Науру (Nauru)
Национално знаме на Науру |
По население е една от най-малките държави в света, а по площ е най-малката неевропейска държава. Науру е уникална в качеството си на може би единствената държава без официално обявена столица, а само фактическа – Ярен. Една от най-богатите държави в близкото минало – на първо място по БВП на човек от населението през 1977.
Република Науру се състои от един-единствен остров с площ 21 кв. км и около 13 000 души население.
Първите заселници на Науру са от Микронезия и Полинезия отпреди повече от 3000 години. Имало е 12 племенни клана на Науру, които са представени с 12-връхната звезда в националния флаг.
Науруанците наричат острова си „Наоеро“; думата „Науру“ е създадена по-късно, за да могат говорещите да произнасят името по-лесно – вероятно чрез прочитане на името според холандския правопис.
Науруанците следят произхода си по майчина линия. Населението се прехранва от кокос и плодовете на панданусa, както и от развъждането на риба (Chanos chanos), хващана още малка, която е приспособявана към сладката вода и отглеждана в лагуната Буада, като по този начин осигурява допълнителен надежден източник на храна. Според традицията само на мъжете се разрешава да ловят риба на рифа и те го правят от канута, използвайки обучени птици голяма фрегата (Fregata minor).
Британският капитан Джон Фърн, ловец на китове, е първият западен човек, посетил острова на 8 ноември 1798 година. Той го кръстил „Приятният остров“. От около 1830 година науруанците се свързват с европейците посредством китоловни кораби и търговци, които ги снабдяват с провизии за острова. По това време на острова се заселват бедняци и дезертьори. Островитяните разменят храна за „тоди“ (палмово вино), боеприпаси и оръжия. Оръжията са използвани по време на 10-годишната война, започнала през 1878 г. и довела до намаляване на населението от 1400 до 900 души.
Островът е анексиран от Германия през 1888 г. и включен в състава на немския протекторат на Маршалските острови. Наричали острова „Наводо“ или „Онаверо“. Пристигането на германците сложило край на войната, социалните промени от войната утвърждавали крале като владетели на острова, като най-известният от тях бил крал Аувеида. Същата година на острова пристигат също християнски мисионери от островите Джилбърт (Гилбърт).
Фосфатът на острова е открит през 1900 г. от златотърсача Албърт Елис. През 1906 г. Тихоокеанската фосфатна компания започва да разработва запасите в съгласие с Германия. Първата пратка е изнесена през 1907 г. След избухването на Първата световна война островът е превзет от австралийски военни сили през 1914 г. След войната Лигата на нациите дава на Великобритания попечителен мандат върху територията, като през 1923 г. се съгласява да я дели с Австралия и Нова Зеландия. Трите правителства подписват Споразумението за остров Науру през 1919 г., създавайки комисия, позната като Британска фосфатна комисия (БФК), която получава правата за добив на фосфат.
По време на Втората световна война Науру е окупиран от Япония през август 1942 г. Построеното от японците летище на острова е бомбардирано през март 1943 г., възпрепятствайки доставките на хранителни запаси. Японците депортират 1200 науруанци да работят като общи работници на островите Чуюк, където 463-ма умират. Науру е освободен на 13 септември 1945 г., когато австралийският военен кораб „Диамантина“ приближава към острова и японските сили се предават. Сключени са споразумения с БФК да се върнат в родината им науруанците от остров Чуюк и те се завръщат в Науру през януари 1946 г. с кораба на БФК „Триенца“. През 1947 г. е одобрена опека от Обединените нации и Австралия, Нова Зеландия и Великобритания отново стават попечители на острова.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
AUD | Австралийски долар (Australian dollar) | $ | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
EN | Английски език (English language) |
NA | Науруански език (Nauru language) |