Карта - Ян Майен (Jan Mayen)

Ян Майен (Jan Mayen) е норвежки остров в Северния ледовит океан, разположен на 480 km източно от Гренландия, на 570 km североизточно от Исландия и на 1000 km северозападно от континентална Норвегия. Площ 377 km², дължина на бреговата линия 124,1 km. Островът е изграден от базалти, туфи и лава. В североизточната му част се издига единственият действащ вулкан на норвежка територия, Беренберг (2277 m), който е на възраст около 2 милиона години. Вулканът е увенчан с кратер с диаметър 1,2 – 1,4 km, като последното му изригване е през 1970 г. Кратерът и склоновете му на височина до 500 m са покрити с лед, като отделни ледени езици се спускат до океана. Площта на цялата ледена покривка на острова е 117 km. Югозападната част на Ян Майен представлява стъпаловидно плато с вулканични кратери с височина до 840 m. Често явление са земетресенията. Климатът е полярен морски, с чести бури и устойчиви мъгли. Преобладават мъхово-лишейната тундра и океанските пасища. На острова обитават бяла мечка, бял и син песец, а в крайбрежните води – гренландски тюлен.

Формално се приема, че е открит през лятото на 1614 г. от холандеца Ян Майен – капитан на китоловен кораб, който определя неговото точно местонахождение. През същото лято, няколко седмици по-рано, е открит и от капитана на друга холандска експедиция, която обаче пази това в тайна, страхувайки се конкуренцията да не разбере за острова, поради което за откривател е обявен Майен, и така от 1620 г. нататък в картите островът започва да се назовава със сегашното си име. През 1631 г. друг холандски капитан заявява, че английската експедиция, на която е бил начело, открива острова най-рано, още през юни 1614 г. Има и твърдения, че островът е открит още през 1607 г. от англичанина Хенри Хъдсън и вторично през 1611 г. от холандеца Якобс Май, но те не са доказани.

Островът има само временно население – общо до 18 души, от периодично сменяни военнослужещи от Норвежките въоръжени сили в радионавигационна станция (закрита през 2016 г.), служители на Норвежкия метеорологичен институт в местната метеостанция и персонал за обслужване на аеродрума. Селището, в което те живеят – Олонкинбюен, е по-голямото населено място на острова и негов център.