Таджикски език
Таджикският език (Тоҷикӣ) е ирански език, говорен от около 8 400 000 души в Таджикистан, Узбекистан и други държави в Средна Азия.
Таджиките говорят на диалекти на персийски език, създавайки диалектически континуум в Узбекистан, Таджикистан, Афганистан, Иран. Самият термин „таджикски език“ е неологизъм, въведен в през 1920-те години като част от болшевишката политика за „национално-териториално обособяване на народите в Средна Азия“ и създаването на „съветския народ“, част от който трябва да са таджиките с техен език „таджикистански“. Във връзка с това само таджиките от Таджикистан и Узбекистан приемат термина „таджикски език“ (забон-и тоджики) за означаване на своя език, а таджиките в съседен Афганистан продължават да наричат езика си „дари“ или „персийски“. Въпреки това говорещите персийски диалекти в Иран, Афганистан, Узбекистан и Таджикистан се разбират един друг напълно.
Стандартният таджикски език използва кирилицата, а дари и персийският език използват арабско-персийската азбука. В последно време се наблюдава процес на сближаване на 3-те стандартни персийски езика в Иран, Афганистан и Таджикистан (в Узбекистан персийският език няма статут на официален език). В Таджикистан има много привърженици на тази идея и наричат официалния език в страната „форсӣ“ (персийски), вместо „тоҷикӣ“ (таджикски), искайки връщане на арабско-персийската азбука.
Таджикският език се е отдалечил от стандартния персийски поради политическите разделения и силното влияние на узбекския и руския език. Литературната му норма е създадена въз основа на самаркандския персийски, който е повлиян от съседните тюркски езици. Поради изолираното си положение във високопланинските райони таджикският език е запазил някои старинни елементи в речниковия състав, произношението и граматиката, които са се изгубили в останалия персийскоговорещ свят.
Таджиките говорят на диалекти на персийски език, създавайки диалектически континуум в Узбекистан, Таджикистан, Афганистан, Иран. Самият термин „таджикски език“ е неологизъм, въведен в през 1920-те години като част от болшевишката политика за „национално-териториално обособяване на народите в Средна Азия“ и създаването на „съветския народ“, част от който трябва да са таджиките с техен език „таджикистански“. Във връзка с това само таджиките от Таджикистан и Узбекистан приемат термина „таджикски език“ (забон-и тоджики) за означаване на своя език, а таджиките в съседен Афганистан продължават да наричат езика си „дари“ или „персийски“. Въпреки това говорещите персийски диалекти в Иран, Афганистан, Узбекистан и Таджикистан се разбират един друг напълно.
Стандартният таджикски език използва кирилицата, а дари и персийският език използват арабско-персийската азбука. В последно време се наблюдава процес на сближаване на 3-те стандартни персийски езика в Иран, Афганистан и Таджикистан (в Узбекистан персийският език няма статут на официален език). В Таджикистан има много привърженици на тази идея и наричат официалния език в страната „форсӣ“ (персийски), вместо „тоҷикӣ“ (таджикски), искайки връщане на арабско-персийската азбука.
Таджикският език се е отдалечил от стандартния персийски поради политическите разделения и силното влияние на узбекския и руския език. Литературната му норма е създадена въз основа на самаркандския персийски, който е повлиян от съседните тюркски езици. Поради изолираното си положение във високопланинските райони таджикският език е запазил някои старинни елементи в речниковия състав, произношението и граматиката, които са се изгубили в останалия персийскоговорещ свят.
Страна
-
Таджикистан
Земите на днешен Таджикистан са били заселени още от дълбока древност. През 1 век пр.н.е. те влизат в състава на държави като Согдиана, Бактрия, Персия, Империята на Селевкидите, Гръко-бактрийското царство, Кушанското царство, Кидаритското царство. От Индия прониква будизмът, а от Персия – манихейство и зороастризмът. -
Узбекистан
Това което сега е Узбекистан, в древността е било част от иранско-говорещ район на Трансоксиана и Туран. Първите регистрирани заселници са източно иранските номади, известни като скити, които основават царства в Хорезм (VIII – VI в. пр. Хр.), Бактрия (VIII – VI в. пр. Хр.), Согдия (VIII – VI в. пр. Хр.), Фергана (III – VI в. пр. Хр.) и Маргиана (III – VI в. пр. Хр.). Районът е включен в Иранската империя Ахемениди и след период на Македонско управление е управляван от Иранската империя, а по-късно и от Сасанидската империя до арабското завладяване на Иран през 7 век. Мюсюлманското завладяване през 7 век става причината мнозинството от населението, включително местните управляващи, да са привърженици на исляма. През същия този период градове, като Самарканд, Хива и Бухара, започват да забогатяват благодарение на това, че Пътят на коприната минава през тях.