Чахар Махал и Бахтияри (چهارمحال و بختیاری) е един от 31 остана на Иран. Разположен е в западната част на страната, включен е в административния Регион 2. Заема площ около 16 000 km² и е с население близо 1 милион души. Административен център е град Шахрекорд.
Археологическите находки в пещерите на остана установяват следи от човешко присъствие през епохите на палеолита и неолита. Има също така свидетелства за простирането на Еламското царство до тези територии. По-нататъшното историческо развитие на региона не е известно, но се предполага, че определено влияние и контрол над тези територии са имали и Ахеменидите, и Аршакидите. Артефакти са намерени от епохата на Сасанидите, съществуват останки на построените по тяхно време пътища и мостове. След експанзията на исляма през 7-и век територията на остана е част от голямата историческа област, наречена Персийски Ирак. През 9-и век тук се заселват лури и земите им стават известни като Лорестан. През 913 г. Лорестан се разделя на два региона – Лор-е Бозорг и Лор-е Кучек. Територията на Чахар Махал и Бахтияри принадлежи на Лор-е Бозорг и до края на 10-и век се управлява от наместниците на халифа. От 1155 до 1423 г. Лор-е Бозорг се контролира от местната династия Фазлуя, известна като атабеги на Лор-е Бозорг. След падането на династията регионът се управлява от вождовете на местните номадски племена, които губят властта си с идването на Сефевидите. Те възлагат на своите наместници събирането на данъците и контрол над населението. Провежданата политика води до икономически упадък на Лор-е Бозорг и предизвиква бунтове и въстания на лурските племена. Едно от номадските племена, Бахтияри, успява да спечели борбата с централната власт. Контролираната от него територия получава същото название, но след време тя се дели на две части, едната от които се състои от четири района и получава съответното название (Чахар Махал в превод от персийски означава Четири Махали), а другата запазва названието Бахтияри. Това разделение съществува и по време на Каджарската династия. В началото на 20-и век в Иран започва и завършва с успех конституционното движение. Населението на Чахар Махал и Бахтияри взема активно участие в него, а неговите представители получават влиятелни държавни позции. Административното разделение на Иран в следващия период претърпява няколко промени, докато през 1973 г. придобива днешния си вид.
