Немски език

Немски език
Нѐмският езѝк (deutsche Sprache или само, звучащо като дойч) е западногермански език, близък до люксембургския, нидерландския и английския. С около 90-98 милиона души, говорещи го като роден език, немският е един от основните световни езици и най-разпространеният роден език в Европейския съюз. Немскоговорещите са наричани независимо от тяхната националност немци.

Немският език се говори главно в Германия, Австрия, основната част от Швейцария, Лихтенщайн, Люксембург, Южен Тирол в Италия, Източните кантони на Белгия и южна Дания, части от Румъния, в Елзас и североизточната част от Горна Лотарингия във Франция. Освен това, в няколко бивши колониални владения на Германия, най-вече в Намибия, има значителни немскоговорещи общности. Немскоговорещи малцинства има и в някои източноевропейски страни, като Русия, Унгария и Словения, както и в Северна Америка и в някои латиноамерикански страни като Аржентина и Бразилия (най-вече в щатите Рио Гранде до Сул, Санта Катарина, Парана и Ешпирито Санто).

Основната част от немската лексика произлиза от германския клон на индоевропейското езиково семейство. Значителен брой думи са заети от латински и гръцки, известно количество и от френски и английски. Немският език използва латинската азбука, като към обичайните 26 букви се добавят три гласни с умлаут (Ä/ä, Ö/ö и Ü/ü), както и съгласната ß.

За начало на историята на немския език се приема горногерманското изместване на съгласните, при което горногерманските езици се отделят от останалите западногермански езици. Този процес протича през 6 век, в хода на Великото преселение на народите. Обособените при него горногермански говори стават основа на съвременния немски език, докато неподложените на изместването на съгласните диалекти, в частност старосаксонският, запазват редица архаични черти, които споделят с нидерландския, фризийския и английския.

Историята на немския език се разделя на няколко основни периода. Първият от тях е този на стария горногермански език и обхваща времето от 6 век до средата на 11 век. Най-старият известен текст на един от тези диалекти е речникът „Abrogans“ от 8 век, а първите по-значими текстове са от 9 век. Въпреки фонологичните разлики с останалите западногермански езици, по отношение на граматиката старият горногермански остава много близък до тях.

В средата на 11 век горногерманските диалекти претърпяват нова фонологична промяна – неударените гласни са редуцирани до „e“, което рязко опростява граматичните словоизменения. С това започва периодът на средния горногермански език. Той продължава да се състои от множество регионални диалекти, което донякъде се дължи и на политическата разпокъсаност на Свещената Римска империя. Малко по-широко разпространение като междурегионален език получава швабският диалект, свързан с влиятелния двор на Щауфените. През този период горногерманските говори се разпространяват на североизток, където стават основа на днешните източни среднонемски диалекти.

Начало на периода на ранния нов горногермански език е средата на 14 век, когато горногерманските говори до голяма степен приемат съвременната фонологична система, която използва и книжовния немски език. И през този период по-голямо значение имат диалектите, свързани с влиятелни владетелски дворове – този на Хабсбургите и двора на Саксония. Стъпка към формирането на общ горногермански езиков стандарт е и Реформацията, по време на която Мартин Лутер превежда Библията, използвайки диалекта на саксонската бюрокрация, относително архаичен в сравнение с говоримия език. От своя страна католиците възприемат диалекта на хабсбургската администрация. Макар двете форми да са много близки, това става пречка за формирането на единна книжовна норма.

Последният исторически период, на новия горногермански език, започва в средата на 17 век. Самият език не претърпява значителни промени в сравнение с предходния период, но по това време той измества латинския като език на образованите, а отделните горногермански диалекти постепенно започват да губят значението си. Първият голям немски речник е този на Йохан Кристоф Аделунг от 1781 г.

Нормирането на правописа се извършва главно през 19 век, особено по времето на Втория райх, когато Германия е политически обединена. През 1901 година специална правописна конференция утвърждава стандарт, обхващащ всички страни на немската литературна норма.

През този период немският започва да се налага в северните части на Германия, където местните диалекти значително се различават от него и първоначално хората трябва да го учат като чужд език. В рамките на Австрийската империя немският се разпространява и на изток, където се превръща в предпочитан език на градските жители. Така големи градове, като Прага, Будапеща, Братислава и Загреб, по това време са предимно немскоезични, докато в заобикалящите ги области се говорят други езици.
Страна
  • Намибия
    Република Намибия е държава в Южна Африка на брега на Атлантическия океан. Граничи с Ангола на север, Замбия на североизток, Ботсвана на изток и на юг с Южноафриканската република. Името си дължи на пустинята Намиб, а старото ѝ име е Югозападна Африка. Столицата е град Виндхук. Населението на Намибия е над 2 700 000 души (2020 г., оценка). Управлява се от президент, избиран на 5 години. Страната е била една от последните колонии в Африка. Обявява независимост от ЮАР на 21 март 1990 г. Член е на ООН, Общност за развитие на държавите от Южна Африка, Африкански съюз и Общност на нациите.

    Намибия е била заселена още от древни времена от племената на бушмените. По късно тук пристигат хутентотските племена дамара и намакуа. През 14 век всички те са изтласкани от прииждащите от север племена от бантуезичната група овамбо и хереро. Доста по-късно в района пристигат и европейците.
  • Австрия
    А̀встрия, официално Репу̀блика А̀встрия (Republik Österreich или само Österreich ) е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа. Австрия граничи с Лихтенщайн и Швейцария на запад, Италия и Словения на юг, Словакия и Унгария на изток, Германия и Чехия на север. Към 1 януари 2011 г. населението на страната надхвърля 8,4 милиона, от които австрийците са 7,5 милиона. Официалният език в страната е австрийският стандарт на немския език, а други малцинствени езици с частичен официален статут са хърватският, словенският и унгарският.

    Площта на страната е 83 872 km², а климатът е умереноконтинентален в ниските части и алпийски – във високите. Релефът е предимно планински, като едва 32% от територията на страната са под 500 метра надморска височина. Съществена част от Алпийската планинска верига е разположена в Австрия, а най-високият връх е Гросглокнер в Източните Алпи.
  • Белгия
    Кралство Белгия (België; Belgique; Belgien) е държава в Западна Европа. Тя граничи с Нидерландия, Германия, Люксембург и Франция, а на северозапад – със Северно море.

    Белгия се намира на културната граница между германска и романска Европа. Географски и културно Белгия е на кръстопътя на Европа и в продължение на последните 2000 години е била свидетел на непрестанни приливи и отливи на различни раси и култури. Вследствие на това в Белгия са се претопили келтската, римската и германската култури, а по-късно се е добавило влиянието на Франция, Нидерландия, Испания и Австрия.
  • Германия
    Герма̀ния (Deutschland), официално име Федерална република Германия, ФРГ (BRD), е федерална парламентарна република в Централна Европа. Тя граничи със Северно море, Дания и Балтийско море на север, с Полша и Чехия на изток, с Австрия и Швейцария на юг и с Франция, Люксембург, Белгия и Нидерландия на запад. Територията на Германия заема 357 021 km² и е разположена в умерения климатичен пояс. С население от над 83 милиона жители, тя е страната с най-голямо население в Европейския съюз (второ по големина в Европа след Русия) и е на трето място в света по брой на чуждите имигранти.

    Територия, наричана Германия и населена от германски племена, е известна на римските източници от I век. От X век тази област съставлява ядрото на Свещената Римска империя, просъществувала до 1806 г. През XVI век северната част на Германия става център на Реформацията. Страната е обединена в единна национална държава след победата във Френско-пруската война през 1871 г. През 1949 г., след поражението си във Втората световна война, Германия е разделена на две самостоятелни държави – Западна Германия и Източна Германия, които се обединяват отново през 1990 г. През 1951 г. Западна Германия става съосновател на първата Европейска общност – Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), а през 1957 г. – на Европейската общност за атомна енергия (Euratom) и Европейската икономическа общност (ЕИО), преименувана по-късно на Европейска общност, като през 2009 г., с влизането в сила на Лисабонския договор, последната е преобразувана в Европейски съюз, който става неин правоприемник.
  • Дания
    Кралство Дания е скандинавска страна, намираща се в Северна Европа. Граничи по вода с Балтийско и Северно море. Състои се от полуостров Ютланд и много островчета; датски отвъдморски територии са Гренландия и Фарьорските острови. Дания се намира на север от Германия и Полша, на югозапад от Швеция и на юг от Норвегия. Площта ѝ е 43 098 km² (без отвъдморските територии), от които 42 409 km² суша и 689 km² водна площ.

    * ок. 12500 пр.н.е. – имиграция на първите племена към Ютландия
  • Исландия
    Исландия (Ísland, произнася се, „ледена страна“) е островна държава в северната част на Атлантическия океан. Намира се между Гренландия и Шотландия и е на северозапад от Фарьорските острови.

    Исландия е страна с пазарна икономика, с относително ниски данъци в сравнение с другите страни членки на ОИСР. Тя поддържа т. нар. Скандинавска социална система, която предоставя универсално здравеопазване и висше образование за своите граждани. Исландия се нарежда високо в икономическата, политическата и социалната стабилност и равенство. През 2013 година тя бе класирана като 13-а най-развита страна в света от Индекс на човешкото развитие на ООН. Исландия работи почти изцяло на възобновяема енергия.
  • Италия
    Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana) е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с едноименния географски регион. Тя е унитарна парламентарна република. Към 1 януари 2022 г. има население малко над 59 млн. души, което я прави третата по големина държава в Европейския съюз по брой жители (след Германия и Франция). Столицата ѝ е Рим.

    Оградена от Алпийската дъга, Италия граничи на север, от запад на изток, с Франция, Швейцария, Австрия и Словения. Апенинският полуостров се простира в Средиземно море, заобиколен от Лигурско, Тиренско, Йонийско и Адриатическо море, и от множество острови (най-големите от които са Сицилия и Сардиния), за общо 302 068,26 km². Държавите Ватикан и Сан Марино са анклави в Италия, докато Кампионе д'Италия е италиански ексклав в Швейцария.
  • Лихтенщайн
    Княжество Лихтенщайн (Fürstentum Liechtenstein) е малка държава в Централна Европа. Граничи с Швейцария на запад и с Австрия на изток. Името на страната идва от управляващата династия на Лихтенщайните.

    Именията Шеленберг и Вадуц, придобити през 1699 г. от рода Лихтенщайн (в Австрия), са част от множеството графства, херцогства, княжества и държави, обединени в Свещената Римска германска империя. През 1719 г. владенията са обявени за наследствено имперско княжество Лихтенщайн от император Карл VI.
  • Люксембург
    Великото херцогство Люксембург (Luxembourg; Luxemburg, Lëtzebuerg), е вътрешноконтинентална държава в Северозападна Европа със столица едноименния град Люксембург. На запад и север граничи с Белгия (дължина на границата 148 km, на изток с Германия (135 km) и на юг с Франция (73 km).

    Територията на Люксембург се простира между 49°27′ и 50°11′ с.ш. и между 5°44′ и 6°32′ и.д. Крайните точки на страната са следните:
  • Швейцария
    Швейцария (die Schweiz, Suisse, Svizzera, Svizra), официално – Швейцарска конфедерация (Confoederatio Helvetica, Schweizerische Eidgenossenschaft, Confédération suisse, Confederazione Svizzera, Confederaziun svizra) е малка вътрешноконтинентална федерация от двадесет и шест кантона в Централна Европа. Латинското наименование на страната е Confoederatio Helvetica. От това име идва съкращението на швейцарската валута, както и кодът на страната по ISO (също и означението на швейцарския интернет-домейн) – CH. Върху пощенските марки също се използва латинското название Helvetia. Площта ѝ е 41 749 km², от които 39 996 km² суша и 1753 km² водна площ. Тя граничи с Германия на север, Франция на запад, Италия на юг, Австрия и Лихтенщайн на изток.

    Швейцария няма официална столица. Седалище на федералните правителство и парламент (и де факто столица) е федералният град Берн. Други големи градове с икономическо и културно значение са Цюрих, Женева, Базел, Лозана и Люцерн.
  • Аржентина
    Аржентѝна (Argentina, произнася се Архентѝна), с официално название Република Аржентина (República Argentina,, произношение Република Архентѝна) е държава в югоизточната част на Южна Америка, с демократична, републиканска, представителна и федерална форма на управление, официално федерална република. Тя е децентрализирана държава, като от 1994 г. е интегрирана в национална държава с 23 провинции и един автономен град, столицата Буенос Айрес. Всяка една от 24-те автономни единици има своя политика, конституция, знаме и сили за сигурност. Аржентина постига независимост от Испания през 1816 г. и официалният празник на страната се празнува на 9 юли. Президентът се избира на 4 години.

    Простира се на площ от 2 777 410 km² и граничи с Бразилия на североизток, Парагвай и Боливия на север, Чили на запад, Уругвай и Атлантическия океан на изток и протока Дрейк на юг. Аржентина е осмата по големина държава в света, втората по големина в Латинска Америка. Населението ѝ възлиза на около 42 046 118 души (2009). В религиозно отношение около 92% от населението е съставено от католици. Коренното население е съставено от представители на около 35 индиански племена, основно от групите мапуче, кечуа, тоба, гуарани, уичи, диагита, мокови и хуарпес. Официален език е испанският.