Карта - Гуам (Guam Island)

Гуам (Guåhån) е владение на САЩ, най-големият (541 km²) от Марианските острови, намиращи се в западната част на Тихия океан.

Островът е заселен от австронезийския народ чаморо преди около 3,5 хил. години. Когато Фернандо Магелан открива острова на 6 март 1521 г., там вече започва да се развива ранно класово общество. Обществото тогава се деляло на вождове, редови данъкоплатци и роби. През 1565 г. Испания обявява Гуам за свое владение и три години по-късно се появяват първите мисионери йезуити. От 1600 г. островът се ползва като важна спирка на испанските галеони, плаващи от Мексико за Филипините, за отдих на екипажа и попълване на хранителни запаси. В резултат на тези чести посещения започва смесване на местното население с испанци, мексиканци и филипинци.

Фактическата испанска колонизация, съпровождаща се с християнизацията на чаморо, започва през 1668 г. с пристигането на острова на първите католически мисионери. Периодът от 1670 до 1695 г. се ознаменува със серия от бунтове на местното население, потушени жестоко от испанските войници. Числеността на чаморо, особено на мъжете, силно намалява. Това довежда до ново, още по-голямо смесване на местното население с испанци, филипинци и мексиканци. Въпреки това у местно население се съхраняват местният език и обичаи.

В хода на испано-американската война през 1898 г. САЩ окупират острова, а го получават официално с подписването на Парижкото мирно съглашение. Впоследствие Гуам продължава да служи като междинна база за американските кораби, плаващи от и към Филипините.

В хода на Втората световна война, на 10 декември 1941 г. американските части на острова капитулират и японците завладяват Гуам. По време на цялата война островът служи като важна японска база за разквартируване на над 19 хил. войници, моряци и офицери, участващи в сраженията в Тихия океан. На 21 юли 1944 в битката за Гуам островът е освободен от морската пехота на САЩ.