Татарски език
Татарският език (самоназвание: татар теле) е тюркски език.
Той е официалният език на Република Татарстан в Руската федерация и най-разпространеният език в Русия след руския. Говори се от около 8 000 000 души в Русия, Китай, Турция, Полша, Украйна, Финландия, Естония и Средна Азия.
Татарският език се е формирал заедно с диференцирането на народността, носител на езика – татарите, в районите на Поволжието и Урал. В татарския език може да се открие определено влиянието на съседните угро-фински езици (марийски, удмуртски) най-вече във фонетиката, макар че не е ясно дали влиянието не е било двупосочно, а в речниковия състав от арабски, персийски и руски език.
Класифицира се като къпчакски тюркски език, макар че в него се откриват и доста огузки черти, като например непълната промяна на начално пратюркско * в африката. Това двояко застъпване отличава стандартния татарски език (създаден въз основа на казанския говор) от сибирско-татарските езици (хакаски език, шорски език). Промяната * > е последователно прокарана в думи като: cide „седем“, cır „песен“, celek „костен мозък“, cuy- „лишавам се“ и др., които са по-близки до къпчакските форми, но отсъства от думи като: yan- „горя“, yomırka „яйце“, yeget „юнак, джигит“, които са по-близки до огузките форми.
Татарският език се различава съществено във фонетично отношение от съседния му чувашки език.
Най-ранният известен писмен паметник е поемата „Киса и Йосиф“, написана през XIII в. от Кул Гали (загинал по времето на монголското завоевание на Волжка България през 1236 г.). Езикът на поемата съчетава елементи от староогузкия и къпчакски език. През периода на Казанското и Астраханското ханства се различава старотатарският език, за който са характерни голям брой заемки от арабски и персийски език, като имената на дните на седмицата: düşəmbe, sişəmbe, çərşəmbe, pənceşəmbe, comğa, şimbə, yaqşəmbe; думи от всекидневието като: rəhmət „благодарност“, məhəbbət „любов“, qanun „закон“, baqça „градина“, şəhər „град“, xaq „цена“, bazar „пазар“, hoday „господ“, zirat „гробище“. След завладявнето на Казанското ханство от Иван Грозни в татарския започват да поникват русизми като: zakon, poyez „влак“, çəynək „чайник“, börənə „цепеница“ и др., а по-късно и заемки от западноевропейски езици.
Той е официалният език на Република Татарстан в Руската федерация и най-разпространеният език в Русия след руския. Говори се от около 8 000 000 души в Русия, Китай, Турция, Полша, Украйна, Финландия, Естония и Средна Азия.
Татарският език се е формирал заедно с диференцирането на народността, носител на езика – татарите, в районите на Поволжието и Урал. В татарския език може да се открие определено влиянието на съседните угро-фински езици (марийски, удмуртски) най-вече във фонетиката, макар че не е ясно дали влиянието не е било двупосочно, а в речниковия състав от арабски, персийски и руски език.
Класифицира се като къпчакски тюркски език, макар че в него се откриват и доста огузки черти, като например непълната промяна на начално пратюркско * в африката. Това двояко застъпване отличава стандартния татарски език (създаден въз основа на казанския говор) от сибирско-татарските езици (хакаски език, шорски език). Промяната * > е последователно прокарана в думи като: cide „седем“, cır „песен“, celek „костен мозък“, cuy- „лишавам се“ и др., които са по-близки до къпчакските форми, но отсъства от думи като: yan- „горя“, yomırka „яйце“, yeget „юнак, джигит“, които са по-близки до огузките форми.
Татарският език се различава съществено във фонетично отношение от съседния му чувашки език.
Най-ранният известен писмен паметник е поемата „Киса и Йосиф“, написана през XIII в. от Кул Гали (загинал по времето на монголското завоевание на Волжка България през 1236 г.). Езикът на поемата съчетава елементи от староогузкия и къпчакски език. През периода на Казанското и Астраханското ханства се различава старотатарският език, за който са характерни голям брой заемки от арабски и персийски език, като имената на дните на седмицата: düşəmbe, sişəmbe, çərşəmbe, pənceşəmbe, comğa, şimbə, yaqşəmbe; думи от всекидневието като: rəhmət „благодарност“, məhəbbət „любов“, qanun „закон“, baqça „градина“, şəhər „град“, xaq „цена“, bazar „пазар“, hoday „господ“, zirat „гробище“. След завладявнето на Казанското ханство от Иван Грозни в татарския започват да поникват русизми като: zakon, poyez „влак“, çəynək „чайник“, börənə „цепеница“ и др., а по-късно и заемки от западноевропейски езици.
Страна
-
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Тя е най-голямата по територия държава в света. Обхваща обширни територии в Източна Европа и Северна Азия. Русия граничи с 18 държави – с 16 по суша (12 в Европа и 4 в Азия) и с 2 по вода (със САЩ при Беринговия пролив и с Япония при Южнокурилския пролив). Общата дължина на държавните граници възлиза на 57 946 km. Северната и източната ѝ граница представляват Северния ледовит (19 240 km) и Тихия океан (12 280 km). Има излаз на Каспийско море (920 km), Азовско море (672 km), Черно (430 km), Балтийско (135 km), вкл. Финския залив (540 km). Със 17 098 242 km2 Русия е най-голямата страна по територия в света, като покрива 1/8 от обитаемата площ на Земята. Използва 11 часови зони. Със 146 млн. души население тя е 9-а страна по население. Има редица от най-разнообразните природни среди и релефи. Притежава най-големите световни запаси от минерали и енергийни ресурси и е на първо място в света по добив на нефт и природен газ. Русия е често определяна като енергийна суперсила от запада. Страната има най-обширните горски масиви в Европа и в света, а нейните езера съдържат приблизително 1/4 от световния запас на чиста, незаледена вода.