Карта - Свалбард (Svalbard)

Архипелагът Свалбард (Svalbard) в Северния ледовит океан, наричан до 1925 г. (и днес в някои страни) с нидерландското име Шпицберген (Spitsbergen), е най-северната част на Норвегия и отстои на около 700 km от северните ѝ брегове и на около 650 km от източните брегове на Гренландия.

Административен център е град Лонгирбюен. Населението е 2787 души по оценка към 1 юли 2018 г.

Средните географски координати на архипелага са 79° с.ш. и 18° и.д. Включва над 1000 острова с обща площ 61 022 km², като най-големите са Шпицберген (до 1969 г.: Западен Шпицберген, 37 673 km²), Североизточна земя (14 443 km²), Едж (5074 km²), Баренц (1288 km²), Квитьоя (Бели остров, 682 km²), Земя Принц Карл (615 km²), Конгсьоя (191 km²), Мечи остров (178 km²).

Бреговата линия, особено на запад и север е силно разчлена от дълбоко врязани в сушата фиорди. Релефът е предимно планински, като планинските хребети се съчетават с плата и широки долини. Най-високият връх е Нютонтопен (1713 m), намиращ се на острав Шпицберген. . Голяма част от архипелага влиза в състава на каледонската орогенеза обхванала територията на днешна Европа. Основата е изградена от мощни (над 10 km) геоложки серии, съставени от кварцити, шисти, доломити, рифейски и камбрийско-ордовишки варовици, които са препокрити с интрузивни каледонски гранити, а над тях се разполагат девонски лагунни черевеноцветни наслаги с мощност до 8 km. Източната част на архипелага (остров Североизточна Земя частично включва в състава си хипотетичната древна платформа (т.н. Баренция), чехълът на който е изграден от карбонски и кредни пясъчно-шистови слоеве с мощност до 3 km и трапи. Западната част на архипелага в миналото е представлявала обширна падина, по-късно запълнена от третични теригенни материали, съдържащи пластове с висококачествени въглища (запаси около 8 млрд.т.). Над половината от територията на Свалбард е заета от ледени щитове, долинни и планински ледници с обща площ 34,1 хил.km².

Климатът е арктичен, морски, смегчен от топлото Шпицбергенско течение (североизточно продължение на Гълфстрийм), което най-силно се проявява в западната част на архипелага. На крайбрежието средната мартенска температура (най-студения месец на архипелага) са от -13 °C на запад до -21 °C на изток, а средните юлски съответно от +4-5 °C до -2 °C. Годишната сума на валежите варира от 400 mm на югоизток, около 150 mm на североизток, до 800 – 1200 mm върху ледниците и падад изключително във вид на сняг. От края на април до края на август слънцето не залязва.

Има промишлени находища на въглища, чийто добив започва в началото на ХХ век. Предполага се наличие на залежи от нефт и природен газ в шелфа на архипелага, но Норвегия не позволява добива им в шелфа.

Почти повсеместно е разпростарена вечно замръзналата почва. Преобладават лишеите и мъховете, а висшите растения са около 150 вида. Срещат се върба джудже и бреза. Бреговете на Шпицберген през 2013 г. се обитават около 3000 полярни мечки и 10 000 северни елена. Освен тях животинският свят е представен от морски птици, полярни лисици и морски бозайници, приспособили се към климата.

Населението на Свалбард е 2787 души по оценка към 1 юли 2018 г., от които 2310 д. (включително 724 чужденци) в норвежките селища Лонгирбюен и Ню Олесун, 467 д. в руските селища Баренцбург и Пирамида, 10 д. в полската станция Хонсун. В главния град Лонгирбюен живеят 2075 души (01.01.2017).

* Население

* Най-големите групи от други националности в Лонгирбюен са от Тайланд, Швеция, Дания и Германия.