Бейрут (Beirut)
 |
 |
Населението на града е около 1,9 млн. жители, а с предградията достига 2,1 млн. души.
Исторически сведения за съществуването на Бейрут датират отпреди 5000 години. Предполага се, че името му идва от ханаанската дума бе'ерат (кладенци), отнасяща се за множеството подземни извори, използващи се и до днес. Археологическите разкопки разкриват слоеве от древногръцки, римски, византийски, арабски, кръстоносни и османски периоди.
Градът е завладян от римляните през 64 пр.н.е. По времето на Ирод Велики става римска колония под името Iulia Augusta Felix Berytus. Прочува се с юридическата си школа, която изработва голяма част от Юстиниановия кодекс, станал впоследствие основа на съвременното право.
През 635 г. е превзет от арабите, в чиито ръце остава до 1100 г., когато го завладяват кръстоносците. Градът е част от Йерусалимското кралство до 1516 г., когато е превзет от турците. След Първата световна война заедно с целия Ливан, градът минава под френски протекторат до 1943 г., когато става столица на независим Ливан.
На 4 август 2020 г. огромни взривове в склад за амониев нитрат на пристанището в града убиват поне 157 души и раняват над 6000. Около 300 000 души остават без дом.
Карта - Бейрут (Beirut)
Карта
Страна - Ливан
 |
 |
| Национално знаме на Ливан | |
В древността територията на днешен Ливан е заселена от финикийците, семитско племе. Финикийската писменост, възникнала около ХII в. пр. Хр., е първата позната ни позвукова писмена система. Финикийците създават много търговски колонии по цялото Средиземно море – по-главни са Берит (днешен Бейрут), Тир и Сидон (също на ливанска територия), Картаген (в дн. Тунис) и на островите Кипър, Крит, Малта, Сицилия, Сардиния, Корсика, Майорка и Менорка. В по-късни периоди финикийските градове пазят независимостта си до падането им под властта на Александър Македонски през III в. пр. Хр. След смъртта на Александър Финикия е част от елинистическото царство на Селевкидите, преди да падне под римско владичество през I в. пр. Хр. и включена в провинция Сирия. През 395 г. Финикия попада в пределите на Източната Римска империя – Византия – и голяма част от финикийците приемат християнството още в първите векове след Христа. През VII век арабите мюсюлмани завладяват територията на Финикия, като ислямизират и арабизират в следващите векове местното предимно финикийско населене, потомци на което са днес шиитите и сунитите ливанци. Оцелява и част от християнското финикийско население, потомци на което са днес маронитите и православните ливанци. По-късно наименованието на територията се нарича Ливан от името на планините Ливан и Антиливан, и от което идва името на смолата за кандило в християнските храмове, произвеждана основно в Ливан от дъб което остава име на страната и до днес.
Валута / Език (лингвистика)
| ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
|---|---|---|---|
| LBP | Ливанска лира (Lebanese pound) | لل | 2 |
| ISO | Език (лингвистика) |
|---|---|
| EN | Английски език (English language) |
| AR | Арабски език (Arabic language) |
| HY | Арменски език (Armenian language) |
| FR | Френски език (French language) |