Карта - Иран (Islamic Republic of Iran)

Национално знаме на Иран

Тя е 17-а в света по територия с площ 1 648 195 km². Населението ѝ е ок. 75 милиона души. Страната е смятана за регионална сила и има важно геополитическо значение със своето стратегическо разположение между Близкия изток, Централна Азия и Южна Азия и със значителните си запаси от нефт и природен газ. Столица на Иран е град Техеран, най-големият град и най-важният политически, културен и стопански център в страната. Иран е мултикултурна страна с много етнически и езикови групи. Най-големи етнически групи са: перси (61%), азери (16%), кюрди (10%) и лури (6%).

Иран е център на една от най-древните цивилизации в света. Първата трайна държава на територията на днешен Иран е образуваното през 28 век пр.н.е. царство Елам. Ираноезичните мидийци създават своя империя в края на 7 век пр.н.е. Те са наследени от иранската Персийска империя, елинистичната държава на Селевкидите и две последователни ирански държави – Партското и Сасанидското царство. В средата на 7 век страната е завладяна от мюсюлманите и под властта на мюсюлманските владетели персийският език и култура се разпространяват в цялото Иранско плато и отвъд него в Централна Азия. Под властта на династии, като тези на Тахиридите, Сафаридите, Саманидите и Буидите Иран се обособява като самостоятелна държава в рамките на Ислямския свят. Процъфтяващите иранска литература, философия, медицина, астрономия, математика и изкуство се превръщат в основен елемент на ислямската цивилизация.

Макар през следващите столетия Иран да попада под властта на чужди, главно тюркски и монголски династии, персийската култура продължава да играе важна роля, оказвайки силно влияние върху завоевателите – Газнавиди, Селджуци, Илханиди и Тимуриди. В началото на 16 век на власт се установява местната династия на Сефевидите, която налага като официална религия в страната шиитския клон на исляма. Персийската конституционна революция от 1906 година установява в страната конституционна монархия, последвана от няколко авторитарни режима. Ислямската революция от 1979 година превръща страната в теократична ислямска република.

Иран е разположен в югозападна Азия и се простира между 24-ия и 40-ия северен паралел и 44-ия и 64-ия източен меридиан. С територията си от 1 648 195 km² страната се намира на 17-о място в света. Иран граничи със седем страни: на изток – Пакистан (909 km граница) и Афганистан (936 km), на североизток – Туркменистан (1000 km), на северозапад – Азербайджан (500 km) и Армения (35 km), на запад – Турция (500 km) и Ирак (1458 km). Северната граница на Иран е Каспийско море – най-голямото езеро в света – с дължина на бреговата ивица 756 км. На юг Иран има 2045 км излаз на Персийския и Омански заливи. Двата залива са свързват чрез Ормузки проток, важен морски път със стратегическо значение.

С изключение на Каспийското крайбрежие и провинцията Хузестан преобладаващата част от територията на Иран е заета от Иранското плато. Иранския релеф като цяло е планински с десетки скалисти вериги и хребети, разделящи речни басейни и плата. Най-гъсто населени са планинските райони. От северозапад до югоизток се простира планинската верига Загрос. Планинската верига Алборз, която е по-къса и по-тясна от Загрос, обгражда Каспийското крайбрежие на Иран. Нейният най-висок връх Дамаванд с височина над 5600 м е и най-високата точка на Иран.

Големите плодородни равнини на Иран са около Каспийското крайбрежие и северния край на Персийския залив, където е устието на р. Арванд (Shatt al-Arab). Покрай бреговете на Оманския залив, Ормузкия проток и южната част на Персийския залив се намират по-малки равнини.