Кюшу (Kyushu)
Кюшу (на японски 九州, което означава „девет области“, по английската Система на Хепбърн Kyūshū) е вторият по население (13,44 млн. души през 1995) и третият по площ (35 640 km2) остров в Япония. Името му идва от първоначалната административна уредба, когато островът е разделен на девет области.
Освен това Кюшу е името на един от 8-те региони на Япония. Към този регион спадат, освен самият остров, както и много други малки острови като напр. остров Цушима и островните групи Гото и Рюкю.
Остров Кюшу е третият по големина от 4-те основни японски острова. Неговата площ възлиза на 35 640 km², дължината му от север на юг е около 330 km, а най-голямата ширина – около 230 km. Той заема югозападната част на архипелага, като на изток и югоизток бреговете му се мият от водите на Тихия океан, на запад и северозапад – от водите на Източнокитайско море, а на североизток – от водите на Вътрешно Японско море. На север тесния (0,64 km) проток Шимоносеки (Камон) го отделя от остров Хоншу, на североизток протоците Хаясуи (13,2 km) и Бунго (30 km) – от остров Шикоку, а на юг протока Осуми (28,2 km) – от остров Танегашима (най-северния от островите Рюкю.
Южните, западните, северозападните и североизточните му брегове са силно разчленени от многочислени заливи (Сибуси, Кагошима, Яцусиро, Шимабара, Татибана, Омура, Бепу, Усуки и др.), полуострови (Осуми, Сацумо, Кунисаки и др.) и крайбрежни острови (Косики, Нагасима, Амануса, Хирадо, Ики и др.). На запад от него е разположен архипелага Гото, а на северозапад – архипелага Цушима. Източното и югоизточното му крайбрежие е предимно праволинейно.
Източните, централните и южните части на Кюшу са заети от средно високи планини, а северните и западните части – от възвишения и ниски планини. Ниски алувиални равнини са разположени предимно на запад и северозапад. Планините са изградени предимно от гранити, шисти и вулканични скали, а възвишенията и равнините – от пясъчници и конгломерати. В северозападната му част, в районите на селищата Тикуго, Миике и Хидзен се разработват най-големите в Япония каменовъглени находища. На острова има интензивна вулканична дейност, като по-известните вулкани са Асо (1592 m, най-активния вулкан в Япония), Кирисима (1700 m), Сакураджима, Ундзен и др. Най-високата точка на Кюшу е вулканският конус Кудзю (1788 m). Островът е със силна сеизмична дейност, като най-големите земетресения през 20-ти века са през 1909, 1961 и 1968 г. Поради засилената вулканична дейност Кюшу е богат на множество термални източници, като най-известните са около град Бепу в североизточната му част.
Климатът е субтропичен, мусонен. Средната януарска температура в планините е около 0°С, а в крайбрежните равнини – 10°С. Средната юлска е съответно 15°С и 28°С. Годишната сума на валежите варира от 1600 до 3000 mm, с максимум през лятото. По време на зимния мусон се наблюдават чести застудявания. Характерно явление за Кюшу са тайфуните. Край бреговете на острова преминават топлите течения Куросио и Цушимско.
Реките на острова са предимно планински, богати на хидроенергийни запаси, а водите им широко се използват за напояване. Най-големите реки са: Онга, Тикуго, Кикути, Сиракава, Мидори, Кума, Сендай (от басейна на Източнокитайско море); Оно (от басейна на Вътрешно Японско море); Гокасе, Мими, Хитоцусе, Ойодо (от басейна на Тихия океан).
Склоновете на планините на височина до 850 m са покрити със субтропични вечнозелени гори съставени от вечнозелен дъб, камелия, магнолия и лиани. Нагоре следват листопадни и иглолистни гори, предимно от бор и криптомерия, а най-високите части са заети от храсти, пасища и пустеещи земи. Южните части на острова са обрасли с преходни мусонно-тропически гори с участието на палми, дървовидни папрати, сагови палми и др.
Произвеждат се земеделски продукти като ориз, чай, тютюн, картофи и соя. Освен това се осъществява производство на коприна.
Освен това Кюшу е името на един от 8-те региони на Япония. Към този регион спадат, освен самият остров, както и много други малки острови като напр. остров Цушима и островните групи Гото и Рюкю.
Остров Кюшу е третият по големина от 4-те основни японски острова. Неговата площ възлиза на 35 640 km², дължината му от север на юг е около 330 km, а най-голямата ширина – около 230 km. Той заема югозападната част на архипелага, като на изток и югоизток бреговете му се мият от водите на Тихия океан, на запад и северозапад – от водите на Източнокитайско море, а на североизток – от водите на Вътрешно Японско море. На север тесния (0,64 km) проток Шимоносеки (Камон) го отделя от остров Хоншу, на североизток протоците Хаясуи (13,2 km) и Бунго (30 km) – от остров Шикоку, а на юг протока Осуми (28,2 km) – от остров Танегашима (най-северния от островите Рюкю.
Южните, западните, северозападните и североизточните му брегове са силно разчленени от многочислени заливи (Сибуси, Кагошима, Яцусиро, Шимабара, Татибана, Омура, Бепу, Усуки и др.), полуострови (Осуми, Сацумо, Кунисаки и др.) и крайбрежни острови (Косики, Нагасима, Амануса, Хирадо, Ики и др.). На запад от него е разположен архипелага Гото, а на северозапад – архипелага Цушима. Източното и югоизточното му крайбрежие е предимно праволинейно.
Източните, централните и южните части на Кюшу са заети от средно високи планини, а северните и западните части – от възвишения и ниски планини. Ниски алувиални равнини са разположени предимно на запад и северозапад. Планините са изградени предимно от гранити, шисти и вулканични скали, а възвишенията и равнините – от пясъчници и конгломерати. В северозападната му част, в районите на селищата Тикуго, Миике и Хидзен се разработват най-големите в Япония каменовъглени находища. На острова има интензивна вулканична дейност, като по-известните вулкани са Асо (1592 m, най-активния вулкан в Япония), Кирисима (1700 m), Сакураджима, Ундзен и др. Най-високата точка на Кюшу е вулканският конус Кудзю (1788 m). Островът е със силна сеизмична дейност, като най-големите земетресения през 20-ти века са през 1909, 1961 и 1968 г. Поради засилената вулканична дейност Кюшу е богат на множество термални източници, като най-известните са около град Бепу в североизточната му част.
Климатът е субтропичен, мусонен. Средната януарска температура в планините е около 0°С, а в крайбрежните равнини – 10°С. Средната юлска е съответно 15°С и 28°С. Годишната сума на валежите варира от 1600 до 3000 mm, с максимум през лятото. По време на зимния мусон се наблюдават чести застудявания. Характерно явление за Кюшу са тайфуните. Край бреговете на острова преминават топлите течения Куросио и Цушимско.
Реките на острова са предимно планински, богати на хидроенергийни запаси, а водите им широко се използват за напояване. Най-големите реки са: Онга, Тикуго, Кикути, Сиракава, Мидори, Кума, Сендай (от басейна на Източнокитайско море); Оно (от басейна на Вътрешно Японско море); Гокасе, Мими, Хитоцусе, Ойодо (от басейна на Тихия океан).
Склоновете на планините на височина до 850 m са покрити със субтропични вечнозелени гори съставени от вечнозелен дъб, камелия, магнолия и лиани. Нагоре следват листопадни и иглолистни гори, предимно от бор и криптомерия, а най-високите части са заети от храсти, пасища и пустеещи земи. Южните части на острова са обрасли с преходни мусонно-тропически гори с участието на палми, дървовидни папрати, сагови палми и др.
Произвеждат се земеделски продукти като ориз, чай, тютюн, картофи и соя. Освен това се осъществява производство на коприна.
Карта - Кюшу (Kyushu)
Карта
Страна - Япония
Национално знаме на Япония |
Икономиката на Япония е третата по големина в света. Япония е член на Организацията на обединените нации, Г-8, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество. Тя е световен лидер в производството на технологии и машини.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
JPY | Японска йена (Japanese yen) | Â¥ | 0 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
JA | Японски език (Japanese language) |