Петко Славейков (Petko Slaveykov)
Пèтко Славèйков е село в Северна България, община Севлиево, област Габрово.
Село Петко Славейков се намира на около 35 km северозападно от центъра на град Габрово, 12 km запад-северозападно от град Севлиево и 23 km изток-югоизточно от град Ловеч. Разположено е в средната част на Предбалкана, в южното подножие на Севлиевските височини. . Обградено е от възвишения: на северозапад Еркянгюне (493,7 m), след поредица по-ниски на североиток Коджамеше (492,2 m), на запад Калето (540,5 m), на изток Овдин баир (580,7 m), на юг отвъд първокласния път – Текето (617,4 m). Надморската височина в селото на площада в центъра му е около 346 m, нараства до около 360 m на север, а на юг намалява до около 320 m. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са главно еродирани тъмносиви и сиви горски почви. Южно от селото има микроязовир.
Северно от село Петко Славейков минава третокласният републикански път III-401, водещ на изток към Севлиево, а на запад – към Ловеч. На около километър южно от селото минава първокласният републикански път I-4, съвпадащ с Европейски път Е772. Селото има пътни връзки и с двата републикански пътя.
Населението на село Петко Славейков, наброявало 1933 души при преброяването към 1934 г. и 2117 към 1946 г., намалява до 1550 към 1992 г. и 1398 към 2001 г. и наброява 922 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1070 лица, за 265 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 777 – към „турска“, за 9 не е даден отговор и за останалите не са посочени данни в източника.
Село Петко Славейков се намира на около 35 km северозападно от центъра на град Габрово, 12 km запад-северозападно от град Севлиево и 23 km изток-югоизточно от град Ловеч. Разположено е в средната част на Предбалкана, в южното подножие на Севлиевските височини. . Обградено е от възвишения: на северозапад Еркянгюне (493,7 m), след поредица по-ниски на североиток Коджамеше (492,2 m), на запад Калето (540,5 m), на изток Овдин баир (580,7 m), на юг отвъд първокласния път – Текето (617,4 m). Надморската височина в селото на площада в центъра му е около 346 m, нараства до около 360 m на север, а на юг намалява до около 320 m. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са главно еродирани тъмносиви и сиви горски почви. Южно от селото има микроязовир.
Северно от село Петко Славейков минава третокласният републикански път III-401, водещ на изток към Севлиево, а на запад – към Ловеч. На около километър южно от селото минава първокласният републикански път I-4, съвпадащ с Европейски път Е772. Селото има пътни връзки и с двата републикански пътя.
Населението на село Петко Славейков, наброявало 1933 души при преброяването към 1934 г. и 2117 към 1946 г., намалява до 1550 към 1992 г. и 1398 към 2001 г. и наброява 922 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1070 лица, за 265 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 777 – към „турска“, за 9 не е даден отговор и за останалите не са посочени данни в източника.
Карта - Петко Славейков (Petko Slaveykov)
Карта
Страна - България
Национално знаме на България |
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
BGN | Български лев (Bulgarian lev) | лв | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
BG | Български език (Bulgarian language) |
TR | Турски език (Turkish language) |