Сахалинска област е субект на Руската Федерация, в Далекоизточния федерален окръг, включващ остров Сахалин, Курилските острови и остров Монерон. Площ 87 101 km2 (37-о място по големина в Руската Федерация, 0,51% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 490 181 души (73-то място в Руската Федерация, 0,33%= от нейното население). Административен център град Южносахалинск. Разстояние от Москва до Южносахалинск 10 417 km.
На 26 януари (7 февруари) 1855 г. между Русия и Япония е подписан Самодския договор, според който остров Сахалин става съвместно владение на Двете страни, а Курилските острови са поделени по протока Фриз – на север за Русия, а на юг за Япония. През 1859 г. възникват първите руски селища на Сахалин. На 25 април (7 май) 1875 г. в Санкт Петербург е подписан нов договор, който предоставя целия остров Сахалин на Русия, а целите Курилски острови на Япония. След неблагоприятното за Русия приключването на Руско-японската война на 23 август (5 септември) 1905 г. в град Портсмут (САЩ) е подписан Портсмутския договор, който определя, че територията на юг от 50°с.ш. на остров Сахалин се предава на Япония.
Сахалинска област е образувана на 20 октомври 1932 г. в състава на Далекоизточния край до 1938 г., а след това до 1948 г. – в състава на Хабаровския край. След приключването на Втората световна война южната част на остров Сахалин и Курилските острови са присъединени към СССР. На 2 февруари 1946 г. е създадена Южносахалинска област, която включва присъединените от Япония територии. На 2 януари 1947 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР Южносахалинска област е заличена и е присъединена към Сахалинска област, която със същия указ излиза от състава на Хабаровски край и става самостоятелна област в състава на РСФСР.
