Национално знаме на Монголия

Националното знаме на Монголия в сегашния му вид е прието на 12 февруари 1992. То е същото, като това от 1949, но без петолъчната звезда, символ на социализма. Съставено е от три еднакви вертикални сектора – червен, син, червен. В първия червен сектор е националният символ сойомбо – колонообразно подреждане на въображаеми и геометрични изображения на огъня, Слънцето, Луната, Земята, водата и символа ин-ян.

Warning: getimagesize(/Image/Map/MP2029969.gif): failed to open stream: No such file or directory in /home/mapnlee7/public_html/MAPNALL/article.php on line 532
Монголия (Монгол Улс; до 1992 г. Монголска народна република) е държава в Източна Азия (в Централна Азия според международната дефиниция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО ), граничеща с Русия на север и с Китай на юг. Тя е център на Монголската империя от 13 век, но през 17 век е завладяна от Китай и получава независимост през 1921 с Монголската народна революция извършена със съдействието на Съветска Русия. Повечето жители са монголци, като 30% от тях са традиционни пастири-номади. Основната религия е тибетски будизъм, но древният шаманистичен тенгризъм все още се практикува. Площта ѝ е 1 559 411 км², от които 1 552 706 км² суша и 6705 км² водна площ.

През 13 век Монголия е център на Монголската империя – най-голямата в световната история. След повече от век величие империята запада, поради вътрешните феодални борби. Това позволява на манджурите да завладеят Вътрешна Монголия през 1636 г. и да подчинят останалата част от страната – Външна Монголия през 1691. Двете Монголии обявяват независимост през 1911., но само Външна Монголия успява, с руска помощ. След Октомврийската революция в Русия китайската армия отново я окупира през 1919, но попада между Бялата и Червената армия, които пренасят Руската гражданска война в монголските земи и я изтласкват през 1921. През 1924 е създадена Монголската народна република, а страната става втората комунистическа държава в света след СССР. Това сближава още повече двете държави. Политиците, които искат по-независим курс на развитие, като Бодо и Дандзан, са екзекутирани. През 1928 г. Хорлоогийн Чойбалсан идва на власт. През 1937 г. се извършва насилствена колективизация, чистки, разрушават се будистките манастири. Загиват над 10 000 души.