Багдад (Baghdad)
Багдад (بغداد, //) е столицата на Ирак и административен център на област Багдад. Той е най-големият град в страната и вторият по големина в Арабския свят (след Кайро) и в Югозападна Азия (след Техеран), като населението му е приблизително 7 200 000 души (2011).
Градът се намира на река Тигър и възниква през VIII век като столица на Абасидския халифат. Малко след своето създаване Багдад се превръща в значим културен, търговски и интелектуален център на Ислямския свят. Това, както и присъствието в града на няколко основни академични институции, като Дома на мъдростта, му създават световна репутация като център на знанието. През Развитото Средновековие Багдад е смятан за най-големия град в света с предполагаемо население около 1 200 000 души. Градът е почти напълно разрушен от монголците през 1258 година, което поставя началото на продължителен период на упадък, съпътстван от чести епидемия и превземания от различни държави. С признаването на независимостта на Ирак през 1938 година Багдад постепенно възстановява част от някогашния си блясък на център на арабската култура.
В наши дни градът на няколко пъти понася тежки щети върху своята инфраструктура, за последен път през Иракската война от 2003 – 2011 година. През 2012 година Багдад е сочен като едно от най-неблагоприятните за живот места в света и като най-лошият по качество на живот сред 221 големи града.
Името „Багдад“ е предислямско и неговият произход е спорен. Наименованието „Багдаду“, макар и отнасящо се за други по-малки селища, е регистрирано в асирийски клинописни текстове от IX век пр.н.е. и вавилонски надписи, носещи печата на цар Навуходоносор II (VI век пр.н.е.).
Съществуват няколко различни хипотези за произхода на името Багдад. Според най-широко приетата от тях то идва от персийските думи باغ (баг, „Бог“) и داد (дад, „дар“). Друга разпространена хипотеза отново извежда името от персийски, но със значение „хубава градина“.
Предполага се, че името Багдад се използва още от предислямската епоха за малко селище, съществувало на мястото на бъдещия град. При своето основаване през VIII век градът получава името Мадинат ал-Салаам („Град на мира“), което задълго е неговото официално наименование, въпреки че разговорно продължава да се използва и старото име. То постепенно се налага и в официална употреба и през XI век Багдад вече е единственото име, използвано за града.
Градът се намира на река Тигър и възниква през VIII век като столица на Абасидския халифат. Малко след своето създаване Багдад се превръща в значим културен, търговски и интелектуален център на Ислямския свят. Това, както и присъствието в града на няколко основни академични институции, като Дома на мъдростта, му създават световна репутация като център на знанието. През Развитото Средновековие Багдад е смятан за най-големия град в света с предполагаемо население около 1 200 000 души. Градът е почти напълно разрушен от монголците през 1258 година, което поставя началото на продължителен период на упадък, съпътстван от чести епидемия и превземания от различни държави. С признаването на независимостта на Ирак през 1938 година Багдад постепенно възстановява част от някогашния си блясък на център на арабската култура.
В наши дни градът на няколко пъти понася тежки щети върху своята инфраструктура, за последен път през Иракската война от 2003 – 2011 година. През 2012 година Багдад е сочен като едно от най-неблагоприятните за живот места в света и като най-лошият по качество на живот сред 221 големи града.
Името „Багдад“ е предислямско и неговият произход е спорен. Наименованието „Багдаду“, макар и отнасящо се за други по-малки селища, е регистрирано в асирийски клинописни текстове от IX век пр.н.е. и вавилонски надписи, носещи печата на цар Навуходоносор II (VI век пр.н.е.).
Съществуват няколко различни хипотези за произхода на името Багдад. Според най-широко приетата от тях то идва от персийските думи باغ (баг, „Бог“) и داد (дад, „дар“). Друга разпространена хипотеза отново извежда името от персийски, но със значение „хубава градина“.
Предполага се, че името Багдад се използва още от предислямската епоха за малко селище, съществувало на мястото на бъдещия град. При своето основаване през VIII век градът получава името Мадинат ал-Салаам („Град на мира“), което задълго е неговото официално наименование, въпреки че разговорно продължава да се използва и старото име. То постепенно се налага и в официална употреба и през XI век Багдад вече е единственото име, използвано за града.
Карта - Багдад (Baghdad)
Карта
Страна - Месопотамия
Национално знаме на Ирак |
Регионалният топоним Месопотамия идва от корените на древногръцките думи μέσος („мезо“ – средна) и ποταμός („потамия“ – река) и буквално означава „(земя) между реките“. Най-старата известна употреба на името Месопотамия е в Ἀλεξάνδρου ἀνάβασις (Анабазис Александри – „Походите на Александър“) на Ариан, написана в края на 2 век, но изрично се позовава на източници от времето на Александър Велики. В Анабазис Александри с името Месопотамия е обозначена земята източно от Ефрат в северна Сирия. Арамейската дума biritum/ birit narim съответства на сходна географска представа. По-късно терминът Месопотамия се използва по-общо за всички земи между Ефрат и Тигър, като по този начин включва не само части от Сирия, но и от Ирак и Югоизточна Турция. Често в по-широко географско значение на топонима Месопотамия, се включват съседните степи западно от Ефрат и западната част на планината Загрос – на изток.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
IQD | Иракски динар (Iraqi dinar) | عد | 3 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
AR | Арабски език (Arabic language) |
HY | Арменски език (Armenian language) |
KU | Кюрдски езици (Kurdish language) |