Осетински език

Осетински език
Осетинският език (ирон æвзаг) е езикът на осетинците. Принадлежи към източноиранските езици и е разпространен в Република Северна Осетия и в Южна Осетия и е наследник на средновековния алански език. Броят на владеещите го е около 450-500 хиляди души (само в Русия 488 000), от тях в Северна Осетия има около 300-350 хиляди. Според преброяването от 2002 осетински език владеят 9388 руснаци, 1866 арменци, 1107 кабардинци и 737 ингуши.

Съвременният осетински език се образува от смесването на ираноезичното население в предпланинските области в Северен Кавказ (кавказки алани), изтласкано покрай нашествието на татаро-монголите на Тамерлан в планинския район на Централен Кавказ, с коренното население, което говори езици от кавказката група. Това води до появата на необичайни за индоевропейските езици езикови явления във фонетиката (гърлени съгласни), в морфологията (силно развита аглутинативна падежна система, каквато не е характерна за иранските езици като цяло), в речниковия състав (думи с неясен произход, семантични паралели и заемки от адигейските, нахско-дагестанските и картвелските езици, най-вече от ингушки, кабардински, грузински).

Осетинският език съхранява и следи от древен контакт с германски, тюркски, славянски и угро-фински езици.

Въз основа на анализа на Зеленчукския надпис може да се предположи, че предците на осетинците – кавказските алани – са имали писменост още през 10 век. Според езиковеда К. Е. Гагкаев, „Зеленчукският надпис се характеризира с постоянство в предаването на еднакви осетински звукове с еднакви гръцки букви, което говори за известни навици и традиции в тази област“.

Зеленчукският надпис съдържа следния текст с гръцки букви:

Ις Χς Исус Христос Οατς(?) Νικολαοή Свети (?) Николай Σαχηρη φουρτ син на Сахир X... ρη φουρτ Χ... Х... син на Х... Πακαθαρ Πακαθαη φουρτ син на Бакатар Бакатай Ανπαλ Αναπαλανη φουρτ син на Анбал Анабалан λακανη τζηρθε (?) паметник (?) на младежа <λακανητε ηρθε> (?) (младежа Ири ?)

Поради краткия текст на надписа е възможно тълкуване чрез тюркски или кавказки езици. Самият надпис се смята за изгубен и е невъзможно повторно снемане на текста.

До втората половина на 18 век сведения за осетинска писменост няма. За религиозни цели през 1798 се издава първата осетинска печатна книга (катехизис), набрана на кирилица. От другата страна на Кавказ в началото на 19 век се издават църковни книги набрани на грузинска азбука.

Съвременната осетинска писменост е създадена през 1844 от руския филолог от фински произход Андреас Шьогрен. От 1923 до 1938 се използва латински вариант, а след 1938 в Северна Осетия се използва кирилицата. В Южна Осетия се използва грузинската азбука до 1954, а след това се преминава на кирилица. При прехода към кирилица през 1938 доста знаци от азбуката на Шьогрен се заменят от двубуквени съчетания ([дз], [дж], [хъ] и т.н.), от некирилските букви остава само буквата Ӕ. По нея веднага се разпознават текстове на осетински, понеже тя не се среща в други кирилски азбуки. Съвременнаата осетинска азбука се състои от 42 букви (за букви се смятат и двубуквените съчетания [дз], [дж], [гъ] и т.н.), а някои букви ([ё], [щ], [ь], [я] и др.) се използват само за руски думи.