Литовски език

Литовски език
Литовският език (lietuvių kalba) е индоевропейски език, говорен от около 4 000 000 души в Литва. Заедно с латвийския език спада към балтийските езици.

Съвременният литовски език е запазил много от оригиналните морфологични особености на индоевропейските езици, като по тази причина е обект на множество изследвания в областта на индоевропейската лингвистика. Според изследвания по сравнителна лингвистика литовският език е един от най-архаичните индоевропейски езици.

Съществува хипотеза за съществуването на единен балто-славянски език, обособила се след отделянето от праиндоевропейската езикова група, която включва балтийските езици и праславянския език. Според Szemerényi (1957) след продължителен период на съвместно съжителство балтийския клон се отделя от славянския. Други лингвисти (Meillet, Klimas, Zinkevičius) се противопоставят на тази гледна точка, отричайки съществуването на общ балто-славянски език и обясняват приликите с близки контакти през различни исторически епохи. Въпреки наличието на определени архаизми, не може да бъде отречено, че точният начин, по който балтийските езици са се развили от праиндоевропейския език не е ясен.

Предполага се, че източните балтийски езици са се отделили от западните между 5 и 7 век. Обособяването на отделни литовски и латвийски език започва след 9 век. Въпреки това за дълъг период от време двата езика могат да бъдат разглеждани като отделни диалекти на един общ език. Преходните диалекти са съществували поне до 14 - 15 век, а вероятно и чак до 17 век. Голямо значение за независимото развитие на двата езика има също окупирането на западната част на Даугавския басейн (покриващ почти цялата територия на днешна Латвия) от немския Ливонски орден.

Най-ранният оцелял текст, написан на литовски, е превод на религиозни химни, датиращ вероятно от 1503-1525. Печатни книги на литовски съществуват от 1547, но общото ниво на грамотност сред литовците остава ниско чак до 18 век. Няма широко разпространение на книги на литовски език. През 1864 след Януарските бунтове руският генерал-губернатор на Литва Михаил Муравьов забранява преподаването или публикуването на книги на литовски език, както и цялостното използване на латинската азбука, въпреки че книги на литовски език продължават да бъдат публикувани извън граница в Източна Прусия и Съединените щати. Внесени в страната нелегално въпреки заплахата от тежки наказания и затвор, тези книги подпомагат появата на национално чувство у литовците, което в крайна сметка довежда до отмяната на забраната през 1904.

Йонас Яблонскис (1860 – 1930) допринася особено много за оформянето на книжовния литовски език. Правилата на литовския правопис се развиват постепенно през 19 век, но Яблонскис първи формулира в неговата „Граматика на литовския език“ (Lietuviškos kalbos gramatika) основни принципи, които изиграват съществена роля за по-нататъшното развитие на езика. Яблонскис предлага книжовния литовски език да се основе върху родния му аукщайски (горно-литовски) говор, като се включат някои особености на говора на литовците в т.нар. „Малка Литва“ в Източна Прусия. Тези диалекти са запазили много архаични фонетични свойства заради съседството си със старопруския език, докато във фонетиката на другите говори са настъпили значителни промени.

Литовският става официален език на Литва през 1918. По време на съветската окупация, е използван като официален редом с руския, който като официален език на Съветския съюз взима първенство спрямо литовския.

Страна
  • Латвия
    Латвия (Latvija, Leţmō), официално Република Латвия (Latvijas Republika, Leţmō Vabāmō), е държава в Североизточна Европа. Тя граничи с Балтийско море и е една от трите балтийски държави, заедно с Естония (343 km) и Литва (588 km), с които граничи на север и на юг съответно. Съседите ѝ на изток са Русия (276 km) и Беларус (141 km).

    Латвия е демократична парламентарна република, разделена на 26 района.