Дупница (Obshtina Dupnitsa)
Градът отстои на ок. 40 km източно от областния град Кюстендил и е най-населеният след него в областта. Според преброяването от 2011 г. в Дупница живеят 33 519 жители, а според ГРАО през септември с.г. има 38 519 жители по настоящ и 42 104 жители по постоянен адрес.
Най-ранното известно споменаване на града е фрагмент от подробен муфасал регистър на хасове и тимари в Софийско от 1451 година, в който при описа на днешния пернишки квартал Църква е споменат местен жител, някой си Радой, от село Дупниджѐ. Следващо споменаване е в пътеписа на немския рицар Арнолд фон Харф, минал през град Тобиница през 1499 г. В разни източници се срещат също вариантите Дупла, Дъбница, Дубница, Дупница.
Името на града през 1565 г. е споменато отново като Дупница, а лондонското евангелие от 1578 г. изписва името като Дупеница. През 1634 г. името на града е записано като Дупнеца. Очевидно става дума за различни изписвания, които се доближават до един общ и усреднен вариант, a сведението на Арнолд фон Харф може да дава неточна транслитерация. Според академик Йордан Иванов името произлиза от старобългарската дума дѹпьнъ – „дупчест, издълбан“.
През 1948 г. градът е преименуван от новата комунистическа власт на Станке Димитров, на името на дупнишкия комунистически функционер Станке Димитров, като градът отново е преименуван през следващата 1949 г. на прякора му – Марек. Това име остава до 1950 г., тогава градът е преименуван отново на Станке Димитров, което име остава в продължение на 40 години. Старото име Дупница е върнато през 1990 г. .
Карта - Дупница (Obshtina Dupnitsa)
Карта
Страна - България
Национално знаме на България |
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
BGN | Български лев (Bulgarian lev) | лв | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
BG | Български език (Bulgarian language) |
TR | Турски език (Turkish language) |