Национално знаме на Сърбия

Национално знаме на Сърбия
Знамето на Сърбия представлява трибагреник, състоящ се от три цвята: червен, син и бял, разположени в този ред от горе надолу, с герба на Сърбия в средата на знамето, отместен на 1/7 от центъра към носещата част. Съотношението между широчината и дължината на знамето е 1:2. За граждански цели се използва гражданското знаме, което има същата форма, но без герб.

Знаме с цветовете синьо, бяло и червено е използвано за първи път по време на въстанието срещу Османската империя през 1804 г. Цветовете са заимствани от Руското знаме, но в различен ред Тези цветове са познати като панславянските цветове и са характерните за голяма част от славянските народи. Това знаме е официално признато от султана през 1835 г., а няколко години след придобиване на пълна независимост от Османската империя, то е прието за държавно знаме на Сърбия през 1882 г.

Данни за най-старото описано знаме на средновековно сръбско царство датират от 1281 г. и се намират в архивите на Република Дубровник. В описанието на съкровищницата на цар Стефан Владислав I (1234 – 1243) се изброява като елемент и vexillum unum de zendato rubeo et blavo – „знаме на червена и синя тъкан“ (zendato в средновековните сръбски ръкописи е вид лека копринена тъкан). Тъй като не съществува подробно описание на знамето, се приема, че то е било правоъгълно платнище с две еднакви по ширина полета в син и червен цвят. Въпреки че може да била всякаква друга форма, тази представа за правоъгълно знаме надделява в съвременното схващане и има влияние върху при избора на някои регионални и политически знамена в Сърбия.

Най-старото знаме на Сърбия, за което съществува графическо изображение е жълто знаме с червен двуглав орел. Изображението датира от 1339 г. върху морска карта на Балканския полуостров от XIV век, която днес се съхранява в Националната Библиотека на Франция. Знамето е изобразено на картата в близост до град Скопие и до дръжката е записано името на Сърбия (Seruja).

По време на първото въстание против османската власт в началото на XIX век, сърбите използват множество различни знамена в различни бяло-синьо-червени варианти, така че е трудно да се определи някакъв доминиращ вариант. Повечето от тези знамена били използвани и по време на второто въстание през 1815 г., но се появява и едно ново, което се отличава от останалите. То е бяло знаме с червен гръцки кръст в центъра, което се носи от Милош Обренович.

Първото съвременно знаме на Сърбия е описано в първата Конституция на Сърбия от 1835 г., като червено-бяло-стоманено тъмно (црвена, бѣла и челикасто-угасита). Това е едниственото знаме при което цветовете са определени в този ред, а не червено-синьо-бяло. Конституцията от 1835 г. обаче е в сила само няколко месеца, тъй като е подложена на критики от Османската империя, Австро-унгария и Русия, като прекалено либерална, а знамето се приема като много близко до революционното знаме на Франция. Скоро след това Милош Обренович изисква от Високата порта новата конституция да съдържа член за знамето и герба. С ферман от 1835 г., султанът позволява на сърбите да използват тогавашното морско знаме в червено-синьо-бяла подреба, което е и първата поява на цветове, останали до днес. Съществуват основания да се предполага, че това знаме е производно от знамето на Русия, но няма конкретни потвърждения за това.

Знамето прието през 1835 г. година се използва като държавно знаме на Сърбия до 1918 г., когато Сърбия влиза в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци, а по-късно и Югославия. След разпадането на Социалистическа Югославия през 1992 г., Съюзна република Югославия през 2003 г. и на Държавната общност на Сърбия и Черна гора, през 2006 г. Сърбия према отново знамето, което използва до 1918 г.

Държавно знаме
Национално знаме на Сърбия
Страна - Сърбия

Warning: getimagesize(/Image/Map/MP6290252.gif): failed to open stream: No such file or directory in /home/mapnlee7/public_html/MAPNALL/article.php on line 532
Република Сърбия (Република Србија) е държава в Югоизточна Европа. На север Сърбия граничи с Унгария, на изток – с Румъния и България, на юг – със Северна Македония и с частично признатата държава Косово, на югозапад – с Черна гора, а на запад – с Босна и Херцеговина и Хърватия. Столицата ѝ е Белград.

Страната е членка на ООН, Съвета на Европа и ЦЕФТА, стреми се към членство в Европейския съюз и пази военен неутралитет.
Neighbourhood - Страна
  •  Албания 
  •  Босна и Херцеговина 
  •  България 
  •  Косово 
  •  Румъния 
  •  Северна Македония 
  •  Унгария 
  •  Хърватия 
  •  Черна гора