Карта - Керманшах (остан) (Kermanshah Province)

Керманшах (کرمانشاه) е един от 31 остана на Иран. Разположен е в западен Иран, включен е в административния Регион 4. Заема площ около 25 000 km², населението е близо 2 милиона. Административен център е град Керманшах. Територията на остана е заселена от праисторически времена, била е част на Мидийското царство и притежава паметници на древни персийски династии.

Територията на Керманшах е заселена от праисторически времена. В пещерите на остана са намерени следи от човешкото присъствие през палеолита, при археологическите разкопки на някои тепета в района са открити селища от времето на неолита. Мидийците завладяват региона през третото хилядолетие пр.н.е., навлизайки в него по древен път, свързващ Месопотамия с Иранско плато. Сасанидите включват тази територия в своето царство и се предполага, че названието ѝ е свързано с титлата Керман Шах на владетеля Бахрам IV. В арабските хроники регионът се споменава с името Гармисин (Гермисин, Кирмисин). Той е имал важно значение, тъй като през него е минавал маршрутът на керваните между Централна Азия и Средиземноморските страни.

Дейлемитите се появяват на тази територия в края на първото хилядолетие от н.е. Градът Керманшах се развива и просперира при управление на Буидите. През този период възниква и се усилва влиянието на местните кюрдски династии, борбите между тях имат пагубен ефект върху икономическото състояние на областта. Около средата на 11-и век на власт идват Селджуците, като при тях Керманшах все още запазва своето военно и икономическо значение. По това време градът Керманшах е кръстовище на две търговски артерии – пътя, свързващ Багдад с Хорасан, и връзката между Табриз и Ардабил. Това географско положение става причина Керманшах да се превърне в арена на регионални войни, които продължават повече от столетие.

След края на монголското присъствие Керманшах се превръща в стратегически важна гранична зона между Сефевидската и Османската империи. Всяка от тях използва в борбата за контрола над тази зона вождовете на местните кюрдски племена. За власт над региона се бият и афганските племена. Територията минава под иранско управление, когато на военната сцена се появява Надерголи Голи Бейг Афшар (бъдещият Надер Шах), който успява да изгони от нея както афганците, така и османците.

След смъртта на Надер Шах в региона управлява династията на Зенди, в края на 18-и век на власт идват Каджарите. В първите години на 19-и век Керманшах в качеството си на регион, важен за възпиране на османците от Ирак, е укрепван и развиван, но скоро лошото управление на поредния шахски наместник води до неговия упадък. Регионът е неспокоен през целия 19-и век, с много бунтове и въстания на местните племена.

В началото на 20-и век част от населението на остана активно се включва в подкрепата на Конституционната революция на Иран. Местната власт обаче, настроена против конституционната реформа, организира бунтове срещу централното правителство. Контролът над Керманшах се възстановява през 1912 г.

По време на Първата световна война на територията на Иран се сблъскват интересите на османците и техните германски съюзници с тези на Великобритания и Русия. Турция изпраща войски в Керманшах, който съгласно Англо-руско съглашение от 1907 г. е зона на руското влияние. През 1915 г. консулите на Русия и Великобритания напускат Керманшах. Турция завзема региона през 1916 г. и позволява създаването на местна временна власт. След възстановяването на иранския суверенитет над областта и до края на съществуването на Каджарската династия Керманшах се управлява от военни наместници на шаха.

При последвалото управление на династията Пахлави населението на остана се включва в движението за национализация на нефтодобивната индустрия и участва в демонстрациите в подкрепа на демократично избрания премиер-министър Мохамад Мосадек.

През 1980 г. започва Ирано-иракската война. Военните действия засягат граничните региони на Керманшах, Гаср-е Ширин и Сарпол-е Захаб.

През 20-и век се установяват и няколко пъти се променят както границите на остана, така и неговото вътрешно административно разделяне. Названието на провинцията също претърпява промени. Скоро след създаването си през 1979 г. Ислямската република в стремежа си да заличи символите, свързани с предишното шахско управление, променя топонимите, включващи „шах“ – градът Керманшах става Иман-шахр, след това Кахраман-шахр, останът се нарича Керманшахан. По-късно на остана и града дават име Бахтаран. Историческото им название се възстановява в началото на 90-те години на 20-и век.