са едва 200 mm по крайбрежието и далеч по-малко във вътрешността. Минималните температури могат да достигнат -89 °C. На континента могат да оцелеят само приспособени към студа растения и животни, като пингвини, перконоги, кръгли червеи, бавноходки, акари, много водорасли и други микроорганизми, както и някои представители на тундровата растителност. Антарктическите риби са обект на промишлен риболов, под името „ледена“ риба на пазара е Champsocephalus gunnari.