Баски език
Баски (самоназвание: euskara) е езикът, говорен от баските, обитаващи Пиренеите в централната част на Северна Испания и съседния район на Югозападна Франция. В Испания баските живеят в Баска автономна област, която има значителна културна и политическа самостоятелност, и Наварската автономна област. Те формират и голяма част от населението на Северната страна на баските във Франция.
Стандартното баско име на езика е euskara, други диалектни наименования са euskera, eskuara и üskara. Въпреки че е географски заобиколен от Индоевропейски езици, баският се смята за изолиран език. Той не е свързан с никой друг европейски език.
Произходът на баските е все още неизвестен, също както и произходът на техния език. Повечето учени считат баския за изолиран език.
Първите исторически сведения за древните предци на съвременните баски датират от времето на римските завоевания в периода 1 век пр. Хр. – 1 век сл. Хр. Римските източници изброяват различни племена на територията на съвременната Страна на баските. На север от Пиренеите и по-точно в югозападна Галия от Гарона до Пиренеите римските завоеватели срещат племена, различни от келтските, които наричат с общото име Aquitani, аквитанци. Запазени са около 400 аквитански лични имена и около 70 теонима в кратки латински надгробни надписи, където за щастие на езиковедите е посочен и полът на покойника.
Фонетичната структура на аквитанския език, доколкото е възможно да се възстанови от латинския правопис, е изключително подобна на възстановената от Луис Мичелена структура на прото-баския език за периода отпреди 2000 години. Мичелена не използва данните от аквитанските текстове. В латинските надписи в Аквитания често се срещат лексикални елементи с очевидни съответствия в съвременния баски език. Такива са женските имена NESKATO (на съвременен баски neskato означава „момиче“), ANDERE (andere „дама“), в мъжки имена се срещат елементите CISSON – (gizon „мъж“), OSSO – ~ OXSO – (otso „вълк“), HERAUS – (herauts „глиган“), както и елементите – CORRI (gorri „червен“), – BERRI (berri „нов“), – BELEX (beltz „черен“) и много други. Подобни имена са засвидетелствани у баските и през Средновековието. Словообразуването също е еднакво с това в съвременния баски език.
На юг от Пиренеите историческите сведения за сродна на баската реч са значително по-оскъдни. Намерени са само 3 надписа в източна Навара, сред които известната стела от Лерга, която съдържа странното мъжко име VMME SAHAR, в което ясно се разпознават баските елементи ume „дете“ и zahar „стар“. Тези надписи са открити на територия, населявана според римляните от народа Vascones (в единствено число – Vasco), от което произлиза испанското vasco и френското basque баски. Останалата част от съвременната Страна на баските е била обитавана от племената Varduli, Verones, Caristii и Autrigones и в нея липсват ономастични и топонимични данни, свързани с баския език. Тези данни, както и фактът, че границата между Баската и Гасконската държава е по-размита от тази между Баската и Кастилската, обикновено водят до извода, че произходът на баските е свързан с Аквитания и че те са се преселили на юг по-късно. Римското пренебрежение към този хинтерланд позволило на прото-баския елемент да оцелее, докато други древни езици, говорени на Пиренейския полуостров като иберийски и тартески език, изчезнали. Въпреки това, латинският език и романските му наследници в района (гасконски (клон на окситанския език) и наварски романски) са оставили отпечатък върху баския език.
Районът на съвременно разпространение на баския език е по-малък от самата баска държава (Euskal Herria на баски). Някои географски наименования свидетелстват, че в миналото баският е бил разпространен на по-обширна територия в Пиренеите. Например името на долината Аран (сега част от Каталония, в която се говори гасконски) вероятно произлиза от баската дума haran „долина“. Не е известно кога баският е бил изместен в тази планинска област от иберо-романските езици.
Най-ранните свързани текстове на баски език датират от около 950 г. и представляват глоси, добавени към латински ръкопис в манастира San Millán в областта Риоха. Изразите jzioqui dugu и guec ajutu-ezdugu са с неясно значение, но съдржат формите на спомагателния глагол dugu „имаме (го)“, отрицателния маркер ez, и вероятно вариант на guk, формата за ергативен падеж на местоимението gu „ние“. Останалата част от текста е нетълкуема, вероятно става дума за причастия на излезли от употреба глаголи. Най-старият баски речник е малко списъче, записано от френския поклонник Емери Пико през 12 век. Всички думи в него се срещат и в съвременния баски и тълкуването им не представлява проблем.
Езиковата асимилация на баското население се забавя временно по време на Реконкистата, тъй като християнските благородници приканили северните народи баски, астурианци и франки да колонизират отвоюваните от арабите земи. През следващите векове баският продължава да се употребява сред селското население, докато хората в градовете предпочитат кастилски, гасконски, френски или латински.
Баският претърпява бърз упадък в Навара през 19 век поради външната миграция на испански селяни. След края на Карлистките войни през 1876 г. баският език преживява своя ренесанс (Berpizkundea) с разцвет на литературата на баски език. Оттогава датират и първите опити за системно изучаване на историята му. По времето на Франко баският език е официално забранен, което подхранва баското национално. След създаването на баско автономно правителство, той се изучава в училище и постепенно възвръща позициите си в обществото. Баските училища са разпространяват езика в области като Енкартасионес или Наварска рибера, където той може би никога не се е говорил като роден.
Стандартното баско име на езика е euskara, други диалектни наименования са euskera, eskuara и üskara. Въпреки че е географски заобиколен от Индоевропейски езици, баският се смята за изолиран език. Той не е свързан с никой друг европейски език.
Произходът на баските е все още неизвестен, също както и произходът на техния език. Повечето учени считат баския за изолиран език.
Първите исторически сведения за древните предци на съвременните баски датират от времето на римските завоевания в периода 1 век пр. Хр. – 1 век сл. Хр. Римските източници изброяват различни племена на територията на съвременната Страна на баските. На север от Пиренеите и по-точно в югозападна Галия от Гарона до Пиренеите римските завоеватели срещат племена, различни от келтските, които наричат с общото име Aquitani, аквитанци. Запазени са около 400 аквитански лични имена и около 70 теонима в кратки латински надгробни надписи, където за щастие на езиковедите е посочен и полът на покойника.
Фонетичната структура на аквитанския език, доколкото е възможно да се възстанови от латинския правопис, е изключително подобна на възстановената от Луис Мичелена структура на прото-баския език за периода отпреди 2000 години. Мичелена не използва данните от аквитанските текстове. В латинските надписи в Аквитания често се срещат лексикални елементи с очевидни съответствия в съвременния баски език. Такива са женските имена NESKATO (на съвременен баски neskato означава „момиче“), ANDERE (andere „дама“), в мъжки имена се срещат елементите CISSON – (gizon „мъж“), OSSO – ~ OXSO – (otso „вълк“), HERAUS – (herauts „глиган“), както и елементите – CORRI (gorri „червен“), – BERRI (berri „нов“), – BELEX (beltz „черен“) и много други. Подобни имена са засвидетелствани у баските и през Средновековието. Словообразуването също е еднакво с това в съвременния баски език.
На юг от Пиренеите историческите сведения за сродна на баската реч са значително по-оскъдни. Намерени са само 3 надписа в източна Навара, сред които известната стела от Лерга, която съдържа странното мъжко име VMME SAHAR, в което ясно се разпознават баските елементи ume „дете“ и zahar „стар“. Тези надписи са открити на територия, населявана според римляните от народа Vascones (в единствено число – Vasco), от което произлиза испанското vasco и френското basque баски. Останалата част от съвременната Страна на баските е била обитавана от племената Varduli, Verones, Caristii и Autrigones и в нея липсват ономастични и топонимични данни, свързани с баския език. Тези данни, както и фактът, че границата между Баската и Гасконската държава е по-размита от тази между Баската и Кастилската, обикновено водят до извода, че произходът на баските е свързан с Аквитания и че те са се преселили на юг по-късно. Римското пренебрежение към този хинтерланд позволило на прото-баския елемент да оцелее, докато други древни езици, говорени на Пиренейския полуостров като иберийски и тартески език, изчезнали. Въпреки това, латинският език и романските му наследници в района (гасконски (клон на окситанския език) и наварски романски) са оставили отпечатък върху баския език.
Районът на съвременно разпространение на баския език е по-малък от самата баска държава (Euskal Herria на баски). Някои географски наименования свидетелстват, че в миналото баският е бил разпространен на по-обширна територия в Пиренеите. Например името на долината Аран (сега част от Каталония, в която се говори гасконски) вероятно произлиза от баската дума haran „долина“. Не е известно кога баският е бил изместен в тази планинска област от иберо-романските езици.
Най-ранните свързани текстове на баски език датират от около 950 г. и представляват глоси, добавени към латински ръкопис в манастира San Millán в областта Риоха. Изразите jzioqui dugu и guec ajutu-ezdugu са с неясно значение, но съдржат формите на спомагателния глагол dugu „имаме (го)“, отрицателния маркер ez, и вероятно вариант на guk, формата за ергативен падеж на местоимението gu „ние“. Останалата част от текста е нетълкуема, вероятно става дума за причастия на излезли от употреба глаголи. Най-старият баски речник е малко списъче, записано от френския поклонник Емери Пико през 12 век. Всички думи в него се срещат и в съвременния баски и тълкуването им не представлява проблем.
Езиковата асимилация на баското население се забавя временно по време на Реконкистата, тъй като християнските благородници приканили северните народи баски, астурианци и франки да колонизират отвоюваните от арабите земи. През следващите векове баският продължава да се употребява сред селското население, докато хората в градовете предпочитат кастилски, гасконски, френски или латински.
Баският претърпява бърз упадък в Навара през 19 век поради външната миграция на испански селяни. След края на Карлистките войни през 1876 г. баският език преживява своя ренесанс (Berpizkundea) с разцвет на литературата на баски език. Оттогава датират и първите опити за системно изучаване на историята му. По времето на Франко баският език е официално забранен, което подхранва баското национално. След създаването на баско автономно правителство, той се изучава в училище и постепенно възвръща позициите си в обществото. Баските училища са разпространяват езика в области като Енкартасионес или Наварска рибера, където той може би никога не се е говорил като роден.
Страна
-
Испания
Кралство Испания (Reino de España, или Испания (España ) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора. На североизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата с Франция и малкото княжество Андора. Само на 14 километра южно от Испания е брегът на Мароко. Към Испания се числят Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка, както и много необитавани острови от средиземноморската страна на Гибралтарския проток, например Чафаринските острови, „скалите“ („peñones“) на Велес и Алхусемас, както и малкият остров Алборан.
С площ от 504 645 km² Испания е четвъртата по големина държава в Европа след Русия, Украйна и Франция и втора в Европейския съюз. Със средна надморска височина от 650 m, страната е сред най-планинските държави на континента. Според информацията от общинските регистрации от 2010, населението на Испания е 47 150 841. Конституцията на Испания определя испанския език (кастилски) за официален език, който всички граждани трябва да знаят и използват. Испанският е майчин език за 89% от населението на страната. Други испански езици имат коофициален статут в някои автономни региони. -
Франция
Франция е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти. Франция заема части от Западна и Югозападна Европа. Територията ѝ е 675 417 km² (в Европа – 547 030 km²), което я нарежда на 41-во място в света и на 3-то в Европа след Русия и Украйна. Населението на Франция е общо 67,6 милиона души, c отвъдморските области и територии. Главна отличителна характеристика на Франция от другите европейски страни е нейният излаз на Атлантическия океан и на Средиземно море. Тя граничи с Монако, Андора, Германия, Испания, Италия, Белгия, Люксембург и Швейцария, а благодарение на задморските си територии има сухоземни граници с Нидерландия, Бразилия и Суринам. От Великобритания я отделя тесният проток Ла Манш, под който през тунел е прокарана скоростна железопътна връзка. В политическо отношение на Франция са подчинени 5 отвъдморски департамента с обща площ над 130 000 km² и с население 2 114 000 души (2016 г.). Това са Френска Гвиана (Гиана), Майот, Мартиника, Реюнион и Гваделупа. Отвъдморските общини и територии на страната включват Сен Пиер и Микелон, Сен Бартелеми, Сен Мартен, Уолис и Футуна, Нова Каледония и Френска Полинезия, както и ненаселените Френски Южни и Антарктически територии и остров Клипертон.
Франция е сред основателите на Европейския съюз и страната с най-голяма територия в съюза. Тя е част от еврозоната, както и от Шенгенското пространство. Във вътрешнополитическо отношение тя се характеризира като демократична унитарна полупрезидентска република. Нейната икономика е шеста в света и втора в Европа (след Германия) по обем на брутния вътрешен продукт ; най-богатата европейска нация по отношение на средно богатство на домакинство. Силната национална икономика на Франция е причина страната да се нарежда на челните места в света по качество на живот и образование, средната продължителност на живота е 81 години. Световната здравна организация определя френското здравеопазване като най-доброто в света. Страната е и най-посещаваната туристическа дестинация в света, годишно я посещават 82 милиона души.