Чешки език
Чешкият език е един от западнославянските езици. Говорен е главно в Бохемия, Моравия, части от Силезия. Той е официалният език на Чехия.
Най-стари сведения за чешкия език се черпят от старославянските паметници (Киевски листове), 10 век, Пражки глаголически листове, 11 век), също и от съчинения на латински език (легенди, хрониката на Козма Пражки), повечето от 12 – 13 век, в които се срещат отделни чешки думи и изрази. През 14 век на чешки език се създават значителен брой научни и литературни съчинения. Като книжовен език постепенно се налага средночешкият диалект около Прага. Към 15 век завършват присъщите за чешки език процеси:
* изчезване на носовите гласни;
* еровете в слаба позиция отпадат, а в силна се изясняват;
* извършват се прегласи на съгласните (r –> ř);
* g –> звучна гласилкова проходна h ;
* y и i се изравняват по гласеж;
* именното склонение се групира в зависимост от граматическия род. Изчезват формите за минало свършено време (аорист) и имперфект (минало несвършено време) при глаголите.
Диалектните различия постепенно намаляват под влияние на езиковите норми, наложени от Ян Хус. През 16 век за развитието на книжовния език допринасят хуманистите, преводът на Кралицката библия и трудовете на Ян Коменски. Окончателното формиране на чешкия книжовен език се извършва от писателите и филолозите през 19 век (Павел Шафарик), които обогатяват речниковия му състав и го изчистват от чужди заемки.
Най-стари сведения за чешкия език се черпят от старославянските паметници (Киевски листове), 10 век, Пражки глаголически листове, 11 век), също и от съчинения на латински език (легенди, хрониката на Козма Пражки), повечето от 12 – 13 век, в които се срещат отделни чешки думи и изрази. През 14 век на чешки език се създават значителен брой научни и литературни съчинения. Като книжовен език постепенно се налага средночешкият диалект около Прага. Към 15 век завършват присъщите за чешки език процеси:
* изчезване на носовите гласни;
* еровете в слаба позиция отпадат, а в силна се изясняват;
* извършват се прегласи на съгласните (r –> ř);
* g –> звучна гласилкова проходна h ;
* y и i се изравняват по гласеж;
* именното склонение се групира в зависимост от граматическия род. Изчезват формите за минало свършено време (аорист) и имперфект (минало несвършено време) при глаголите.
Диалектните различия постепенно намаляват под влияние на езиковите норми, наложени от Ян Хус. През 16 век за развитието на книжовния език допринасят хуманистите, преводът на Кралицката библия и трудовете на Ян Коменски. Окончателното формиране на чешкия книжовен език се извършва от писателите и филолозите през 19 век (Павел Шафарик), които обогатяват речниковия му състав и го изчистват от чужди заемки.
Страна
-
Чехия
Чешката република (Česka republika), съкратено Чехия (Česko), е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа. Тя граничи с Полша на север, Германия на север и запад, Австрия на юг и Словакия на изток. Включва историческите области Бохемия, Моравия и Чешка Силезия. Площта ѝ е 78 865 km2, от които 77 288 km2 суша и 1577 km2 водна площ.
Развитието на държавност по чешките земи е дълбоко свързано със славяните, чиято първа значима държава – Великоморавия – възниква през 9 век и бързо попада под немско влияние. През 10 век възникналото на мястото на Великоморавия Бохемско кралство става част от Свещената римска империя. То достига своя апогей под управлението на Карл IV, който полага основите на чешката национална идентичност със създаването на Карловия университет през 1348 г. Именно един от неговите ректори, Ян Хус, дава началото на чешката Реформация и въвлича страната в дългите религиозни конфликти, разтърсили континента в следващите векове. В последвалите сблъсъци с Хабсбургите чешката държавност е почти ликвидирана и се възстановява едва под влиянието на общоевропейския национализъм през 19 век. Краят на Първата световна война позволява на чехите и близките до тях словаци да създадат нова държава – Чехословакия, която през 1945 г. става част от Източния блок и просъществува до 1993 г., когато от нея се отделят Чехия и Словакия.