Карта - Загреб (Grad Zagreb)

Загреб (Grad Zagreb)
Загреб (Zagreb), предишно име Аграм (докато е в Австро-Унгария ), е столицата и най-големият град на Хърватия. През 2021 г. населението на града е 769 944 души, а с метрополния регион, който се образува, населението става 1 071 150 души. Това е приблизително една четвърт от цялото население на Хърватия.

През 2005 г. населението му е от 973 667 жители, като в столичната област живеят 1 609 525 души (Загребска, Крапинско-загорска и Сисашко-мославска жупания), разположена по склоновете на планина Медведница (височина 1035 м) и покрай бреговете на река Сава (височина 120 м). Благоприятното географското положение – в северозападната част на Панонския басейн, простиращ се до алпийските, динарските, адриатическите и панонските райони – предоставя възможност за търговски обмен между Централна Европа и Адриатическо море.

Транспортно-търговското местоположение, индустриалната концентрация (металообработване, производство на електрически уреди, химикали, текстил, фармацевтика, дървообработване, кожарска, хартиена промишленост, печатарство и др.) и научноизследователските институти са в основата на икономическия живот на града. Считан е за напреднал град (в Източна Европа), като средните доходи и цените са под нивата на Запад.

В Загреб са разположени централни държавни учреждения – законодателни, съдебни, изпълнителни, парични, отбранителни, здравни, културни, транспортни и др.

Макар че има следи от обитаване на територията на днешния град още от неолита, включително римския град Андаутония, с днешното си име Загреб е споменат за пръв път през 1094 г. Тогава унгарският крал Ласло I основава епископство на хълма Каптол. На съседния хълм Градец се развива отделна светска общност. Заселниците са тежко засегнати от монголското нашествие през 1242 г., но след оттеглянето им крал Бела IV обявява Градец за свободен град с цел да привлече чужди занаятчии.

През 14 и 15 век тези 2 общини активно се съревновават, икономически и политически. Епископството отлъчва Градец, който в отговор изгаря Каптол. Те си сътрудничат само при важни търговски начинания, като организирането на панаири. Тези средновековни общини – Градец и Каптол, в крайна сметка се сливат в град Загреб в началото на 17 век. Днес те са културният център на града. Каптолското епископство е преобразувано в Загребска архиепископия.

Построяването на железница (1860) дава възможност на старите предградия, които дотогава не представляват едно цяло, постепенно да се слеят в Долни град, характерен с ортогоналната си планировка. През австро-унгарския период градът е наричан с немското име Аграм. От 1868 г. провинция Хърватия и Славония получава автономия във вътрешните си дела, а в Загреб е седалището на управителя на провинцията с титлата бан, хърватското народно събрание (Сабор) и местното правителство, което име три министерства: на вътрешните работи, на правосъдието и отдел за вероизповедение и образование. Сборникът „Български народни песни“ на братя Миладинови е издаден в Загреб през 1861 г.

След Втората световна война на Югославия са предадени 9 от българските самолети ДАР-9 Синигер, като в музея в Загреб се съхранява последният останал представител от тях. През 1951 в града са проведени масови арести на студенти от НР Македония с Българско самосъзнание, като са известни имената на следните 14: Аспарух Пописаков, Илия Кръстев от Кочани, Борис Стрейов, Христо Зойчев от Прилеп, Никола Н. Самарджийски, Любка Чальовска, Цветанка Павлова, Пандора Бъчварова, Василка Велянова от Кичево, Димитър Долгов от Прилеп, Наум Михайлов от Скопие, Илия Рамбабов от Щип, Мария Миладинова и Лела Димитрова.

Между световните войни се появяват работнически квартали между железопътната линия и река Сава, както и жилищни квартали на средната класа по южните склонове на Медведница. След Втората световна война са построени нови квартали между железопътната линия и Сава, последвани в средата на 1950-те години от нови жилищни райони южно от реката, създавайки така наречения Нови Загреб. Градът се разраства също и на запад и на изток, поглъщайки села като Дубрава, Подсусед, Ярун, Блато и др. Урбанизирани ивици свързват Загреб с близките селища: Сесвете, Запрешич, Самобор, Дуго село и Велика Горица.

Южно от река Сава е построена голяма товарна железопътна гара и международното летище Плесо. Най-голямата промишлена зона Житняк на югоизток е продължение на промишлените зони в източните покрайнини на града, между Сава и района Пригорие. Изграден е околовръстен път през 1977 г. 
Карта - Загреб (Grad Zagreb)
Карта
Гугъл (компания) - Карта - Загреб
Гугъл (компания)
Гугъл Земя - Карта - Загреб
Гугъл Земя
Оупън Стрийт Мап - Карта - Загреб
Оупън Стрийт Мап
Карта - Загреб - Esri.WorldImagery
Esri.WorldImagery
Карта - Загреб - Esri.WorldStreetMap
Esri.WorldStreetMap
Карта - Загреб - OpenStreetMap.Mapnik
OpenStreetMap.Mapnik
Карта - Загреб - OpenStreetMap.HOT
OpenStreetMap.HOT
Карта - Загреб - CartoDB.Positron
CartoDB.Positron
Карта - Загреб - CartoDB.Voyager
CartoDB.Voyager
Карта - Загреб - OpenMapSurfer.Roads
OpenMapSurfer.Roads
Карта - Загреб - Esri.WorldTopoMap
Esri.WorldTopoMap
Карта - Загреб - Stamen.TonerLite
Stamen.TonerLite
Страна - Хърватия
Карта - ХърватияCroatia_Regions_map.png
Croatia_Regions_map....
2500x1850
freemapviewer.org
Карта - ХърватияRelief_map_of_Croatia.png
Relief_map_of_Croati...
1888x1823
freemapviewer.org
Карта - Хърватияimage.jpg
image.jpg
1412x1771
freemapviewer.org
Карта - Хърватия20080103010110%21Un-croatia.png
20080103010110%21Un-...
3038x2257
freemapviewer.org
Карта - ХърватияSatellite_image_of_Croatia_in_September_2003.jpg
Satellite_image_of_C...
1912x1894
freemapviewer.org
Валута / Език (лингвистика)  
ISO Валута Символ Significant Figures
HRK Хърватска куна (Croatian kuna) kn 2
ISO Език (лингвистика)
SR Сръбски език (Serbian language)
HR Хърватски език (Croatian language)
Neighbourhood - Страна  
  •  Босна и Херцеговина 
  •  Словения 
  •  Сърбия 
  •  Унгария 
  •  Черна гора