Кала́брия (Calabria, на местен диалект: Calàbria, на гръцки: Καλαβρία, на грико: Calavrìa, Калаври́я; старо латинско име: Bruttium, Брутциум) e административен регион в Южна Италия с население – 2 009 124 жители (2008). Граничи на север с регион Апулия, на запад с Тиренското море, на изток и на юг с Йонийското море. Месинският пролив отделя региона от Сицилия.
Първите останки на човешка дейност са през Палеолита. През 3 хилядолетие или през 2 хилядолетие пр.н.е. в района идват някои италийски племена. В южната част на Калабрия се установяват Брутиите, и на северната и́ част Луканите.
През 8 век пр.н.е. идват в калабрийските брегове първите гръцки колонизатори, които започват да създават градове, и наричат тези колонии „Магна Греция“. Най-важните гръцки градове са били Регион (гръцко име: Ρέγιον, латинско име: Rhegium, днес Реджо Калабрия) и Локрои Епизефириои (гръцко име: Λοκροὶ Επιζεφύριοι, латинско име: Locri Epizephirii, днес Локри) на юг, а Кротон (гръцко име: Κρότων, латинско име: Kroton, днес Кротоне) и Сибарис (гръцко име: Σύβαρις, латинско име: Sybaris) на север.
Всеки гръцки град е бил независим е често те са водели борби със съседните колонии. Затова северните колонии се превземат от луканите през 4 век пр.н.е., а през 3 век пр.н.е. целият регион се превзема от римляните. През римското управление калабрийският полуостров е наречен Брутциум (Bruttium, от името на племето Брутии), а името Калабрия показва днешния регион Пулия. Административен център на римския регион е бил град Региум (Реджо Калабрия), където още се говорел на гръцки.
Карта, показваща че Калабрия се е наричала Бритиус, а всъщност КАЛБРИЯ е тока на ботуша – Calabria
След падането на римската империя районът е разорен от готските нашествия и на следващите византийско-готски войни (535-553 г.). Под византийското управление районът е включен в сицилианската тема (една от административните деления на византийската империя. След лангобардския нахлуване, Калабрия остава византийска и добива съвременното си името, когато Сицилия е превзета от арабите през 8 век (нова „тема на Калабрия“). Заради заплахата на арабските разбойници, главните градове на бреговете са напуснати (освен Региум) и хората търсят подслон на планините, където създават много малки селища, които могат да се защитават лесно. Икономика на района влиза в криза.
През цялото Средновековие, Калабрия често променят управлението си: през 1061 г. нормадците, през 1443 г. французите и през 1465 г. испанците. Калабрия става част на неаполитанското кралство. След наполеоновия период регионът участва Кралството на двете Сицилии.
След италианското движение за независимостта, Рисорджименто (някои битки на Джузепе Гарибалди се водят в Калабрия), регионът участва италианското кралство в 1861 г. В 28 декември 1908 г. град Реджо Калабрия и южната част на региона са унищожени от меснинското земетресение. След втората световна война регионът участва италианската република.
