Страна
Алжир
Алжѝр ( Ал-Джаза́ир), официално название Алжи́рска наро́дно-демократи́чна репу́блика ( ал-Джумхури́я ал-Джазаири́я ад-Димукрати́я аш-Шааби́я), е държава в Северна Африка.
С площ от 2 381 714 км2 той е най-голямата по територия държава в Африка и Арабския свят. На север граничи със Средиземно море, на юг – с Мали, Мавритания и Нигер, на изток – с Либия и Тунис, на запад – с Мароко. По оценка на Националната служба по статистика населението на страната е 37,1 млн. души към 1 януари 2012 г. Столицата е град Алжир.
Сомалия
Сомалия (Soomaaliya, الصومال), официално Федерална Република Сомалия), известна до неотдавна като Демократична република Сомалия, е държава в Източна Африка.
Заема по-голямата част от Сомалийския полуостров, познат като „Африканския рог“. Има площ 637 700 km². Граничи с три страни: Джибути – 65 km, на северозапад; Етиопия – 1 710 km, на запад и Кения – 720 km, на югозапад. На север има брегова линия с Аденския залив, на изток и юг – с Индийския океан. Дължината на брега е 3 230 km, която е най-голямата в Африка. .
Судан
Судан се намира в северната част на Африка и има 853 km брегова линия на Червено море. С площ от 1 886 068 km² това е втората по големина страна на континента след Алжир. По-голямата част от страната е заета от равнини, прекъснати от няколко планински вериги – Мара на запад, Иматонг с най-високия връх Киниети (3187 m) на юг и хълмистата област край Червено море на изток.
Големите реки Сини Нил и Бели Нил се сливат при столицата Хартум и образуват река Нил, която тече на север през Египет към Средиземно море. По-големи притоци на Сини Нил, дължината на която в границите на Судан е почти 800 km, са Диндер и Рахад, а Бели Нил няма големи притоци. На Сини и Бели Нил са разположени няколко язовира, а на Нил на границата с Египет – голямото изкуствено езеро Нубия.
Танзания
Танзания, официално Обединена република Танзания (на суахили:Jamhuri ya Muungano wa Tanzania), е държава в Източна Африка.
Името на държавата е образувано от първите срички от названията на съставилите я бивши държави Танганайка (с едноименното езеро на територията ѝ) и Занзибар (близоразположен архипелаг в Индийския океан). Двете са британски колонии до 1964 г., когато се обединяват под името Обединена република Танганайка и Занзибар. По-късно през същата година името е променено на Обединена република Танзания.
Тунис
Тунис е страна с древна история. Има съхранени паметници на атерийската (35 – 10 хил. г. пр.н.е.), иберо – мавросийската (10 хил. г. пр.н.е.) и капсийската култура. В древността Тунис е населяван от либийски племена. От 12 в. пр.н.е. финикийците основават тук свои колонии, сред които господстващо положение заема Картаген – център на голяма робовладелска държава.
Градът-държава Картаген се е намирал на мястото на днешен Тунис. Завладян е от Римската империя вследствие пуническите войни. През 534 г. Тунис минава под властта на Византия. През VІІ в. е включен в Арабския халифат, което свързва страната с центровете на ислямската цивилизация. След периоди на относително спокойствие и разрушителни нашествия през 16 в. Тунис е завладян от испанците, а по – късно включен в Османската империя (1574 г.). Утвърдилата се през 1705 г. династия на бейовете Хюсеиниди създава независима държава. През 1881 г. Франция окупира Тунис и го превръща в своя колония. От края на 19 в. в Тунис се заражда националноосвободително движение и възникват първите национални организации. От ноември 1942 г. до май 1943 г. страната е окупирана от германски войски. След Втората световна война в Тунис се разгръща активно движение за независимост, като от 1951 г. започва и въоръжена борба с колонизаторите. През юни 1955 г. под натиска на засилилата се националноосвободителна борба Франция предоставя вътрешна независимост на Тунис. На 14 септември 1955 г. се сформира първото национално правителство, възобновява се легалната дейност на политическите партии и масовите организации. На 20 март 1956 г. е подписано ново споразумение, предоставящо на Тунис пълна независимост. През 1963 г. Франция напълно освобождава територията на страната с изтеглянето на войските си от военната база Бизерта. На 25 юли 1957 г. учредителното събрание провъзгласява Тунис за република. За президент е избран Хабиб Бургиба. Правителството поема курс за преодоляване на икономическата изостаналост и зависимостта от Франция. Основа на вътрешнополитическия курс е доктрината за „дестуровския социализъм“, включваща концепциите за национално единство, отсъствие на класова борба, хармония и сътрудничество между всички слоеве на обществото. На практика след 1969 г. се поема курс надясно.
Уганда
Малко се знае за историята по угандийските земи преди пристигането на първите неафриканци, въпреки че е известно, че хора живеят тук от 1 хилядолетие пр.н.е. Когато арабите и европейците пристигат през 19 век, те попадат на много царства в района, които може би са създадени през 16 век. Най-голямото и най-важното от тези царства е все още съществуващото царство Буганда.
Уганда става протекторат на Обединеното кралство през 1894 г. Получава независимост през 1962 г.
Чад
Чад (تشاد, Tchad) е държава в Централна Африка. На север граничи с Либия, на изток със Судан, на юг с Централноафриканската република, а на запад с Камерун, Нигерия и Нигер. Заради голямата отдалеченост от каквито и да било големи водни басейни Чад често е наричана „мъртвото сърце на Африка“. Страната е наречена на едноименното езеро, разположено в западната ѝ част. То е най-големият водоизточник на населението. Най-високият връх е Еми Куси (3445 метра), а най-ниската точка е долината Джураб (160 метра над морското равнище).
От независимостта насам столица е Нджамена, която е и най-големият град. От 1960 до 1990 страната е пострадала от гражданска война и неуспешна либийска инвазия. Северните и източните части са най-опасни поради наличието на стотици бунтовнически групировки, част от които често правят неуспешни опити за преврат. В Чад политическите партии са много, но почти цялата власт е в ръцете на президента Идрис Деби. През юни 2005 година успешно е проведен референдум за промяна на конституцията, която премахва ограничението от два мандата на поста и му позволява да се кандидатира за трети. От 2005 насам в Чад бушува гражданска война, като от едната страна са силите на правителството, а от друга – бунтовници, навлизащи от съседен Судан. Бунтовниците правят неуспешни опити да свалят правителството, като последният е през 2008.
Мавритания
Със своите 1 030 700 км², Мавритания е на 29-то място по големина в света. Площта на страната е приблизително колкото тази на Египет. Теренът е почти изцяло пустинен, на места с каменисти възвишения и скали.
Планинските масиви и платата са концентрирани в централната част на страната. Най-високият връх е Кедиет Иджил, с височина от 915 м над морското равнище. Най-ниската точка е басейнът на соленото езеро Себкхет Те-н-Дгхамча – 5 метра под морското равнище. Между бреговата линия и планинските райони се простират обширни глинести равнини (регове) или равнинни местности, покрити с пясъчни дюни (ергове). Североизточните пустинни райони са познати под името Ел Джуф (пуст ъгъл). Единственото селище там е Шега, което няма постоянно население (с изключение на малка армейска част), а средните годишни валежи са приблизително равни на нула.
Мароко
Кралство Мароко е държава в Северозападна Африка. Покрай Атлантическия океан има дълга крайбрежна ивица, която през Гибралтарския проток достига до Средиземно море. На изток граничи с Алжир, на юг със Западна Сахара и Мавритания, а на север и запад с Атлантическия океан. На север граничи по суша с испанските анклави Сеута и Мелиля. Най-високият връх е висок 4165 м.
Мароко граничи с Алжир на изток и югоизток, макар че границата между двете страни е затворена от 1994 насам. На запад страната има широк излаз на Атлантически океан. На север има излаз на Средиземно море и Гибралтарския проток, част от който контролира. На средиземноморското крайбрежие на страната са разположени испанските територии Сеута, Мелиля, Пеньон де Велес де ла Гомера, Алхусемас и Чафарински острови.
Коморски острови
Коморските острови, официално Коморски съюз (до 2003 г. – Ислямска федерална република на Коморските острови) е островна държава в Африка, в акваторията на Индийския океан, на север от Мозамбикския проток между Мадагаскар и Източна Африка. Държавата обхваща 3 от 4-те големи вулканични острова от архипелага – Гранд Комор, Мохели и Анжуан. Четвъртият – Майот е владение на Франция. Държавно владение са и редица други малки ненаселени острови.
Столица на страната от 1962 г. е най-големият ѝ град Морони (с население 60 200 души, 2003 г.), намиращ се на остров Гранд Комор.
Обединена арабска република
Обединената арабска република (ОАР) е бивша държава, която съществува като съюз между републиките Египет и Сирия. Основана на 1 февруари 1958, тя е първата крачка към пан-арабска нация. Създадена е, тъй като група политически и военни дейци в Сирия се притеснили за опасността от завземането на властта от комунистите и поради това потърсили помощта на президента на Египет, Гамал Абдел Насър.
Съюзът обединява двете нации в една обща държава, столицата на която е Кайро, а на 5 февруари 1958 Насър се самоназначава за неин президент. Египетските военни и технически съветници настъпили към Сирия и комунистическата заплаха била отстранена. По ирония на съдбата, оказало се, че новата държава била подкрепена именно от враговете си. Съветският съюз, целящ да запази своите съюзници в Студената война, бързо започва да продава оръжие на прохождащата република – политика, която тя продължава да води дори след рухването на ОАР.
Джибути
Република Джибути (جيبوتي, Jabuuti) е държава в Източна Африка. Има площ от 22 300 кв. км и граничи с Еритрея, Етиопия и Сомалия. На 20 км от бреговата линия на Джибути се намират брегът на Йемен и Арабският полуостров. До 1977 г. страната е колония на Франция под името Френска Сомалия.
Джибути често се споменава в народните песни на номадските племена в североизточна Африка. Историята на страната може да се проследи до дълбоката древност, когато местните народи са търгували подправки и кожи с Египет, Китай и Индия. Афарите, населяващи и до днес Джибути, са били сред първите африканци, приели исляма. След отварянето на Суецкия канал в средата на 19 век френският интерес към африканските брегове на Червено море, и по-специално Африканския рог нараства. През 1862 френските изследователи Анри Ламбер и Фльорио дьо Лангл купуват от местните султани пристанищния град Обок, с което се бележи началото на френската колонизация. По време на Втората световна война Джибути попада под контрола на режима на Виши след разгрома на свободна Франция. През 1957 година по време на Четвъртата република Джибути получава значителни права за самоуправление. През 1967 в колонията е проведен референдум дали да се запази статутът ѝ като френска територия, като в полза на това гласува 60% от населението. По-късно същата година Джибути е преименувано на Френска територия на Иса и Афари, а 10 години по-късно страната получава независимост след нов референдум.
Еритрея
Еритрея е държава в Източна Африка, основана през 1993 г. след отделяне от Етиопия. Има площ от 121 100 km 2 и население от 5 869 869 души. Столица на Еритрея е Асмара.
Еритрея се намира в Североизточна Африка, по-точно на Сомалийски полуостров и граничи с Червено море. Плодородните равнини са в западната част на страната, докато източната част е предимно пустинна. Климатът в Южна Еритрея е по-хладен, тъй като там се намират високи планини. Най-високата точка в Еритрея е връх Сойра, който е висок 3018 m.
Либия
Либия (ليبيا) е държава в Северна Африка, граничеща със Средиземно море на север, Египет на изток, Судан на югоизток, Чад и Нигер на юг, и Алжир и Тунис на запад. Столицата на Либия е Триполи. Само 2,5% от територията са земеделски обработваеми, но има значителни находища на нефт и природен газ.
С територия 1,8 млн. км 2, от които 90% е пустиня, Либия е четвъртата страна по площ в Африка и 17-а в света. Столицата Триполи наброява 1,7 млн души, а цялото население на страната е 5,7 млн души.
Саудитска Арабия
Кралство Саудитска Арабия (المملكة العربية السعودية Ал-Мамлака Ал-ʻАрабийя Ас-Суʻӯдийя), по-известна като Саудитска Арабия, е най-голямата по територия държава на Арабския полуостров, заемаща по-голямата част от него, и същевременно е втора по големина арабска страна в света (след Алжир). Тя граничи с Йордания и Ирак на север и североизток, Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства на изток, Оман на югоизток и Йемен на юг. Тя е свързана и с островната държава Бахрейн посредством моста на крал Фахд. На североизток от нея е Персийският залив, а на запад – Червено море. Саудитска Арабия има площ около 2 250 000 km 2 и население от 33 милиона души, от които около 5,5 милиона са чужденци;
Кралство Саудитска Арабия е основано от Абдул Азиз бин Сауд през 1932 г., въпреки че завоеванията, които в крайна сметка довеждат до създаването на Кралството започват още през 1902 година, когато Абдул Азиз завзема град Рияд, седалище на неговото семейство – Ал Сауд, дали впоследствие сегашното име на страната. Правителството на Саудитска Арабия е устроено под формата на ислямска абсолютна монархия. Кралството е познато и като „Земята на двете свещени джамии“ във връзка с Мека и Медина, двете най-свещени места в Исляма. Двете джамии са Масджид ал-Харам (в Мека) и джамията Масджид ал-Набауи (в Медина).
Сирия
Сирия (سوريا) е държава в Близкия изток, граничеща с Ливан на запад, Израел на югозапад, Йордания на юг, Ирак на изток и Турция на север. Тя получава своята независимост от Френския мандат за Сирия през 1946 г., но историята ѝ започва още през четвъртото хилядолетие пр.н.е. Нейната столица, град Дамаск, е била седалището на Умаядската империя и провинциалната столица на Мамелюкската империя. Исторически, Сирия често е включвала земите на Ливан, историческа Палестина и части от Йордания. Този регион се е наричал Велика Сирия или с арабското наименование Билад ал-Шам (بلاد الشا). След Шестдевната война през 1967 г., Израел окупира Голанските възвишения на югозапад от страната. Съществува и диспут с Турция за притежанието на провинция Хатай.
Сирия има население от 22 000 000 души. Повечето от тях са сунити, също и 16% други мюсюлмански групи като алауити, шиити и друзи, както и 10% процента християни. От 1963 г. страната се управлява от партията Баас. Сегашният президент на Сирия е Башар ал-Асад, син на Хафез ал-Асад, който управлява от 1970 до смъртта си през 2000 г.
Месопотамия
Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат. На север граничи с планините на Армения, на юг достига Персийския залив. На запад граничи със Сирийската степ, а на изток – с планинските възвишения на Западен Иран. В тези земи благодарение на разливите на Тигър и особено на Ефрат, подобно на тези на Нил в Египет, възникват едни от най-древните цивилизации като Шумер, Акад и Асирия, а в началото на II-то хилядолетие пр. Хр. започнало обединение на почти цялата област около град Вавилон.
Регионалният топоним Месопотамия идва от корените на древногръцките думи μέσος („мезо“ – средна) и ποταμός („потамия“ —река) и буквално означава „(земя) между реките“. Най-старата известна употреба на името Месопотамия е в Ἀλεξάνδρου ἀνάβασις (Анабазис Александри – „Походите на Александър“) на Ариан, която е написана в края на 2 век, но изрично се позовава на източници от времето на Александър Велики. В Анабазис Александри, с името Месопотамия е обозначена земята източно от Ефрат в северна Сирия. Арамейската дума biritum/ birit narim съответства на сходна географска представа. По-късно, терминът Месопотамия се използва по-общо за всички земи между Ефрат и Тигър, като по този начин, включва не само части от Сирия, но и от Ирак и Югоизточна Турция. Често, в по-широко географско значение на топонима Месопотамия, се включвят съседните степи западно от Ефрат и западната част на планината Загрос – на изток.
Катар
Катар (قطر) е емирство в Близкия изток. Намира се на малкия полуостров Катар, на североизточния бряг на по-големия Арабски полуостров. Граничи със Саудитска Арабия на юг, а от другите страни е обграден от Персийския залив. Емирството Катар заема едноименния малък полуостров, дълбоко (на 160 km) вдаден в Персийския залив. Територията му представлява суха камениста пустиня с особено големи запаси от природен газ и редки оазиси. На запад, към крайбрежието, има малки хълмове, а най-високата точка е на юг – връх Курейн Абу ал-Баул, висок 103 m. Климатът е тропически – горещ и сух. Валежите са много оскъдни – под 100 mm годишно, и падат предимно през зимата, когато има силни бури. В страната няма достатъчно течащи води. Прясна вода се добива от подземни води, но Катар разчита основно на обезсоляващите инсталации, които преработват морската вода в сладка вода за пиене.
След османското владичество Катар става британски протекторат в началото на 20 век, докато придобие независимост през 1971 г. Катар е управляван от Дома на Тани от началото на 19 век. Шейх Ясим бин Мохамед ал Тани е основател на държавата Катар. Катар е наследствена монархия, а държавният ѝ глава е Емир Шейх Тамим бин Хамад Ал Тани. Дали това би трябвало да се разглежда като конституционно или абсолютна монархия се оспорва. През 2003 г. конституцията е приета с огромно мнозинство на референдум, с почти 98% подкрепа.В началото на 2017 г. населението на Катар е 2,6 милиона души: 313 000 граждани на Катар и 2,3 милиона емигранти.
Кувейт
Кувейт (официално пълно име Емирство Кувейт) е малка държава в Югозападна Азия, разположена в най-северната част на Арабския полуостров на брега на Персийския залив (източна граница). Граничи със Саудитска Арабия на юг и с Ирак на север. Името произлиза от арабски и означава „крепост, построена близко до вода". От 2016, Кувейт е с население 4.2 милиона души; 1.3 милиона са кувеити и 2.9 милиона са преселници. Преселниците отговарят за 70% от населението, а площта на емирата е 17 818 km². Кувейт е унитарна конституционна монархия с полу-демократична парламентарна система на управление.
Кувейт е значим производител на петрол и член на ОПЕК притежавайки шестият по големина петролен запас в света и е една от най-богатите страни в света по запаси на петрол на глава от населението. Нефтените находища са открити през 1938 г., когато страната е още британски протекторат. Нефтът и нефтените продукти заемат около 95% от експортните приходи и 80% от държавните приходи. От 1946 до 1982 г., държавата се подлага на мащабна модернизация. През 80-те, Кувейт претърпява период на геополитическа нестабилност и икономическа криза вследствие срива на фондовата борса.
Палестина
Палестина (латински: Syria Palæstina; иврит: פלשתינה Палестина, ארץ־ישראל Ерец Израел; арабски: فلسطين Филастин) е името на държава и регион в Близкия Изток, граничещ със Средиземно море.
Обединени арабски емирства
Тя включва 7 емирства: Абу Даби, Аджман, Дубай, Рас ал-Хайма, Ум ал-Куейн, Фуджейра и Шарджа.
Обединените арабски емирства са разположени в Югозападна Азия, на бреговете на Персийския и Оманския залив. Стратегическото географско разположение на страната на южните подстъпи към Ормузкия проток я прави важна транзитна точка в транспорта на нефт. ОАЕ имат общи граници с Оман (около 450 km на югоизток и на североизток), Саудитска Арабия (около 530 km на юг и на запад) и Катар (около 19 km на северозапад).
Израел
Държавата Израел (undefined) е съвременна частично призната държава в Близкия изток, югоизточната част на Средиземно море. Въпреки че географски се намира изцяло в Азия, поради проблемите, които има със съседите си, често политически е приемана и като част от Европа. Страната членува в различни европейски структури, включително и при всички спортни прояви тя участва в квалификации или турнири като европейска държава.
Израел граничи с Ливан, Сирия, Йордания и Египет, но има мирни договори само с последните две държави. Има излаз на Средиземно море, залива Ейлат/Акаба на Червено море, и Мъртво море. В Израел живеят главно евреи. Най-многобройните малцинства в страната са израелските араби – мюсюлмани, християни и друзи. В Израел има Палестинска автономия на територията на Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа, която е на път да се превърне в отделна държава. В Израел има и много източноправославни неараби, предимно имигранти от бившия Съветски съюз. Там живеят и около 50 хил. български евреи.
Бахрейн
Това е архипелаг, в който най-големият остров е Бахрейн (55 km дължина и 18 km широчина). Саудитска Арабия се намира на запад и е свързана с Бахрейн чрез мост, построен от крал Фахд. Иран се намира 200 km на север от Бахрейн, отвъд залива. Полуостровът на Катар е на югоизток от залива на Бахрейн. Планираният мост между Катар и Бахрейн ще свързва двете държави и ще се превърне в най-дългият морски мост. Населението през 2010 г. възлиза на 1 234 571, включително 666 172 чужди граждани.
Бахрейн се смята, че е на място на древната земя на цивилизацията на дилмундите. Бахрейн бил създаден под ръководството на успелите персийски империи, Партите и Сасанидите. Бахрейн е една от първите области, които приемат исляма през 628 сл. Хр. След успешен период на арабско управление, страната е окупирана от португалците през 1521 г. Португалците са прогонени през 1602 г. от Шах Абас I от Сефевидската империя. През 1783 г. племето Бани Утба завзема Бахрейн от персите и е управлявана от кралското семейство Ал Халифа, с Ахмед Ал Фатех, който е първият хаким (съдия) на Бахрейн. В края на 1800 г., след поредица успешни договори с британците, Бахрейн става протекторат на Обединеното кралство. След оттеглянето на британците от региона в края на 1960 г. Бахрейн обявява независимостта си през 1971 г. Бахрейн е обявен за царство през 2002 г. От началото на 2011 г. страната преживява многобройни протести и безредици, вдъхновени от Арабската пролет, особено от страна на преобладаващата част от населението – шиити.
Ливан
В древността територията на днешен Ливан е заселена от финикийците, семитско племе. Финикийската писменост, възникнала около ХII в. пр. Хр., е първата позната ни позвукова писмена система. Финикийците създават много търговски колонии по цялото Средиземно море – по-главни са Берит (днешен Бейрут), Тир и Сидон (също на ливанска територия), Картаген (в дн. Тунис) и на островите Кипър, Крит, Малта, Сицилия, Сардиния, Корсика, Майорка и Менорка. В по-късни периоди финикийските градове пазят независимостта си до падането им под властта на Александър Македонски през III в. пр. Хр. След смъртта на Александър Финикия е част от елинистическото царство на Селевкидите, преди да падне под римско владичество през I в. пр. Хр. и включена в провинция Сирия. През 395 г. Финикия попада в пределите на Източната Римска империя – Византия – и голяма част от финикийците приемат християнството още в първите векове след Христа. През VII век арабите мюсюлмани завладяват територията на Финикия, като ислямизират и арабизират в следващите векове местното предимно финикийско населене, потомци на което са днес шиитите и сунитите ливанци. Оцелява и част от христянското финикийско население, потомци на което са днес маронитите и православните ливанци. По-късно наименованието на територията се нарича Ливан от името на планините Ливан и Антиливан, и от което идва името на смолата за кандило в християнските храмове, произвеждана основно в Ливан от дъб което остава име на страната и до днес.
Влязъл в състава на Дамаския халифат, Ливан е отвоюван от Византия по времето на император Василий I. Но по-късно арабите си го възвръщат, а през късното средновековие е обект на войните на кръстоносци, селджуки и мамелюци. Накрая османците го завлдяват и Ливан пада под тяхна власт.
Йемен
Йемен (اليَمَن), официално Република Йемен (الجمهورية اليمنية), е република, разположена в югозападната част на Арабския полуостров, на брега на Червено море, Арабско море и Аденския залив. Страната има площ 527,9 хил. km² и население 25 408 000 души. Столицата е Сана, а официалният език – арабски.
На територията на днешен Йемен са съществували едни от най-древните цивилизации в света. Между IX в. пр.н.е. и VI в. неговата територия е част от Катабанското, Маинското, Савското и Химяритското царство, които контролирали търговията с подправки. На римляните Йемен бил известен като Arabia Felix („Щастлива Арабия“) заради богатствата, които осигурявала контролираната от него търговия, и император Октавиан Август се опитал да го завладее, но експедицията му претърпяла неуспех. През IV век цялата територия на днешен Йемен била обединена под властта на химяритските царе, които в края на същия век приели като държавна религия юдаизма. Около 520 г. Химяритското царство е завладяно от силната етиопска държава Аксум, което довело до постепенна християнизация на страната, но още в края на същия век – около 570 г. – обаче етиопците били принудени са отстъпят владичеството над Йемен на персийските Сасаниди. Те управлявали страната до 628 г., когато последният персийски губернатор приел исляма, а Йемен станал част от Арабския халифат. През следващите няколко столетия Йемен се намирал под властта на различни мюсюлмански династии – Абасиди, Фатимиди, Айюбиди, мамелюци, докато накрая бил включен в състава на Османската империя. През 1918 г. Северен Йемен получава независимост, а през 1962 г. в резултат на антимонархическа революция е обявен за Йеменска арабска република. През 1967 г. Южен Йемен, който дотогава е британски протекторат, също извоюва независимост и е обявено образуването на Народна демократична република Йемен (НДРЙ). Три години по-късно правителството на Южен Йемен обявява просъветски и просоциалистически курс, което предизвиква през следващите две десетилетия ожесточена борба между Севера и Юга. В 1990 г. двете враждуващи страни се обединяват в единна Република Йемен. През май 1994 г. бившите лидери на НДРЙ обявяват на юг независима държава – Демократична република Йемен, която обаче през юли е унищожена от севернойеменската армия.
Йордания
Йордания е модерна държава, йорданското общество е предимно урбанизирано. Кралството е класифицирано като развиващ се пазар със свободна пазарна икономика в книгата с факти за света на ЦРУ (CIA World Factbook). Страната има най-много свободни търговски споразумения, в сравнение с другите страни от региона. Режимът в страната е прозападен и поддържа близки взаимоотношения с Обединеното кралство и САЩ. Йордания става основен съюзник на НАТО през 1996 г. и е другата страна в региона, освен Египет, която поддържа дипломатически взаимоотношения с Израел. Йордания е учредителен член на Арабската лига, СТО, МВФ, Международния наказателен съд, ООН и др.
В древността днешна Йордания е била дом на няколко семитски ханаанскоговорящи древни царства, включително царство Идумея, Моавско царство, Давидовото царство и др. През различни епохи от историята, региона и народите са били обект на контрол на мощни чужди империи, включително Акадската империя (2335 – 2193 пр. Хр.), Древен Египет (от XV до XIII в. пр. Хр.), Хетската империя (XIV и XIII в. пр. Хр.), Средноасирийското царство (1365 – 1020 пр. Хр.), Новоасирийското царство (911 – 605 пр. Хр.), Нововавилонското царство (604 – 539 пр. Хр.), Ахеменидската империя (539 – 332 пр. Хр.) и за отделни периоди от време от Израелтяните.
