Карта - Джалалабадска област (Jalal-Abad oblast)

Джалалабадска област (Jalal-Abad oblast)
Джалалабадска област (Жалал-Абад областы) е една от 7-те области на Киргизстан. Площ 33 700 km² (3-то място по големина в Киргизстан, 16,85% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 214 400 души (2-ро място по население в Киргизстан, 19,09% от нейното население). Административен център град Джалал Абад. Разстояние от Бишкек до Джалал Абад 568 km.

Най-стария град в Джалалабадска област е Джалал Абад, първично утвърден за град през 1877 г. и вторично през 1927 г. Два града Таш Комур и Кок Джангак са признати през 1943 г., Майлуу-Суу през 1956 г., а Каракул през 1977 г. Останалите 3 града са утвърдени за градове след признаването на независимостта на Киргизстан: през 2003 г. Кочкор Ата, през 2004 г. (Кербен) и през 2012 г. (Токтогул). Първично Джалалабадска област е образувана на 21 ноември 1939 г. на базата на бившия Джалалабадски окръг. На 27 януари 1959 г. облостта е закрита и територията ѝ е присъединена към Ошка област. Във връзка с бързо нарастващото население в района на 14 декември 1990 г. областта е вторично образувана на базата на старите граници на първичната Джалалабадска област.

 
Карта - Джалалабадска област (Jalal-Abad oblast)
Страна - Киргизстан
Национално знаме на Киргизстан
Киргизстан, официално Киргизка република (Кыргыз Республикасы), наричана също Киргизия, е държава в Средна Азия, заемаща западните и централни части на планинския масив Тяншан. Името на страната означава „Земя на четиридесетте племена“. Граничи на север с Казахстан, на запад – с Узбекистан, на югозапад – с Таджикистан, на югоизток и изток – с Китайската народна република. Столица и най-голям град е Бишкек.

В исторически план киргизите са разпокъсан тюркски народ, състоящ се от различни племена. След 6 век те изграждат свое ханство, а през 12–13 век на територията на днешен Киргизстан съществува държавата Кара Китай, която е унищожена от монголците през 1218 г. Векове наред киргизите се възползват от минаващия през територията им Път на коприната, но продължават да водят номадски начин на живот. Монголските нашествия над земите им продължават до 17 век; през 18 и 19 век влияние оказват Китайската империя и Кокандското ханство, а Руската империя окончателно присъединява киргизките земи през 1876 г. През 1936 г. е образувана Киргизката ССР в състава на Съветския съюз, която става независима страна след разпада на Съюза през 1991 г.
Карта - КиргизстанKyrgyzstan_Topography.png
Kyrgyzstan_Topograph...
1705x1015
freemapviewer.org
Карта - КиргизстанKyrgyzstan_regions_map.png
Kyrgyzstan_regions_m...
3008x1728
freemapviewer.org
Карта - Киргизстанimage.jpg
image.jpg
1933x1419
freemapviewer.org
Карта - Киргизстанimage.jpg
image.jpg
1933x1419
freemapviewer.org
Карта - КиргизстанUn-kyrgyzstan.png
Un-kyrgyzstan.png
3042x2262
freemapviewer.org
Валута / Език (лингвистика)  
ISO Валута Символ Significant Figures
KGS Киргизстански сом (Kyrgyzstani som) с 2
ISO Език (лингвистика)
KY Киргизки език (Kirghiz language)
RU Руски език (Russian language)
UZ Узбекски език (Uzbek language)
Neighbourhood - Страна  
  •  Казахстан 
  •  Китай 
  •  Таджикистан 
  •  Узбекистан 
Административна единица
Страна, State, Регион,...
Град, Село,...