Навахо (език)
Навахо (самоназвание: Diné bizaad или Naabeehó bizaad) е южноатабаски език от семейството на-дене, чрез което е свързан с езиците, говорени в западните части на Северна Америка. Роден език е на индианците навахо. Говори се основно в Югозапада на САЩ, особено в политическата зона Навахо нейшън. Това е един от най-широко говорените индиански езици. Към 2011 г. се говори от почти 170 000 души. Езикът се бори да поддържа стабилна основа от говорещи, въпреки че този проблем до известна степен е облекчен от обширните образователни програми в Навахо нейшън.
Езикът има голям набор от фонеми и включва няколко съгласни, които не присъстват в английския. Четирите основни гласни се различават по назалност, квантитет и тон. Има както аглутинативни, така и флективни елементи: разчита на наставки за изменяне на глаголи, а съществителните обикновено се създават от няколко морфеми, но и в двата случая морфемите се слепват непоследователно и отвъд лесното разпознаване. Основният словоред е подлог-допълнение-сказуемо, въпреки че е доста гъвкав. Глаголите се спрягат във вид и наклонение и им се дават представки за род и число както за подлога, така и за допълнението.
Правописът на езика, който е развит към края на 1930-те години след ред предишни опита, е базиран на латиницата. По-голямата част от речника на навахо е с атабаски произход, тъй като езикът е консервативен откъм заемки.
Южните атабаски езици, към които принадлежи навахо, вероятно пристигат в Югоизтока на САЩ от север към 1500 г., като преминават през Албърта и Уайоминг. През 1936 г. лингвистът Едуард Сапир показва как пристигането на индианците навахо в новия сух климат оказва влияние и изменя езика им. Например, думата на навахо за царевица е nà:-dą: и произлиза от прото-атабаски корен, означаващ „враг“ и „храна“, което предполага, че навахо първоначално смятат царевицата за „храна на врага“, когато пристигат сред местните народи пуебло.
Езикът има голям набор от фонеми и включва няколко съгласни, които не присъстват в английския. Четирите основни гласни се различават по назалност, квантитет и тон. Има както аглутинативни, така и флективни елементи: разчита на наставки за изменяне на глаголи, а съществителните обикновено се създават от няколко морфеми, но и в двата случая морфемите се слепват непоследователно и отвъд лесното разпознаване. Основният словоред е подлог-допълнение-сказуемо, въпреки че е доста гъвкав. Глаголите се спрягат във вид и наклонение и им се дават представки за род и число както за подлога, така и за допълнението.
Правописът на езика, който е развит към края на 1930-те години след ред предишни опита, е базиран на латиницата. По-голямата част от речника на навахо е с атабаски произход, тъй като езикът е консервативен откъм заемки.
Южните атабаски езици, към които принадлежи навахо, вероятно пристигат в Югоизтока на САЩ от север към 1500 г., като преминават през Албърта и Уайоминг. През 1936 г. лингвистът Едуард Сапир показва как пристигането на индианците навахо в новия сух климат оказва влияние и изменя езика им. Например, думата на навахо за царевица е nà:-dą: и произлиза от прото-атабаски корен, означаващ „враг“ и „храна“, което предполага, че навахо първоначално смятат царевицата за „храна на врага“, когато пристигат сред местните народи пуебло.