Баалбек (Baalbek)
Баалбек е град в Източен Ливан, разположен на 1170 m надморска височина в долината Бекаа, източно от река Литани, на около 67 км (42 мили) североизточно от Бейрут. Той е столица на провинция Баалбек-Хермел. В гръцки и римски времена Баалбек е известен още като Хелиополис (Ἡλιούπολις, от гръцки „Слънчев град“). През 1998 г. Баалбек има население от 82 608 души, предимно мюсюлмани шиити, следвани от мюсюлмани сунити и християни. Известен е главно със своите запазени руини на римски храмове. Той е дом на храмовия комплекс Баалбек, който включва две от най-големите и величествени руини на римски храмове: храма на Бакхус и храма на Юпитер. Вписан е през 1984 г. като обект на световното наследство на ЮНЕСКО.
Баалбек е финикийски град в своя разцвет, когато гърците го завземат през 331 г. пр.н.е. Те го преименуват на Хелиополис (Град на слънцето).
Баалбек става римска колония при император Октавиан Август през 16 г. пр.н.е. Върху неговия акропол, в течение на следващите 3 века, римляните построяват монументален ансамбъл от 3 храма, 3 двора и стена, изградена от някои от най-големите камъни, обработвани някога от човек.
На южния вход на Баалбек се намира каменната кариера, където са рязрязвани и оформяни камъните, използвани за построяване на храмовете. Огромен блок, смятан за най-големия дялан камък в света, все още стои където е бил отсечен преди почти 2000 години. Наречен е „камък на бременната жена“, има размери 21,5 метра x 4,8 метра x 4,2 метра и тежи около 1000 тона. В началото на 1990-те години в същата кариера е намерен и втори, по-голям камък с тегло 1242 тона.
Според древните предания, строителството на храмовете на Баалбек е започнало някъде към края на третото хилядолетие пр.н.е. В хода на първото хилядолетие пр.н.е. е построен заграден двор. В центъра на този двор е поставен олтар в традицията на библейските семитски места.
Баалбек е един от най-големите култови центрове в Римската империя. Със своите римски храмове представлява най-големият и най-добре запазен ансамбъл от римска архитектура, съществуващ до наши дни.
В района на града са запазени също важни останки от ислямския период, като Голямата джамия, построена от Омеядите с материали от древните храмове.
Баалбек е финикийски град в своя разцвет, когато гърците го завземат през 331 г. пр.н.е. Те го преименуват на Хелиополис (Град на слънцето).
Баалбек става римска колония при император Октавиан Август през 16 г. пр.н.е. Върху неговия акропол, в течение на следващите 3 века, римляните построяват монументален ансамбъл от 3 храма, 3 двора и стена, изградена от някои от най-големите камъни, обработвани някога от човек.
На южния вход на Баалбек се намира каменната кариера, където са рязрязвани и оформяни камъните, използвани за построяване на храмовете. Огромен блок, смятан за най-големия дялан камък в света, все още стои където е бил отсечен преди почти 2000 години. Наречен е „камък на бременната жена“, има размери 21,5 метра x 4,8 метра x 4,2 метра и тежи около 1000 тона. В началото на 1990-те години в същата кариера е намерен и втори, по-голям камък с тегло 1242 тона.
Според древните предания, строителството на храмовете на Баалбек е започнало някъде към края на третото хилядолетие пр.н.е. В хода на първото хилядолетие пр.н.е. е построен заграден двор. В центъра на този двор е поставен олтар в традицията на библейските семитски места.
Баалбек е един от най-големите култови центрове в Римската империя. Със своите римски храмове представлява най-големият и най-добре запазен ансамбъл от римска архитектура, съществуващ до наши дни.
В района на града са запазени също важни останки от ислямския период, като Голямата джамия, построена от Омеядите с материали от древните храмове.
Карта - Баалбек (Baalbek)
Карта
Страна - Ливан
Национално знаме на Ливан |
В древността територията на днешен Ливан е заселена от финикийците, семитско племе. Финикийската писменост, възникнала около ХII в. пр. Хр., е първата позната ни позвукова писмена система. Финикийците създават много търговски колонии по цялото Средиземно море – по-главни са Берит (днешен Бейрут), Тир и Сидон (също на ливанска територия), Картаген (в дн. Тунис) и на островите Кипър, Крит, Малта, Сицилия, Сардиния, Корсика, Майорка и Менорка. В по-късни периоди финикийските градове пазят независимостта си до падането им под властта на Александър Македонски през III в. пр. Хр. След смъртта на Александър Финикия е част от елинистическото царство на Селевкидите, преди да падне под римско владичество през I в. пр. Хр. и включена в провинция Сирия. През 395 г. Финикия попада в пределите на Източната Римска империя – Византия – и голяма част от финикийците приемат християнството още в първите векове след Христа. През VII век арабите мюсюлмани завладяват територията на Финикия, като ислямизират и арабизират в следващите векове местното предимно финикийско населене, потомци на което са днес шиитите и сунитите ливанци. Оцелява и част от християнското финикийско население, потомци на което са днес маронитите и православните ливанци. По-късно наименованието на територията се нарича Ливан от името на планините Ливан и Антиливан, и от което идва името на смолата за кандило в християнските храмове, произвеждана основно в Ливан от дъб което остава име на страната и до днес.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
LBP | Ливанска лира (Lebanese pound) | لل | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
EN | Английски език (English language) |
AR | Арабски език (Arabic language) |
HY | Арменски език (Armenian language) |
FR | Френски език (French language) |