Медковец (Obshtina Medkovets)
Медко̀вец е село в Северозападна България. То е административен център на община Медковец в рамките на Област Монтана.
Запазени сведения за земите в района на селото има от древни времена. Районът е богат на археологически паметници от 8 – 6 хиляди години преди новата ера. Тогава се слага началото на обществения живот в Медковското поле, в което са открити следи от няколко праисторически селища. В местността „Липена“, около 5 км западно от селото, са намерени следи от такова селище. Следи от първобитни обитатели са открити и в местността „Пчелиньете“ и в местността „Главния геран“.
Селото е основано не по-късно от първата половина на 18 век. Името на селото е свързано с предание, че някога наоколо е имало хралупи с пчелен мед. Основен поминък на населението е било земеделието и свързаното с него скотовъдство. През 1860-те години Османската империя изпада в дълбока криза, която засяга и медковчани. Хората живеят много бедно в изключително тежки условия. За жилищата им известния унгарски пътешественик Феликс Каниц пише:
През 1850 година кнезът на Медковец Иван Кулин става един от ръководителите на голямото Видинско въстание. Медковчани участват в борбата за църковно-национална независимост. През 1859 година е построена църквата „Света Параскева“, обявена днес за национален паметник на културата. Иконостасът в нея е дело на дебърски майстори от рода Филипови.
През 1821 г. е открито първото килийно училище при местната уземна черква, след него е открито и първото общинско училище (1845), когато кнез е Иван Кулин.
В началото на 40-те години на XX век в селото е проведена комасация, като броят на земеделските имоти е намален от 7686 на 2721.
Запазени сведения за земите в района на селото има от древни времена. Районът е богат на археологически паметници от 8 – 6 хиляди години преди новата ера. Тогава се слага началото на обществения живот в Медковското поле, в което са открити следи от няколко праисторически селища. В местността „Липена“, около 5 км западно от селото, са намерени следи от такова селище. Следи от първобитни обитатели са открити и в местността „Пчелиньете“ и в местността „Главния геран“.
Селото е основано не по-късно от първата половина на 18 век. Името на селото е свързано с предание, че някога наоколо е имало хралупи с пчелен мед. Основен поминък на населението е било земеделието и свързаното с него скотовъдство. През 1860-те години Османската империя изпада в дълбока криза, която засяга и медковчани. Хората живеят много бедно в изключително тежки условия. За жилищата им известния унгарски пътешественик Феликс Каниц пише:
През 1850 година кнезът на Медковец Иван Кулин става един от ръководителите на голямото Видинско въстание. Медковчани участват в борбата за църковно-национална независимост. През 1859 година е построена църквата „Света Параскева“, обявена днес за национален паметник на културата. Иконостасът в нея е дело на дебърски майстори от рода Филипови.
През 1821 г. е открито първото килийно училище при местната уземна черква, след него е открито и първото общинско училище (1845), когато кнез е Иван Кулин.
В началото на 40-те години на XX век в селото е проведена комасация, като броят на земеделските имоти е намален от 7686 на 2721.
Карта - Медковец (Obshtina Medkovets)
Карта
Страна - България
Национално знаме на България |
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
BGN | Български лев (Bulgarian lev) | лв | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
BG | Български език (Bulgarian language) |
TR | Турски език (Turkish language) |