Карта - Систан и Балучестан (Sistan and Baluchestan Province)

Систан и Балучестан (Sistan and Baluchestan Province)
Систан и Балучестан (سيستان و بلوچستان) е един от 31 остани (провинции) на Иран. Разположен е в югоизточната част на страната. С площ от 181 785 km2 е един от големите остани на Иран. Населението наброява около 2.5 млн. души, 49% от които живеят в градовете на остана. Административният център на провинцията е град Захедан.

Провинцията е съставена от две области, всяка от които има своя история.

Систан е част от историко-географски регион Систан, разпростирал се на териториите на днешните Иран, Афганистан и Пакистан. Част от него, разположена около езерото Хамун и руслото на реката Хемланд в сегашния Систан и наричана в древността Дрангиана (или Зарангиана), се споменава в надписите в Бехистун и Персеполис от времето на Дарий I като една от източните територии на Ахеменидската империя. Дрангиана е завладяна от Александър Македонски през 4 век пр.н.е., около средата на 2 век пр.н.е. става част от Партското царство на Аршакидите. Названието Систан е производно от Сакастан, страна на арийските племена на саките, завладели територията през 128 пр.н.е.

Систан процъфтява през епохата на Сасанидите до нашествието на арабите през 7 век. Последните два века от арабския период територията минава през управление на няколко относително независими ирански династии. През 11 век територията е превзета от тюркската династия на Селджуките. През 13 век Систан претърпява разрушителното монголско нашествие. В началото на 16 век управлението на Систан е поето от династията на Сефевидите, а през 18 век на власт идват Афшаридите.

Ирански Балучестан е част от историко-географската област Белуджистан, която е разделена между Иран, Афганистан и Пакистан. В древността територията на Балучестан е известна като Мока (Мака), а по-късно – като Мокран (Макран). Сегашното си име, означаващо страна на белуджите, тя придобива през Средните векове, когато тези племена стават преобладаващи в региона. В надписите в Бехистун и Персеполис Мока е спомената като южна крайморска територия на Ахеменидската империя. Като част от Персия Мокран се владее от династиите на Селевкидите, Аршакидите, Сасанидите и преминава през арабското владичество. Мокран остава относително самостоятелен, когато в останалата част на Иран управляват Селджуките и монголските ханове. През 13 век Марко Поло описва региона като проспериращ с процъфтяваща търговия.

Географското положение на Мокран, който служи като граница между тогавашните Индия и Иран и мост между иранското плато и арабския полуостров, е от значение за политиката на местните владетели, които при вътрешните си конфликти търсят външна подкрепа от различни държави. За влияние над тях се борят Оман, Иран и Индия, а в началото на 19 век със своите политически и икономически интереси се намесва и Великобритания. Сегашните граници на ирански Белуджистан се очертават в края на 19 век, по време на Каджарската династия. Етническият елит на белуджите обаче не приема иранския суверенитет над своите територии и се съпротивлява, като организира редица бунтове и размирици през 19 и 20 век.

 
Карта - Систан и Балучестан (Sistan and Baluchestan Province)
Страна - Иран
Национално знаме на Иран
Иран (ایران, ), официално име: Ислямска република Иран (جمهوری اسلامی ایران), наричана в миналото и Персия, е унитарна президентска република в Югозападна Азия. Граничи на запад с Ирак и Турция, на северозапад с Азербайджан и Армения, на север с Каспийско море, на североизток с Туркменистан, на изток с Афганистан и Пакистан, а на юг с Оманския залив и Персийския залив. Столицата и най-големият град е Техеран.

Тя е 17-а в света по територия с площ 1 648 195 km². Населението ѝ е ок. 83 милиона души. Страната е смятана за регионална сила и има важно геополитическо значение със своето стратегическо разположение между Близкия изток, Централна Азия и Южна Азия и със значителните си запаси от нефт и природен газ. Столица на Иран е град Техеран, най-големият град и най-важният политически, културен и стопански център в страната. Иран е мултикултурна страна с много етнически и езикови групи. Най-големи етнически групи са: перси (61%), азери (16%), кюрди (10%) и лури (6%).
Карта - Иранimage.jpg
image.jpg
1397x1416
freemapviewer.org
Карта - ИранIran_relief_location_map.jpg
Iran_relief_location...
1200x1071
freemapviewer.org
Карта - Иранiran_ethnoreligious_distribution_2009.jpg
iran_ethnoreligious_...
1390x1536
freemapviewer.org
Карта - Иранimage.jpg
image.jpg
1397x1416
freemapviewer.org
Карта - ИранUn-iran.png
Un-iran.png
3534x3174
freemapviewer.org
Валута / Език (лингвистика)  
ISO Валута Символ Significant Figures
IRR Ирански риал (Iranian rial) ï·¼ 2
ISO Език (лингвистика)
KU Кюрдски езици (Kurdish language)
FA Персийски език (Persian language)
Neighbourhood - Страна  
  •  Азербайджан 
  •  Армения 
  •  Афганистан 
  •  Месопотамия 
  •  Пакистан 
  •  Туркменистан 
  •  Турция