Език - Унгарски език

Език  >  Унгарски език

Унгарски език

Унгарският език е угро-фински език, нямащ нищо общо с останалите езици от Централна Европа. Като един от малкото модерни европейски езици, които не принадлежат на индоевропейското езиково семейство, той винаги е представлявал голям интерес за езиковедите. Говорен е в Унгария и от унгарските малцинства в седем съседни държави. Унгарското име за езика е magyar.

Има около 14,5 милиона говорещи, от които 10 милиона живеят в днешна Унгария. Около три милиона живеят в области, отстъпени от Унгария след Първата Световна Война. От тези най-голямата група живее в Румъния, където има приблизително 1,4 милиона унгарци, особено в Трансилвания (Erdély), включително окръзите Харгита (Hargita), Муреш (Maros) и Ковасна (Kovászna). Останалите унгароговорещи малцинства се намират в Словакия, Украйна, Сърбия, Хърватия, Австрия и Словения, а също така има и около милион души, разпръснати из други части на света (виж Географско разпространение).

Унгарският е член на угърските езици, които са подгрупа на угро-финските езици, които пък от своя страна са клон на уралските езици. Сходства между угърските и финските езици са били забелязани през 70-те години на XVII век и установени, заедно със сходствата между всички езици от уралското семейство, през 1717 г., въпреки че класификацията на унгарския продължила да бъде въпрос на политически спорове през осемнайсети и деветнайсети век. Днес уралското семейството се смята за един от най-добрите примери за голямо езиково семейство заедно с индоевропейското и австронезийското.

Страна

Австрия

А̀встрия, официално Репу̀блика А̀встрия (Republik Österreich или само Österreich ) е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа. Австрия граничи с Лихтенщайн и Швейцария на запад, Италия и Словения на юг, Словакия и Унгария на изток, Германия и Чехия на север. Към 1 януари 2011 г. населението на страната надхвърля 8,4 милиона, от които австрийците са 7,5 милиона. Официалният език в страната е австрийският стандарт на немския език, а други малцинствени езици с частичен официален статут са хърватският, словенският и унгарският.

Площта на страната е 83 872 km², а климатът е умереноконтинентален в ниските части и алпийски – във високите. Релефът е предимно планински, като едва 32% от територията на страната са под 500 метра надморска височина. Съществена част от Алпийската планинска верига е разположена в Австрия, а най-високият връх е Гросглокнер в Източните Алпи.

Румъния

Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа. Тя граничи на североизток с Молдова и Украйна, на запад – с Унгария и Сърбия, а на юг – с България. На изток има излаз на Черно море. Площта ѝ е 238 391 km², от които 231 244 km² суша и 7 152 km² водна площ.

Общата дължина на границата на Румъния е 3 149,9 km, от тях 681 km с Молдова, 649 km с Украйна, 631 km с България, 546 km със Сърбия и 448 km с Унгария. Най-високата точка в страната е връх Молдовяну (2 544 m н.м) в Карпатите.

Словакия

Словакия (Slovensko) е република в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Чехия на северозапад, с Полша на север, с Украйна на изток, с Унгария на юг и с Австрия на югозапад. От 2004, Словакия е страна-членка на Европейския съюз, и НАТО. Последните реформи на правителството, достъпът до средства на Европейския съюз, както и целенасочените инвестиции в инфраструктурно и благоустройствено развитие, правят Словакия една от най-бързо развиващите се икономики в Централна и Източна Европа.

Земите на Словакия са заселени със славяни през V век. Те създават „праславянска“ държава, известна като княжество Нитра. През VІІІ век се слива със съседна Моравия, създавайки държавата Великоморавия, която през 829 достига златния си век с делото на светите братя Кирил и Методий при управлението на княз Ростислав. Самият Св. Методий умира и е погребан в Моравия. По-късно последователите на двамата братя са прогонени от Великоморавия в Средновековна България заради преориентиране на политиката на Великоморавия от Византия към Германия.

Сърбия

Основната част – 80% от територията на Сърбия се намира на Балканския полуостров, а 20% – в Панонската низина. Общата дължина на границите на страната е 2114,2 km.

Общата ѝ площ е 77,47 хил. km², от които: Сърбия – 55,97 хил. km² и Войводина – 21,51 хил. km²; Територията на Косово и Метохия е 10,89 хил. km². Северната част на страната заема Среднодунавската равнина, а останалите са заети от ниски и средно високи планини – Повлен, Беляница, Златибор, Чемерна, Копаоник, Сува планина, граничните Шар планина и Кораб планина с най-висок връх Черни (2764 m). В страната има над 15 върха с височина над 2000 m. Преобладаващият в страната климат е умерено-континентален.

Украинска съветска социалистическа република

Украйна (Україна) е държава в Източна Европа. Тя граничи с Черно море и Азовско море на юг, с Русия на изток, с Беларус на север и с Полша, Словакия, Унгария, Румъния и Молдова на запад. Площта ѝ е 603 628 km², 7% от които са водни площи.

Територията на днешна Украйна е важен център на източнославянската култура през Средновековието, преди да бъде поделена между различни държави. Краткият, но твърде бурен период на независимост (1917 – 1921) след Октомврийската революция приключва с присъединяването на Украйна към СССР. Украйна отново става независима след разпадането на СССР през 1991 г.

Унгария

Унгария (Magyarország ) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Австрия, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватия и Словения. Площта ѝ е 93 030 km 2, от които 92 342 km 2 суша и 688 km 2 водна площ.

Унгарското име на страната е Magyarország, съставено от magyar („унгарски“) и ország („страна“). Думата magyar идва от magyeri („маджари“), едно от седемте главни полуномадски унгарски племена, които се установяват в Централна Европа в края на IX век. Първата част на името – magy, вероятно идва от протоугърското *mäńć- („човек“), срещащо се също в етнонима „манси“ (mäńćī, mańśi, måńś). Втората част – eri („човек“, „хора“, „род“) се е запазила в унгарското férj („съпруг“) и е когнатна с марийското erge („син“) и архаичното финско yrkä („младеж“).

Черна гора

Черна гора (Црна Гора, Crna Gora, „Черна планина“) е държава на Балканския полуостров. Граничи с Хърватия и Босна и Херцеговина на запад, Сърбия на североизток, Косово на изток и Албания на юг. Има излаз на Адриатическо море. Държавна и административна столица е Подгорица (130 хил. ж.), а историческата столица на страната е Цетине. Площта ѝ е 13 812 km², от които 13 605 km² суша и 207 km² водна площ.

Последният държавен глава, преди включването на Черна гора в състава на Югославия, е крал Никола I, който е прадядо на Симеон Сакскобургготски.

Език

Hungarian language (English)  Lingua ungherese (Italiano)  Hongaars (Nederlands)  Hongrois (Français)  Ungarische Sprache (Deutsch)  Língua húngara (Português)  Венгерский язык (Русский)  Idioma húngaro (Español)  Język węgierski (Polski)  匈牙利语 (中文)  Ungerska (Svenska)  Limba maghiară (Română)  ハンガリー語 (日本語)  Угорська мова (Українська)  Унгарски език (Български)  헝가리어 (한국어)  Unkarin kieli (Suomi)  Bahasa Hongaria (Bahasa Indonesia)  Vengrų kalba (Lietuvių)  Ungarsk (Dansk)  Maďarština (Česky)  Macarca (Türkçe)  Мађарски језик (Српски / Srpski)  Ungari keel (Eesti)  Maďarčina (Slovenčina)  Magyar nyelv (Magyar)  Mađarski jezik (Hrvatski)  ภาษาฮังการี (ไทย)  Madžarščina (Slovenščina)  Ungāru valoda (Latviešu)  Ουγγρική γλώσσα (Ελληνικά)  Tiếng Hungary (Tiếng Việt) 
 mapnall@gmail.com