Таджикски език

Таджикски език
Таджикският език (Тоҷикӣ) е ирански език, говорен от около 8 400 000 души в Таджикистан, Узбекистан и други държави в Средна Азия.

Таджиките говорят на диалекти на персийски език, създавайки диалектически континуум в Узбекистан, Таджикистан, Афганистан, Иран. Самият термин „таджикски език“ е неологизъм, въведен в през 1920-те години като част от болшевишката политика за „национално-териториално обособяване на народите в Средна Азия“ и създаването на „съветския народ“, част от който трябва да са таджиките с техен език „таджикистански“. Във връзка с това само таджиките от Таджикистан и Узбекистан приемат термина „таджикски език“ (забон-и тоджики) за означаване на своя език, а таджиките в съседен Афганистан продължават да наричат езика си „дари“ или „персийски“. Въпреки това говорещите персийски диалекти в Иран, Афганистан, Узбекистан и Таджикистан се разбират един друг напълно.

Стандартният таджикски език използва кирилицата, а дари и персийският език използват арабско-персийската азбука. В последно време се наблюдава процес на сближаване на 3-те стандартни персийски езика в Иран, Афганистан и Таджикистан (в Узбекистан персийският език няма статут на официален език). В Таджикистан има много привърженици на тази идея и наричат официалния език в страната „форсӣ“ (персийски), вместо „тоҷикӣ“ (таджикски), искайки връщане на арабско-персийската азбука.

Таджикският език се е отдалечил от стандартния персийски поради политическите разделения и силното влияние на узбекския и руския език. Литературната му норма е създадена въз основа на самаркандския персийски, който е повлиян от съседните тюркски езици. Поради изолираното си положение във високопланинските райони таджикският език е запазил някои старинни елементи в речниковия състав, произношението и граматиката, които са се изгубили в останалия персийскоговорещ свят.

Страна
  • Таджикистан
    Република Таджикистан (Ҷумҳурии Тоҷикистон; جمهوری تاجیکستان) е високопланинска държава в Средна Азия, без излаз на море. Преди 9 септември 1991 г. Таджикистан е част от СССР като Таджикска съветска социалистическа република. Страната граничи на юг с Афганистан, на север с Киргизстан, на запад с Узбекистан и на изток с Китай. Таджикистан на персийски означава „земя на таджиките“. Страната е член на ОНД, на Организацията Ислямска конференция и на Евразийската икономическа общност.

    Земите на днешен Таджикистан са били заселени още от дълбока древност. През 1 век пр.н.е. те влизат в състава на държави като Согдиана, Бактрия, Персия, Империята на Селевкидите, Гръко-бактрийското царство, Кушанското царство, Кидаритското царство. От Индия прониква будизмът, а от Персия – манихейство и зороастризмът.
  • Узбекистан
    Узбекистан, официално Република Узбекистан (O‘zbekiston Respublikasi) е държава в Централна Азия. Тя е суверенна светска, единна конституционна република, която се състои от 12 провинции. Узбекистан граничи с пет държави: Казахстан на север; Киргизстан на североизток; Таджикистан на югоизток; Афганистан на юг и Туркменистан на югозапад. Узбекистан има изход към Аралско море, обаче е една от двете двойно отделени страни в света (заедно с Лихтенщайн), при които за достъп до Световния океан е необходимо да се пресече територията на две държави: всички съседни страни също нямат достъп до Световния океан.

    Това което сега е Узбекистан, в древността е било част от иранско-говорещ район на Трансоксиана и Туран. Първите регистрирани заселници са източно иранските номади, известни като скити, които основават царства в Хорезм (VIII – VI в. пр. Хр.), Бактрия (VIII – VI в. пр. Хр.), Согдия (VIII – VI в. пр. Хр.), Фергана (III – VI в. пр. Хр.) и Маргиана (III – VI в. пр. Хр.). Районът е включен в Иранската империя Ахемениди и след период на Македонско управление е управляван от Иранската империя, а по-късно и от Сасанидската империя до арабското завладяване на Иран през 7 век. Мюсюлманското завладяване през 7 век става причината мнозинството от населението, включително местните управляващи, да са привърженици на исляма. През същия този период градове, като Самарканд, Хива и Бухара, започват да забогатяват благодарение на това, че Пътят на коприната минава през тях.