Полски език
Полският език (самоназвание: język polski или polszczyzna) е западнославянски език, говорен най-вече от поляци в Полша. Принадлежи към лехитската подгрупа на западнославянските езици. Полският е официален език в Полша, но е използван по цял свят от полски малцинства в други държави. Един от официалните езици на Европейския съюз. Полският език използва латинската азбука, която съдържа 9 допълнителни букви (ą, ć, ę, ł, ń, ó, ś, ź, ż). Полският е тясно свързан с кашубския, силезийския, горнолужишкия, долнолужишкия, чешкия и словашкия език.
Въпреки че австрийската, немската и руската администрации упражняват огромен натиск върху полската нация през XIX в. и началото на XX в. след Разделянията на Полша, което води до опити за потискане на полския език, богата литература се развива през вековете и езикът понастоящем има най-голям брой говорещи от западнославянската група. Той е вторият най-говорим славянски език след руския, следван от украинския език.
В миналото полският е бил много разпространен език в Централна и Източна Европа. Днес той е роден език на 38,5 млн. поляци в Полша и втори език на немалка част от населението, обитаващо западните части на Беларус, Литва и Украйна. Поради значителната емиграция на поляци през различни периоди от време мнозина от тях днес населяват Австралия, Канада, Великобритания и САЩ. Поради това се счита, че общият брой на говорещите полски достига до 45 млн. души.
Полският език е повлиян от няколко езика – най-много от латинския, чешкия, френския, италианския, старобеларуския, руския, а в последно време – и от английския, особено от елементи на американския английски. В Горна Силезия регионалните диалекти са повлияни от немски елементи.
Много думи са заети от немския език в резултат на съседството и взаимните влияния между двете страни още от Средновековието. Примери са шляхта (szlachta, от немски Geschlecht, „дворянство“), ратуш (от немски Rathaus, „сграда на общинската управа“) и т.н. Други думи показват чешки произход, като ханба (hańba) и брама (brama).
След Втората световна война, в резултат от масовото обучение и миграция, стандартният полски става по-хомогенен, макар че регионалните диалекти остават. В западните и северните територии, населявани от поляци, изселени от териториите, анексирани от Съветския съюз, по-старото поколение продължава да говори език, характерен за предишните източни провинции.
Въпреки че австрийската, немската и руската администрации упражняват огромен натиск върху полската нация през XIX в. и началото на XX в. след Разделянията на Полша, което води до опити за потискане на полския език, богата литература се развива през вековете и езикът понастоящем има най-голям брой говорещи от западнославянската група. Той е вторият най-говорим славянски език след руския, следван от украинския език.
В миналото полският е бил много разпространен език в Централна и Източна Европа. Днес той е роден език на 38,5 млн. поляци в Полша и втори език на немалка част от населението, обитаващо западните части на Беларус, Литва и Украйна. Поради значителната емиграция на поляци през различни периоди от време мнозина от тях днес населяват Австралия, Канада, Великобритания и САЩ. Поради това се счита, че общият брой на говорещите полски достига до 45 млн. души.
Полският език е повлиян от няколко езика – най-много от латинския, чешкия, френския, италианския, старобеларуския, руския, а в последно време – и от английския, особено от елементи на американския английски. В Горна Силезия регионалните диалекти са повлияни от немски елементи.
Много думи са заети от немския език в резултат на съседството и взаимните влияния между двете страни още от Средновековието. Примери са шляхта (szlachta, от немски Geschlecht, „дворянство“), ратуш (от немски Rathaus, „сграда на общинската управа“) и т.н. Други думи показват чешки произход, като ханба (hańba) и брама (brama).
След Втората световна война, в резултат от масовото обучение и миграция, стандартният полски става по-хомогенен, макар че регионалните диалекти остават. В западните и северните територии, населявани от поляци, изселени от териториите, анексирани от Съветския съюз, по-старото поколение продължава да говори език, характерен за предишните източни провинции.
Страна
-
Полша
Република Полша (Rzeczpospolita Polska, Жечпосполита Полска) е държава в Централна Европа. Тя граничи с Германия на запад, с Чехия и Словакия на юг, с Украйна и Беларус на изток, и с Литва и Русия (Калининградска област) на север, както и с Балтийско море. Общата ѝ площ възлиза на 312 679 km², което я прави 66-а по площ в света и 9-а в Европа. Полша е унитарна държава, разделена на 16 войводства. С население от 38 милиона души Полша се нарежда на 34-то място в света по население и като 6-ата най-многолюдна страна членка на Европейския съюз.
Основаването на полската държава се свързва с налагането на християнството през 966 г. от княз Мешко I на територия, приблизително сходна с тази на съвременна Полша. През 1025 г. се формира Обединено кралство на Полша. През 1385 г. то е наследено от Кралство Полша, което впоследствие образува съюз с Великото литовско княжество, известен като Жечпосполита. Съюзната държава престава да съществува през 1795 г., когато Прусия, Руската империя и Австрийската империя си поделят земите ѝ. През 1918 г. Полша връща независимостта си след оттеглянето на Русия и загубата на Германия през Първата световна война, вж. Втора полска република. През септември 1939 г. е нападната едновременно от нацистка Германия и Съветския съюз (СССР), които си поделят територията ѝ (съгласно пакта Молотов-Рибентроп), с което започва Втората световна война. По време на войната загиват над 6 милиона полски граждани, а голяма част от еврейското население е избито. След 1945 г. СССР налага социалистически строй и страната е трансформирана в народна република. Падането на социализма в Източна Европа през 1989 г. дава началото на т.нар. „Трета полска република“. -
Украйна
Украйна (Україна) е държава в Източна Европа. Тя граничи с Черно море и Азовско море на югоизток, с Русия на изток, с Беларус на север, с Полша, Словакия и Унгария на запад, с Румъния и Молдова на юг. Площта ѝ е 603 628 km², 7% от които са водни площи.
Територията на днешна Украйна е важен център на източнославянската култура през Средновековието, преди да бъде поделена между различни държави. Краткият, но твърде бурен период на независимост (1917 – 1921) след Октомврийската революция, приключва с присъединяването на Украйна към СССР. Украйна отново става независима след разпадането на СССР през 1991 г. От юни 2022 г. Украйна е член на Инициатива „Три морета“.
