Демократична република Конго (République démocratique du Congo), също – Конго (Киншаса), е държава в Централна Африка. В периода от 1971 до 1997 г. се нарича Заир, позната е също от колониалния ѝ период като Белгийско Конго.
ДРК е 3-та по територия държава на континента и 12-та в света. Има население от над 75 милиона човека, което ѝ отрежда 19-то място в света по населеност и 4-то в Африка, като я прави най-многолюдната франкофонска страна. Столица е град Киншаса, с население 10,1 милиона души.
Граничи с общо 8 държави, има излаз на Атлантическия океан, а през част от територията ѝ минава екваторът. През нея тече река Конго – 10-та по дължина и най-дълбока река в света. Макар и по дефиницията на ООН да се намира в Централна Африка, ДРК е икономически обвързана с южните африкански страни.
Страната се възстановява от Втората конгоанска война, (наричана „Африканска световна война“, и най-смъртоносната след Втората световна война. ). Конфликтът избухва през 1998 г. и официално приключва през 2003 г., като в течение на това отнема живота на 5,4 млн. души. Въпреки подписаните мирни споразумения, продължават сраженията в източната част на страната, където възникват най-високите ръстове на масови изнасилвания и убийства в света.
Жителите на ДР Конго имат едни от най-ниските доходи в света, а БВП на глава от населението е най-ниският. Въпреки това страната е най-богатата в света от гледна точка на природни ресурси – нейните неразработени запаси от полезни изкопаеми, минерали и метали се изчисляват на $24 трилиона, което почти се равнява на националния брутен вътрешен продукт на САЩ и Европейския съюз, взети заедно. ДР Конго притежава 50% от всички горски масиви на континента, а хидроенергийният ѝ потенциал е достатъчен да захрани с електричество цяла Африка.
Предполага се, че народите банту са достигнали зоната на влажните екваториални гори в котловината на река Конго още преди V век. Около XIV век там се образува кралство Конго, чиято територия се простира много по-надалеч, отколкото територията на днешната република. През 1482 г. по крайбрежието акостират португалски роботърговски кораби. Дейността на португалците ускорява упадъка на средновековното кралство Конго.
През XIX век след експедициите на Дейвид Ливингстън се събужда интересът на европейските сили за колонизация на Централна Африка. Белгийският крал Леополд II сключва договори за протекция с местните владетели, целейки придобиване на територии по поречието на р. Конго. Колонизацията се извършва въз основа на покупки на поземлени парцели и придобиване на концесии. Основа на икономиката на Белгийско Конго е добивът на каучук, но се експлоатират и другите природни богатства, с които разполага страната. На Берлинската конференция за Конго от 1884 – 1885 г. владенията са признати за частна собственост на белгийския крал. През следващите години териториите и народите, включени в днешна Демократична Република Конго, са брутално експлоатирани. Цели области са обезлюдени вследствие на ужасяващото третиране от страна на губернаторите, назначени от краля.
През 1908 г. Леополд II е принуден да се откаже от частното си владение, като го прехвърли на белгийската държава. През 1960 г. избухват безредици, вследствие на които на 30 юни 1960 г. Белгия дава независимост на колонията, но бързото оттегляне на администрацията ѝ, както и на капиталовложенията, се отразява изключително негативно на новата република.
След обявяването на независимостта президент става Жозеф Касавубу (1910 – 1969), а министър-председател – Патрис Лумумба (1925 – 1964). Малко след това избухват тежки безредици, а провинция Катанга обявява независимост. С намесата на ООН и Белгия, държавната цялост е възстановена през 1963 г.
След множество военни преврати през 1965 г. начело на държавата застава Жозеф Дезире Мобуту (1930 – 1997). Смятаният за гарант на стабилността лидер получава подкрепата и на европейските държави. Мобуту преименува държавата и реката на Заир, осъществява частично одържавяване в чуждестранните компании и експлоатира държавата с цел лично забогатяване. През 80-те години на 20 век диктаторският му режим получава отзвук в международен план. Свалянето му от власт обаче се осъществява едва през 1997 г., когато президентският пост е поет от Лоран Дезире Кабила (1941 – 2001).
Валута / Език (лингвистика)
ISO |
Валута |
Символ |
Significant Figures |
CDF |
Конгоански франк
(Congolese franc) |
Fr |
2 |