Език - Немски език

Език  >  Немски език

Немски език

Нѐмският езѝк (Deutsche Sprache или само, звучащо като дойч) е западногермански език, близък до люксембургския, нидерландския и английския. С около 90-98 милиона души, говорещи го като роден език, немският е един от основните световни езици и най-разпространеният роден език в Европейския съюз. Немскоговорящите са наричани независимо от тяхната националност немци.

Основната част от немската лексика произлиза от германския клон на индоевропейското езиково семейство. Значителен брой думи са заети от латински и гръцки, известно количество и от френски и английски. Немският език използва латинската азбука, като към обичайните 26 букви се добавят три гласни с умлаут (Ä/ä, Ö/ö и Ü/ü), както и съгласната ß.

За начало на историята на немския език се приема горногерманското изместване на съгласните, при което горногерманските езици се отделят от останалите западногермански езици. Този процес протича през 6 век, в хода на Великото преселение на народите. Обособените при него горногермански говори стават основа на съвременния немски език, докато неподложените на изместването на съгласните диалекти, в частност старосаксонският, запазват редица архаични черти, които споделят с нидерландския, фризийския и английския.

Историята на немския език се разделя на няколко основни периода. Първият от тях е този на стария горногермански език и обхваща времето от 6 век до средата на 11 век. Най-старият известен текст на един от тези диалекти е речникът „Abrogans“ от 8 век, а първите по-значими текстове са от 9 век. Въпреки фонологичните разлики с останалите западногермански езици, по отношение на граматиката старият горногермански остава много близък до тях.

В средата на 11 век горногерманските диалекти претърпяват нова фонологична промяна – неударените гласни са редуцирани до „e“, което рязко опростява граматичните словоизменения. С това започва периодът на средния горногермански език. Той продължава да се състои от множество регионални диалекти, което донякъде се дължи и на политическата разпокъсаност на Свещената Римска империя. Малко по-широко разпространение като междурегионален език получава швабският диалект, свързан с влиятелния двор на Щауфените. През този период горногерманските говори се разпространяват на североизток, където стават основа на днешните източни среднонемски диалекти.

Начало на периода на ранния нов горногермански език е средата на 14 век, когато горногерманските говори до голяма степен приемат съвременната фонологична система, която използва и книжовния немски език. И през този период по-голямо значение имат диалектите, свързани с влиятелни владетелски дворове – този на Хабсбургите и двора на Саксония. Стъпка към формирането на общ горногермански езиков стандарт е и Реформацията, по време на която Мартин Лутер превежда Библията, използвайки диалекта на саксонската бюрокрация, относително архаичен в сравнение с говоримия език. От своя страна католиците възприемат диалекта на хабсбургската администрация. Макар двете форми да са много близки, това става пречка за формирането на единна книжовна норма.

Последният исторически период, на новия горногермански език, започва в средата на 17 век. Самият език не претърпява значителни промени в сравнение с предходния период, но по това време той измества латинския като език на образованите, а отделните горногермански диалекти постепенно започват да губят значението си. Първият голям немски речник е този на Йохан Кристоф Аделунг от 1781 г.

Нормирането на правописа се извършва главно през 19 век, особено по времето на Втория райх, когато Германия е политически обединена. През 1901 година специална правописна конференция утвърждава стандарт, обхващащ всички страни на немската литературна норма.

През 1996 година правителствата на Германия, Австрия и Швейцария вземат решение за пръв път след 1901 година в правописните правила да бъдат въведени някои промени – т.нар. Немска правописна реформа. Решението предизвиква остри спорове, като някои германски провинции, като Северен Рейн-Вестфалия и Бавария, отказват да приложат промените. Въпреки това от 2006 година реформата е в сила в образователната система.

Страна

Намибия

Република Намибия е държава в Югозападна Африка на брега на Атлантическия океан. Граничи с Ангола на север, Замбия на североизток, Ботсвана на изток и на юг с Южноафриканската република. Името си дължи на пустинята Намиб. Столицата е град Виндхук. Населението ѝ е над 2 100 000 души (2011 г.). Управлява се от президент, избиран на 5 години. Страната е била една от последните колонии в Африка. Обявява независимост от ЮАР на 21 март 1990 г. Член е на ООН, Общност за развитие на държавите от Южна Африка, Африкански съюз и Общност на нациите.

Намибия е била заселена още от древни времена от племената на бушмените. По късно тук пристигат хутентотските племена дамара и намакуа. През 14 век всички те са изтласкани от прииждащите от север племена от бантуезичната група овамбо и хереро. Доста по-късно в района пристигат и европейците.

Австрия

А̀встрия, официално Репу̀блика А̀встрия (Republik Österreich или само Österreich ) е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа. Австрия граничи с Лихтенщайн и Швейцария на запад, Италия и Словения на юг, Словакия и Унгария на изток, Германия и Чехия на север. Към 1 януари 2011 г. населението на страната надхвърля 8,4 милиона, от които австрийците са 7,5 милиона. Официалният език в страната е австрийският стандарт на немския език, а други малцинствени езици с частичен официален статут са хърватският, словенският и унгарският.

Площта на страната е 83 872 km², а климатът е умереноконтинентален в ниските части и алпийски – във високите. Релефът е предимно планински, като едва 32% от територията на страната са под 500 метра надморска височина. Съществена част от Алпийската планинска верига е разположена в Австрия, а най-високият връх е Гросглокнер в Източните Алпи.

Швейцария

Швейцария, официално Швейцарска конфедерация, е малка вътрешноконтинентална конфедерация от двадесет и шест кантона в Централна Европа. Латинското наименование на страната е Confoederatio Helvetica. От това име идва съкращението на швейцарската валута, както и кодът на страната по ISO (също и означението на швейцарския интернет-домейн) – CH. Върху пощенските марки също се използва латинското название Helvetia. Площта ѝ е 41 749 km², от които 39 996 km² суша и 1753 km² водна площ. Тя граничи с Германия на север, Франция на запад, Италия на юг, Австрия и Лихтенщайн на изток.

Населението на страната е около 8 милиона души, като се състои от три основни етнолингвистични групи – немска, френска и италианска – и малък процент ретороманско говорещо население. Имигрантите наброяват около 2 милиона. В този смисъл швейцарците нямат единна национална идентичност, а са група от народи, споделящи обща история и ценности като федерализъм, неутралитет и пряка демокрация, както и приспособеността към алпийската природа.

Исландия

Исландия (Ísland, произнася се, „ледена страна“) е островна държава в северната част на Атлантическия океан. Намира се между Гренландия и Шотландия и е на северозапад от Фарьорските острови.

Исландия е страна с пазарна икономика, с относително ниски данъци в сравнение с другите страни членки на ОИСР. Тя поддържа т. нар. Скандинавска социална система, която предоставя универсално здравеопазване и висше образование за своите граждани. Исландия се нарежда високо в икономическата, политическата и социалната стабилност и равенство. През 2013 година тя бе класирана като 13-та най-развита страна в света от Индекс на човешкото развитие на ООН. Исландия работи почти изцяло на възобновяема енергия.

Италия

Италия (официално название Repubblica Italiana – Италианска република) е държава в Европа.

Разположена е на юг от Алпите, на Апенинския полуостров. Включва двата най-големи острова в Средиземно море – Сицилия и Сардиния, и много по-малки в Тиренско и Адриатическо море. Площта ѝ е 301 338 km², от които 7200 km² водна площ.

Белгия

Кралство Белгия (België; Belgique; Belgien) е държава в Западна Европа. Тя граничи с Нидерландия, Германия, Люксембург и Франция, а на северозапад – със Северно море.

Белгия се намира на културната граница между германска и романска Европа. Географски и културно Белгия е на кръстопътя на Европа и в продължение на последните 2000 години е била свидетел на непрестанни приливи и отливи на различни раси и култури. Вследствие на това в Белгия са се претопили келтската, римската и германската култури, а по-късно се е добавило влиянието на Франция, Нидерландия, Испания и Австрия.

Германия

Герма̀ния (Deutschland), официално име Федерална република Германия (undefined), ФРГ (BRD), е федерална парламентарна република в Централна Европа. Тя граничи със Северно море, Дания и Балтийско море на север, с Полша и Чехия на изток, с Австрия и Швейцария на юг и с Франция, Люксембург, Белгия и Нидерландия на запад. Територията на Германия заема 357 021 km² и е разположена в умерения климатичен пояс. С население от над 82 милиона жители, тя е страната с най-голямо население в Европейския съюз и с второто най-голямо в Европа след Русия и е на трето място в света по брой на чуждите имигранти.

Територия, наричана Германия и населена от германски племена, е известна на римските източници от 1 век. От 10 век тази област съставлява ядрото на Свещената Римска империя, просъществувала до 1806 г. През 16 век северната част на Германия става център на Реформацията. Страната е обединена в единна национална държава след победата в Френско-пруската война през 1871 г. През 1949 г., след поражението си във Втората световна война, Германия е разделена на две самостоятелни държави – Западна Германия и Източна Германия, които се обединяват отново през 1990 г. През 1951 г. Западна Германия става съосновател на първата Европейска общност – Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), а през 1957 г. – на Европейската общност за атомна енергия (Euratom) и Европейската икономическа общност (ЕИО), преименувана по-късно на Европейска общност, като през 2009 г., с влизането в сила на Лисабонския договор, последната е преобразувана в Европейски съюз, който става неин правоприемник.

Дания

Кралство Дания е скандинавска страна, намираща се в Северна Европа. Граничи по вода с Балтийско и Северно море. Състои се от полуостров Ютланд и много островчета; датски отвъдморски територии са Гренландия и Фарьорските острови. Дания се намира на север от Германия и Полша, на югозапад от Швеция и на юг от Норвегия. Площта ѝ е 43 098 km² (без отвъдморските територии), от които 42 409 km² суша и 689 km² водна площ.

* ок. 12500 пр.н.е. – имиграция на първите племена към Ютландия

Лихтенщайн

Княжество Лихтенщайн (Fürstentum Liechtenstein) е малка държава в Централна Европа. Граничи с Швейцария на запад и с Австрия на изток. Името на страната идва от управляващата династия на Лихтенщайните.

Именията Шеленберг и Вадуц, придобити през 1699 г. от рода Лихтенщайн (в Австрия), са част от множеството графства, херцогства, княжества и държави, обединени в Свещената Римска германска империя. През 1719 г. владенията са обявени за наследствено имперско княжество Лихтенщайн от император Карл VI.

Люксембург

Великото херцогство Люксембург (Luxembourg, Luxemburg, на люксембургски Lëtzebuerg), е вътрешноконтинентална държава в Северозападна Европа със столица едноименния град Люксембург. Граничи с Белгия на север и запад, с Германия на изток и с Франция на юг.

С население от 549 680 души и обща площ от 2586 km², Люксембург е сред най-малките суверенни държави в Европа.

Аржентина

Аржентѝна (Argentina, произнася се Архентѝна), с официално название Република Аржентина (República Argentina,, произношение Република Архентѝна) е държава в югоизточната част на Южна Америка, с демократична, републиканска, представителна и федерална форма на управление, официално федерална република. Тя е децентрализирана държава, като от 1994 г. е интегрирана в национална държава с 23 провинции и един автономен град, столицата Буенос Айрес. Всяка една от 24-те автономни единици има своя политика, конституция, знаме и сили за сигурност. Аржентина постига независимост от Испания през 1816 г. и официалният празник на страната се празнува на 9 юли. Президентът се избира на 4 години.

Простира се на площ от 2777 410 km² и граничи с Бразилия на североизток, Парагвай и Боливия на север, Чили на запад, Уругвай на изток и протока Дрейк на юг. Аржентина е осмата по големина държава в света, втората по големина в Латинска Америка и най-голямата испанкоговоряща нация в света. Населението ѝ възлиза на около 42 046 118 души (2009). В религиозно отношение около 92% от населението е съставено от католици. Коренното население е съставено от представители на около 35 индиански племена, основно от групите мапуче, кечуа, тоба, гуарани, уичи, диагита, мокови и хуарпес. Официален език е испанският.

Език

German language (English)  Lingua tedesca (Italiano)  Duits (Nederlands)  Allemand (Français)  Deutsche Sprache (Deutsch)  Língua alemã (Português)  Немецкий язык (Русский)  Idioma alemán (Español)  Język niemiecki (Polski)  Tyska (Svenska)  Limba germană (Română)  ドイツ語 (日本語)  Немски език (Български)  독일어 (한국어)  Saksan kieli (Suomi)  Bahasa Jerman (Bahasa Indonesia)  Vokiečių kalba (Lietuvių)  Tysk (Dansk)  Němčina (Česky)  Немачки језик (Српски / Srpski)  Saksa keel (Eesti)  Nemčina (Slovenčina)  Német nyelv (Magyar)  Njemački jezik (Hrvatski)  Nemščina (Slovenščina)  Vācu valoda (Latviešu)  Γερμανική γλώσσα (Ελληνικά) 
 mapnall@gmail.com