Суринамски долар
$
Суринамският долар (Surinaamse dollar) е валутата на Суринам от 2004 г. Обикновено се съкращава със знака долар ($), или алтернативно Sr $, за да се разграничи от други валути, деноминирани в долари. Той е разделен на 100 цента.Доларът заменя суринамския гулден на 1 януари 2004 г., като един долар се равнява на 1000 гулдена. Първоначално са налични само монети, като банкнотите се забавят до средата на февруари, като се съобщава, че има проблем с принтера.
Старите монети, деноминирани в центи (т.е. 1 100 000 гулден), са обявени за еквивалентни на същата стойност в новите стотинки, като по този начин се отхвърля необходимостта от производство на нови монети. Така например стара монета от 25 цента, по-рано струваща 1⁄4 гулдена, сега струва 1⁄4 долара (еквивалентно на 250 гулдена).
Суринамците често отбелязват валутата си като SRD, за да я разграничат от щатския долар, който също се използва за котиране на цени за електронни стоки, домакински мебели, уреди и автомобили.
През януари 2011 г. суринамският долар е фиксиран на 3,25 суринамски долара за 1 щатски долар. През ноември 2015 г. това е променено на фиксиран курс от 1 щатски долар = 4 суринамски долара, а през април 2016 г. това е отново променено. Към 23 октомври 2018 г. 1 евро се равнява на 8,54 суринамски долара.
Страна
-
Суринам
Република Суринам (Republiek Suriname) е държава в северната част на Южна Америка. В миналото е наричана Нидерландска Гвиана. Официален език в страната е нидерландският.
Индианците суринени (от които страната получава името си) са най-ранното известно население на района. Към 16 век обаче суринените са изтласкани от други южноамерикански индианци, а именно араваките и карибите. На 12 октомври 1492 г. Христофор Колумб открива Новия свят. През 1499 г. Америго Веспучи открива северния бряг на Южна Америка и Испания проучва Суринам през 1593 г. През 17 век има няколко опита на нидерландците и англичаните да колонизират Суринам, като накрая нидерландците успяват да постигнат стабилен контрол. Нидерландия използва труда на роби предимно от африкански произход. Поради лошото отношение много от робите бягат в джунглата. Тези избягали роби, наричани още „джуки“ (Djukas) или „бакабуси ненгре“ (Bakabusi Nengre), често се връщали и нападали плантациите. Робският труд е отменен едва през 1863 г., с което Нидерландия става една от последните страни, които го премахват (управляваните от Испания Куба и Пуерто Рико имат роби съответно до 1880 и 1873 г.). Робите обаче са освободени чак през 1873 г. След отмяната на робството на плантациите са доведени наемни работници от Нидерландска Индия (съвременна Индонезия).