Карта - Пиемонт (Piemonte)

Пиемонт (Piemonte, AFI : ; на пиемонтски, окситански и франко-провансалски: Piemont ; на валзер: Piemont ; Piémont [pje.mɔ̃]) е италиански регион с обикновен статут в Северозападна Италия с площ от 25 386,70 km². Граничи на запад с Франция (региони Оверн-Рона-Алпи и Прованс-Алпи-Лазурен бряг), на северозапад с регион Вале д'Аоста, на север с Швейцария (кантони Вале и Тичино), на изток с регион Ломбардия, на югоизток за кратък участък с регион Емилия-Романя и на юг с регион Лигурия.

Към 1 януари 2021 г. населението му е 4 274 945 души, от които 417 279 са чужди граждани, включително 2939 български граждани.

Към 1 януари 2021 г. територията му е разделена на 1181 общини в 8 големи области (7 провинции плюс Метрополен град Торино, който замества Провинция Торино от 1 януари 2015 г.). Столицата му е град Торино, който в периода 1815 – 1864 г. е и първата столица на Обединена Италия.

Към 1 януари 2021 г. Пиемонт е на 2-ро място от 20-те региона в Италия по площ и по брой общини, на 7-о място по население и на 9-о място по гъстота на населението (168,39 жит. / km²).

Първоначално терминът „Пиемонт“ се появява в топографските карти от края на 12 век в латинската му версия Pedemontium или Pedemontis и означава „в подножието на планината“. Той идентифицира владенията на Савойската династия, ограничени до територията в близост до реките Сангоне, Дора Рипария и По.

Впоследствие терминът се разширява, за да обозначи все по-голяма част от равнината отсам Алпите, издигната в ранг на Княжество Пиемонт през 1418 г., съвпадащо със савойските завоевания. Връзката с алпийския пейзаж е очевидна в историята. Във Вал ди Суза, в района на село Новалеза в подножието на прохода Коле дел Монченизио, по маршрута на популярния поклоннически път Виа Франчиджена, е разположена заобиколена от високи върхове църка, която между 12 и 13 век е спомената като S. Maria ad Pedem Montis Cenisii или S. Maria de Pedemontio.