Карта - Родосто (Tekirdağ)

Родосто или Текирдаг (Tekirdağ, произнасяно Текирдаа, на гръцки: Ραιδεστός, Редестос) е град в Република Турция, Източна Тракия, на деветнадесето място по големина в страната, разположен на северния бряг на Мраморно море на 135 километра западно от Истанбул. Градът е административен център на вилаета Родосто. Населението на града е около 205 001 жители (2019).

Градът е основан през Архаичната епоха от гръцки колонисти от остров Самос, които му дават името Бизанте (Βισάνθη). В Анабазис на Ксенофонт Бизанте е споменат като владение на тракийския цар Севт II, който предлага на Ксенофонт „най-хубавата от крепостите ми край морето“ като възнаграждение за наемническите му услуги. Много автори смятат, че планината, обграждаща от север залива на Родосто (днешната планина Текирдаг) е прочутата Свещената планина на траките (Άγιον Όρος), за която говорят много антични автори.

През Византийската епоха се появяват и другите две гръцки имена на града – Родосто (Ρωδοστο) и по-популярното Редестос (Ραιδεστός). Византийският писател Прокопий Кесарийски пише, че император Юстиниан Велики в 6 век възстановява и огражда със стени пострадалия от варварските нашествия град Редестос, който „има добро пристанище за морски дела“. В 813 градът е превзет и разграбен от българския хан Крум. През XI—XII в. Родосто има обширна градска площ, непрекъснато следващи полета и многобройни лозя. През 1206 градът е завзет и разграбен от войските на цар Калоян, но скоро е възстановен.

През Османския период градът е наречен Текфур даг (Tekfur Dağ) – от турската дума „Текфур“ означаваща византийски император. В разговорния турски език името постепенно се променя на Текир даг – „Сива планина“ и това име е прието за официално след създаването на Република Турция.

В града от 1720 до смъртта си в 1735 живее в изгнание унгарският патриот Ференц Ракоци и къщата му – архетектурен паметник от 17 век е превърната в музей. Музеят днес е собственост на унгарското правителство и е често посещаван обект от унгарски туристи, заедно с църквата „Света Богородица Ревматократиса“, в която са погребани унгарските революционери, избягали в Родосто със своя лидер.

През 1831 г. Кепел пише, че вижда в Родосто гърци и арменци с осакатени уши и носове и описва елементарна форма на бесилката, където трима гърци са обесени за убийство и кражба.

Родосто години наред е основното пристанище на Одринския вилает, но с построяването на железопътната линия от Одрин до Дедеагач градът започва да запада. В края на 19 – началото на 20 век Родосто има изключително пъстър етнически състав – турци, гърци, българи, арменци, евреи. В града е имало много българи. Така абаджийският еснаф в града се състоял изцяло от българи. Според П. Карапетров през 1878 повечето от половината на жителите му са гърци, смесени с погърчени българи, а останалите са турци, няколко арменци и евреи.

При избухването на Балканската война в 1912 година 21 души от Родосто са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

По време на Балканската война градът е превзет от българската армия на 23 октомври 1912 г. При мирните преговори с Османската империя България се опитва да получи Родосто като важно пристанище на Мраморно море и настоява за граница в Тракия по линията Мидия – Родосто. Тези стремежи на българската дипломация срещат съпротивата на Русия, която разглежда Родосто като част от хинтерланда на Цариград, който рано или късно трябва да бъде присъединен към Русия. Родосто е повторно завладян от турски башибозук на 1 юли 1913 г. след избухването на Междусъюзническата война и голяма част от християнското население – арменци и гърци са принудени да го напуснат.

През 1919 г. Родосто по Севърския договор заедно с почти цяла Източна Тракия попада в Гърция, но след неуспешния за Гърция край на Гръцко-турската война е върнат на Турция и цялото му християнско население го напуска.