Карта - Призрен (Prizren)

Призрен (Призрен; Prizren) е град в Косово. Населението е 184 586 жители. Мнозинството от тях са етнически албанци. Градът е разположен на североизточните склонове на Шар планина, затворен между границата със Северна Македония и Албания.

Данните за града датират от V век пр.н.е., когато за първи път е споменат в „Географията“ на Птолемей като един от най-големите градове на илирите. В античността наречен Улпиана и Юстиниана Втора (Пътепис на „Петър Богдан Бакшев – български политик и историк от XVII век“ – Божидар Димитров, С., 2001 г., стр. 155-156.)

След разпада на Римската империя и заселването на славяните на Балканите, Призрен попада в границите на Първото българско царство, като в началото на XI век, след падането му, там е създадена Призренската българска епископия към Охридската българска архиепископия. През 1072 година в Призрен e прогласено възстановяването на Българската държава. Въстаниците срещу византийската власт под предводителството на скопския български болярин Георги Войтех провъзгласяват в Призрен за български цар под името Петър III Константин Бодин като пряк наследник на Самуил и комитопулите.

С възстановяването на българското царство в самото начало на XIII век Призрен отново попада в територията на българската държава (1204). По времето на Константин Тих Призрен е в границите на Търновското царство.

По-късно Призрен е превзет от владението на възстановената Византия от Стефан Милутин, а в края на управлението на Стефан Душан става столица на Душановото царство. Тук е седалището на учредената по инициатива на Стефан Душан Печка патриаршия, правоприемник на сръбската архиепископия (XIV век).

С превземането на Призрен през 1455 година от османците градът се превръща в един от бастионите на Османската империя в сърцето на Балканите. Оттук е родом известният Синан паша, който публично изгаря на клада на централния площад в Белград мощите на Свети Сава.

В Българското опълчение (1877 – 1878) взимат участие много призренчани – Стоян Алексеевич, Тодор Алексович, Петър Атанасов, Трифон Атанасов, Антон Атанасов (убит), Владимир Богданов, Никола Богданович, Тома Богданович, Коста Георгиев, Лучко Георгиев, Стретен Георгиев, Филип Георгиев, Ефтим Димитров, Васил (Василий) Иванов, Матей Иванов (Мато Иванович), Василий (Васо) Иванович, Стефан Илиев, Станко Колев (Кюлов), Петър Марков, Арсений Миланов (Миланович), Георги Младенов, Марко Николаев (николич), Иван (Йован) Новаков (Новаки), Антон (Атанас) Петров), Сава Петрович, Аврам Радучкович (Радуловски, Радулов), Цветко Савов, Димитър (Димитрий) Симов, Илия Стефанович, Матей Тамов.

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Призрен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

През ноември 1915 г. в хода на разгрома на Сърбия през Първата световна война град Призрен е превзет от българската армия. Посетен е от цар Фердинанд I на 3 декември същата година, за когото е проведен военен парад на войските. Край града са погребани 671 български войници и офицери от Първата световна война.