Разположен е в северната част на страната на бреговете на Туниското езеро и Средиземно море, свързани с канал помежду си. Населението на града е 747 240 души според преброяването от 2014 г.
В съседство до Тунис се намира древният град Картаген, главният съперник на Римската република в Западното Средиземноморие. От 12 до 16 век при Алмохадите и Хафсидите, които установяват там своята столица, Тунис е сред най-важните центрове на ислямския свят.
През 1534 г. Тунис е завладян от Османската империя. Следващата година последният султан Мулаи Хасан, подпомогнат от император Карл V, си връща града; той и наследниците му управляват като васали на Карл V и Филип II до 1574 г.
Османците си връщат града, но след 1591 г. местните бейове са практически независими и Тунис процъфтява като център на пиратството и търговията.
През 1655 г. английският адмирал Робърт Блейк е изпратен в Средиземноморието, за да получи компенсации от страните, поддържащи пиратството, за нападаните английски кораби. Само беят на Тунис отказва да плати и Блейк напада арсенала му в Порто Фарина. Това е първият случай във военноморската история, при който брегови батареи са превзети само с артилерийски обстрел и без наземен десант.
.jpg)
.jpg)
